Решение № 2930 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8108/2015 г.

Решение № 2930 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8108/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова чл. 208 и сл. от АПК

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Георги Костадинов Стамболиев с ЕТ "Карлък-Георги Стамболиев" срещу Решение № 875 от 30.04.2015 г. по адм. дело № 2180/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив, II отд., VII състав.

В касационната жалба се поддържат твърдения, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че изводът на съда за законосъобразност на РА в съответните му части относно непризнатия данъчен кредит, установени задължения за лихви върху невнесени авансови вноски за 2005 г., задължения за ДОО, за лихви за дължими суми за ДОО, ДЗПО - УПФ, ЗО и по ЗДДС е неправилен и не кореспондира с доказателствата по делото, както и първоинстанционният съд не е обсъдил направеното от ревизираното лице /РЛ/ възражение за погасени по давност задължения. Иска отмяната на решението със законните последици.

Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Новакова в писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е бил Ревизионен акт /РА/ № 1301002507 от 06.12.10 г. издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 258 от 18.03.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управлението на изпълнението" - Пловдив в частта, с която на ЕТ "Карлък-Георги Стамболиев" не е признат данъчен кредит в размер на 3 488,35 лв. и начислени лихви за забава в размер на 2 063,56 лв. и са установени: лихви за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 600,58 лв. за 2005 г.; данък по чл. 38 от ЗОДФЛ в размер на 919,79 лв. и прилежащи лихви в размер на 621,21 лв. за 2005 г. и 2006 г.; данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 51,12 лв. и лихви за сумата от 23,63 лева за 2007 г. и лихви за сумата от 7, 22 за 2008 г.; ДОО осигурител в размер на 13 674,32 лв. и прилежащи лихви в размер на 13 565, 68 лв., ДОО за самоосигуряващо се лице в размер на 607,20 лв. и прилежащи лихви в размер на 875,68 лв., ДЗПО-УПФ осигурител 823,40 лв. и прилежащи лихви в размер на 820,77 лв., осигуровки за фонд "ГВРС" осигурител в размер на 231,96 лв. и прилежащи лихви в размер на 231,62 лв., ЗО осигурител 2 930, 54 лв. и прилежащи лихви в размер на 1 653,38 лв., ЗО за самоосигуряващо се лице в размер на 158,40 лв. и прилежащи лихви в размер на 131,77 лв.

С РА за периода м. ноември 2005 г. - м. 03.2006 г. на ЕТ е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 3 488,35 лв. по осем броя фактури, издадени от "ГАМА - 2004 "ЕООД с предмет на доставка бензин А95Н и евро дизел на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.).

В хода на ревизията е констатирано, че за 2005 г. ЕТ не е правил месечни авансови вноски по реда на 36, ал. 4 от ЗОДФЛ (отм.) вр. чл. 56, ал. 1 от ЗКПО (отм.). За невнасянето в сроковете по чл. 56, ал. 7 ЗКПО (отм.) е начислена лихва за забава в размер на 600,58 лв. За определяне размера на авансовите вноски са съобразени декларираната в подадените ГДД облагаема печалба за 2003 г. в размер на 42 251 лв. /за авансовите вноски дължими за периода януари-март 2005 г./ и за 2004 г. в размер на 72 543,51 лв. /за авансовите вноски дължими за периода април - декември 2005 г./, както и определения в ЗДБ за 2005 г. коефициент от 1,1.

За процесните 2005 г. и 2006 г. ЕТ е начислил данък по чл. 38 от ЗОДФЛ отм. /данък върху доходите по трудово правоотношение удържан и внасян от работодателя/ в размер на 919,79 лв., който данък не е бил внесен. С РА същият е определен за дължим, като за невнасянето му в сроковете по чл. 50, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) е начислена и лихва за забава в размер на 621,21 лв. Дължимият данък върху доходите за 2007 г. е внесен частично, а за 2008 г. - е внесен, но не в срок, поради което с РА е вменено задължение за данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 51,12 лв. за 2007 г. и са начислени лихви в размер на 30,85 лв. /за 2007 г. и 2008 г./.

