Решение № 8661 от 17.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 27/2011 г.

Решение № 8661 от 17.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 27/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е касационна по жалба на Кмета на Община Царево, чрез процесуалния си представител адв М. Овагемова, срещу Решение № 1279/9.11.2010 г., постановено по адм. д. № 1070/10., по описа на Административен съд гр. Бургас /АС/, с което е отменен Акт за установяване на дължимо публично вземане /АУПДВ/ № 651/17.05.2010 г. на кмета на община Царево. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение Ответната страна "Видахим" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Видин, в писмен отговор по жалбата излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на оспорване пред АС е бил е Акт за установяване на дължимо публично вземане /АУПДВ/ № 651/17.05.2010 г., издаден от кмета на община Царево, с което е установен по отношение на "Видахим" АД размер на задължение за такса за битови отпадъци към дата 15.05.2010 год, ведно с лихвите за просрочие към тази дата, общо в размер на 932,96 лв., от които главница - 655,68 лв. и лихва -277,28 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че обжалвания акт е придружен с разпечатка, изготвена към посочената дата, която съдържа означение на подадената от дружеството декларация по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, вх. № М-0325823.09.2002 г., посочен е размера на задълженията, като е видно, че същите се отнасят за периода от 1999 г. до 2010 г./вкл./. В края на разпечатката е посочен общият размер на задълженията - 4940,85 лв., от които главница - 2895,46 лв. и лихва - 2045,39 лв., общо направени вноски - 2526,02 лв., от които главница - 1742,90 лв., лихва - 783,12 лв. и посочен дължим остатък -2414,83, от които главница - 1152,56 лв. и лихва - 1262,27 лв. При така установеното съдът е приел, че акта е незаконосъобразен, тъй като в противоречие с разпоредбите на чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ административният орган е обобщил задължението на дружеството за такса битови отпадъци, като липсва разграничение на видовете услуги, за които се дължат претендираните суми, включващи се в общия размер на ТБО за съответната година. Това нарушение е съществено, тъй като съдът няма възможност да провери законосъобразността на определения размер задължение за всяка от процесните години. Такова разграничение не се съдържа и в поканата за доброволно изпълнение, тъй като задължението за такса битови отпадъци е обобщено за 10-годишен период от 1999 г. до 2009 г. От приетото като неоспорено заключение на съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на задължението за ТБО за периода 2005 г. - 2009 г. е правилно определен, като в тази му част съдът не е кредитирал заключението, тъй като задължението не е разграничено нито по размер, нито по години. Допуснатият порок в обжалвания акт, според съдът не може да бъде преодоляван в съдебния процес посредством съдебно-икономическа експертиза, чрез която да се изяснява волята на органа - за кои точно години е дължима таксата битови отпадъци, за кои от предоставените услуги е дължима, какъв е нейният размер за всеки един календарен период, какви предходни плащания на дружеството следва да бъдат приспаднати. На следващо място съдът е обсъдил заключението и в частта му, в която е посочено че за периода 2008 г., 2009 г. и 2010 г., дружеството "Чистота 98" ЕООД, извършващо дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и експлоатация на депо на територията на община Царево, не е представило данни за извършване на тези услуги, като такива данни са предоставени само за годините 2005 г., 2006 г. и 2007 г. и е приел, че заключението не следва да се кредитира и в частта, в която са изчислени задълженията за ТБО за годините 2008 г. и 2009 г., тъй като няма данни за извършване на услугите, включени в ТБО. Решението е неправилно, в частта относно определения размер на такса битови отпадъци за периода 2005 г., 2006 г. и 2007 год, и е правилно в останалата си част относно процесните 2008 г. и 2009 г. Не се оспорва обстоятелството, че дружеството с декларация по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, вх. № М-0325823.09.2002 г. /макар и неприложена по делото/ е декларирало подробно индивидуализирани ДМА с посочена отчетна стойност. Последващи декларации за промяна на отчетна стойност или за неизползване на декларираните имоти не е подавана. С обжалвания пред АС акт е определено задължение към 15.05.2010 г. за ТБО в размер на 655,68 лева и лихви за просрочие към тях в размер на 277,28 лева. Към административната преписка като част от обжалвания акт са представени компютърна разпечатка за задължения по декларации за периода от 1999 г. до 2010 г. /вкл./ и покана за доброволно изпълнение за периода 1999 - 2009 г. Размерите на задълженията действително са различни в посочените писмени доказателства и обжалвания акт, но това обстоятелство е изяснено от заключението на приетата по делото ССЕ и приетите по делото писмени доказателства във връзка с плащане на сумата от 1620,95 лева, главница, представляваща местна такса по чл. 62 от ЗМДТ за битови отпадъци за периода 1999-2004 г. и 784,44 лева лихви по изпълнително дело № 3237/04 г. Именно след приспадане на тези суми от кмета на Община Царево е издаден процесния АУДПВ в който задължението към 15.05.2010 г. за ТБО в размер на 655,68 лева, според заключението на вещото лице е правилно определено, в съответствие с декларираните ДМА от ответника по касационната жалба и Решенията на ОбС за процесните години - 2005 до 2009 г./вкл./. На следващо място съдът е изложил и доводи по същество, а именно, че не са налице данни за извършване на услугите, включени в ТБО за част от процесните периоди, а именно 2008 г. и 2009 г. Този извод настоящият състав намира за правилен и съответстващ на разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от същия закон определя, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. От тълкуването на цитираните разпоредбите на ЗМДТ следва изводът относно разпределението на доказателствената тежест в процеса. В тежест на съответната община, в качеството на издател на акта и изпълнител на процесните услуги, е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса услуги. В този смисъл, тя трябва да установи, че имота на задълженото лице се намират на нейна територия и на тази територия тя предоставя определените видови услуги. В конкретния случай от заключението на вещото лице изготвено по искане на процесуалния представител на касатора е установено, че за периода 2008 г., 2009 г. и 2010 г., дружеството "Чистота 98" ЕООД, извършващо дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и експлоатация на депо на територията на община Царево, не е представило данни за извършване на тези услуги, като такива данни са предоставени само за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. Тъй като предмет на настоящият АУДПВ са процесните 2008 г. и 2009 г. и тъй като няма данни за извършване на процесните услуги решението в тази си част като правилно следва да бъде оставено в сила. Обжалвания АУДПВ № 651/17.05.2010 г. на кмета на община Царево, следва да бъде отменен за сумата от 188,41 лева, ведно с лихвата за забава върху тези суми. Действително в обжалвания пред АС акт не е посочено изрично, че задължението е за периода 2005-2009 г., но това се установява както беше посочено по-горе от останалите доказателства по преписката. Както многократно е приемал в практиката си ВАС, съпровождащите издаването на акта документи представляващи част от административната преписка следва да се приемат като част от мотивите на акта. С оглед на изложеното и като е приел, че акта е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснован, тъй като не индивидуализира публичното задължение по размер за отделните години, съдът е постанови неправилно решение, което следва да бъде отменено, в частта за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. В този смисъл е решение № 5465 от 19.04.2011 г., по адм. д. № 10606/10 г., по описа на ВАС, I отделение. С оглед на изложеното в останалата си част поради липса на ангажирани от ответника по касационната жалба доказателства за незаконосъобразност на така определените суми както по основание, така и по размер, представляващи такса битови отпадъци за периода 2005 г., 2006 г. и 2007 год, решението следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството в частта относно определеното задължение в размер на 467,27 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение