Решение № 2921 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8998/2020 г.

Решение № 2921 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8998/2020 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, срещу решение № 2975/16.06.2020 г., постановено по адм. дело № 2393/2020 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена заповед за налагане на ПАМ №ФК-583-0340419/28.11.2019 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Долче Вита 2004" ЕООД, представлявано от управителя Любенова и процесуалния представител адв. П. Пейчев, оспорва основателността на касационната жалба и моли да се отхвърли, по съображения, изложени в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Пред АССГ е оспорена Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-583-0340419/28.11.2019 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС е постановено налагане на принудителна административна мярка "запечатване на обект" – сладкарница и сладоледен салон, находящ се в гр. Ямбол, [улица], стопанисван от "Долче Вита 2004" ЕООД и забрана за достъпа до него за срок от 5 дни. С обжалваното съдебно решение административният съд е отменил оспореният пред него индивидуален административен акт. Приел е, че в проверявания обект има монтирано и въведено в експлоатация работещо фискално устройство, за което при проверката не е представен документ свидетелство за регистрация на ФУ. Неизпълнението на задължението за съхраняване на свидетелството за регистрация на ФУ е в нарушение на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и формално е основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС. Според съда, освен с материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС, прилагането на ПАМ следва да е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН, което в случая не е така. Съдът е приел, че наложената ПАМ е явно несъразмерна на преследваната цел – да се предотвратят нови нарушения и да се преустанови конкретно формално нарушение. Нарушени са принципите, заложени в чл. 6, ал. 1 АПК като административната принуда не е ограничена до най-необходимото за постигане на легитимно преследваната цел, нито използваните средства са адекватни. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е задължено да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД и паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 - извършване на експертиза на ФУ и чл. 50, ал. 6 - приемане за ремонт на ФУ. За безспорно установено съдът е приел, че дружеството като лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18, не е изпълнило задължението /чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 да съхранява в търговския обект свидетелство регистрация на фискалното устройство при проверката, но същото притежава такива удостоверения за двете си ФУ, които са и регистрирани в съответния регистър на приходната администрация. Свидетелствата са приети и като писмени доказателства по делото. Фактическите изводи на административния съд не са спорни. Направените въз основа на тях правни изводи са материално законосъобразни и обосновани. Административният съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 1, изр. последно АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ, които споделя. Наложената мярка се явява несъразмерна предвид обстоятелствата, че липсват данни за други нарушения на финансовата дисциплина и за реално увреждане на фиска предвид установените обстоятелства – липса на други предходни нарушения или констатирани такива по време на проверката, вкл. неиздаване на касови бележки, разлика в касова наличност и др. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на дружеството – ответник по касация в размер на 300 лева, съобразно представения списък на разноски и данните за плащане по договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,