С процесния РА са установени задължения за дължими от едноличния търговец осингунрителни вноски /ЗОВ/ както в качеството му на осигурител, така и качеството му на самоосигуряващо се лице. Установените задължения и начислените лихви за несвоевременно внасяне на дължимите ЗОВ е извършено въз основа на счетоводната отчетност на РЛ и начислените от самия търговец осигурителни вноски. Не е установяван осигурителен доход, различен от този, върху който самият търговец е определял размера на ЗОВ в качеството си на самоосигуряващо се лице и осигурител.

Съответно за 2006 г. начислените от едноличния търговец ЗОВ са сметка на осигурителя и осигурените лица в нарушение на чл. 7, ал. 1, 2 и 3 и чл. 6, ал. 7 и ал. 8 от КСО не са внесени. С РА така начислените от ревизираното лице ЗОВ по видове са вменени като дължими от оспорващия, като на осн. чл. 113, ал. 1 от КСО са начислени и дължимите върху тях лихви за забава. За 2007 г. за месец 10 вместо дължимите ЗОВ в размер на 330,37 лв. са внесени 30,37 лв., като разликата е вменена като дължима с обжалвания ревизионен акт и са начислени лихви за забава.

В хода на съдебното производство са изслушани и приети основно и допълнително заключение по ССчЕ, неоспорени от страните. Вещото лице е отговорило на постановените въпроси на базата на събрания пред АС Пловдив доказателствен материал - както този по време на ревизията, така и този в рамките на съдебното производство. Изследвани са различните документи за плащане на определени суми от ЕТ, описани в констативната част на заключенията и съответно, дали плащанията имат отношение с установените с процесния РА задължения.

При така установените факти и съобразно писмените доказателства и заключенията по ССчЕ АС Пловдив е достигнал до извода, че оспореният РА е издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, в установената писмена форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Съдът е разгледал приложението на материалния закон относно отделните пунктове на РА - по ЗДДС (отм.), задълженията за лихви върху невнесени авансови вноски, по чл. 38 от ЗОДФЛ, по чл. 42 от ЗДДФЛ, задълженията за ДОО, ДЗПО - УПФ, здравно осигуряване, като е обсъдил и констатациите на в. л. относно плащания от страна на РЛ и съответно, относимостта на платените суми към предмета на установените задължения. В обобщение е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА в неговата цялост.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, като същото е частично правилно по следните съображения:

1.Относно установеното по ЗДДС (отм.) настоящият съдебен състав намира, че е налице погасяване на задълженията за м. 11.2005 г. във връзка с непризнатия данъчен кредит по фактури № 1539 от 18.11.2005 г. и № 1595 от 30.11.2005 г. поради изтекла 10-годишна абсолютна давност. Съгласно приложимата към датата на възникване на задълженията разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.) е посочено, че с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите по чл. 152 и 153.

В процесния случай задълженията за м. 11.2005 г. по ЗДДС (отм.) подлежат на деклариране и плащане до 14 - число на м. 12.2005 г., което означава, че давността е започнала да тече, считано от 01.01.2006 г. и 10-годишният давностен срок е изтекъл към 01.01.20016 г. Давността не се прилага служебно, а само по възражение на длъжника, като ревизираното лице е направило такова възражение както пред първата инстанция, така и пред настоящата касационна инстанция.

Следователно, с изтичането на давността по чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.) относно задълженията по ЗДДС (отм.) за м. 11.2005 г. РА се явява материално незаконосъобразен и следва да се отмени.

1.2.Относно непризнатия данъчен кредит по останалите фактури, издадени от "Гама 2004" ЕООД с предмет - бензин А95 /евродизел за данъчни периоди м. 12.2005 г. - м. 03.2006 г. давността по чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.) и по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не е изтекла, тъй като тя е започнала да тече, считано от 01.01.2007 г. /за посочените периоди задължението е следвало да бъде платено през периодите м. 01 - м. 04.2006 г./.

Към датата на образуване на ревизионното производство не е изтекъл и 5-годишният давностен срок по чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) и по чл. 170, ал. 1 от ДОПК, доколкото първата ЗВР е издадена на 26.03.2010 г. и е връчена на 28.04.2010 г. / когато давността е спряла да тече на основание чл. 141, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.) и чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК/. От друга страна, РА е издаден на 06.12.2010 г., т. е. в рамките на едногодишния срок по чл. 141, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.) и чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Следователно, задълженията по ЗДДС (отм.) в резултат на отказания данъчен кредит по фактури, издадени от "Гама 2004" ЕООД за данъчни периоди м. 12.2005 г. - м. 03.2006 г. не са погасени по давност.

Правилен е изводът на АС Пловдив за материална законосъобразност на РА в тази му част. При съвкупната преценка на доказателства обосновано съдът е приел, че от страна на РЛ не са ангажирани доказателства, оборващи обстоятелствата, квалифицирали хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) - доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от органа по приходите срок.

Едновременно с това по отношение на прекия доставчик не се установява да са изпълнени и кумулативните изисквания на чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), свързани с начисляването на данъка и реалността на доставката. РЛ е този, който носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 170, ал. 2 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като лице, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, не е доказал по пътя на пълно насрещно доказване, че са налице предпоставките по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.).

Както е отразено в обжалваното решение, в тежест на жалбоподателя е било да установи по категоричен начин начиснляване на данъка от доставчика в счетоводството му като задължение към бюджета, при редовно водено счетоводство съгласно изискването по чл. 81, ал. 1 от ДПК (отм.), като предпоставка по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за възникване право на данъчен кредит. Такова доказване не е проведено, включително чрез приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, доколкото вещото лице не е извършило проверка на счетоводството на прекия доставчик и не отговаряло на въпроса за редовно водено счетоводство от същия. Отразяването на фактурите в съответните счетоводни регистри от получателя, както и заплащането на стойността по същите не обосновава извода за реално осъществена доставка. Не е налице и приложението на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като не е доказано плащането на данъка по ДДС - сметка на доставчика, но няма и доказателства за действителното извършване на процесната доставка.

От друга страна, разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), за разлика от нормата на чл. 109, ал. 11 и 12 от ДПК (отм.), не поставя въпроса за получаване на данъчно предимство или облага от получателя, нито изискване действията да бъдат извършени с визираната в ал. 11 на чл. 109 специална цел за избягване или осуетяване прилагането на данъчен закон, а поставя изискване в хода на ревизията да бъдат установени определени обстоятелства за доставката, в това число и за предходните такива. Това от своя страна означава, че за опровернгаване на констатациите на данъчния орган за наличие на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), следва да се сочат доказателства както по отношение на преките /реалност и начисляване на данъка/, така и по отношение на предходните доставки.

Както правилно е приел АС Пловдив, не са ангажирани доказателства за реалността на доставките и начисляването на данъка от доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ДОПК, като част от кумулативно предвидените предпоставки на чл. 64 от ЗДДС (отм.) за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, като в тази връзка с процесния РА постановения отказ от право е обоснован и с липсата на реална доставка. Няма документи за предаване на процесното гориво, за отписването му от прекия доставчик и за заприходяването му при получателя, не е доказано, че доставчикът е разполагал със съответното количество гориво, за да го предаде на получателя, няма данни за транспорт на горивото.

Неоснователно е позоваването от страна на касатора на Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 - С - 142/11, тъй като то намира приложение по отношение на актове, които се отнасят до задължения за периода след 01.01.2007 г.

Въз основа на гореизложеното, решението на АС Пловдив в частта на приетия за законосъобразен РА относно отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "Гама 2004" ЕООД за периодите м. 12.2005 г. - м. 03.2006 г. е правилно и обосновано.

2. 1. Решението е неправилно в частта относно приетия за законосъобразен РА относно лихвите за невнесени авансови вноски за 2005 г.

Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО (отм.), данъчно задължените лица правят месечни авансови вноски за корпоративния данък на основата на една дванадесета част от годишната облагаема печалба, декларирана за предходната година, коригирана с коефициент, отразяващ промените в икономическите условия за текущата година. Коефициентът се утвърждава със ЗДБРБ за съответната година. Месечните авансови вноски по ал. 1 се определят за периода от 1 април до 31 декември на базата на облагаемата печалба за предходната година, а за периода от 1 януари до 31 март - на основата на облагаемата печалба за годината преди предходната година". Съгласно чл. 56, ал. 7 от ЗКПО (отм.) месечните авансови вноски се изплащат до 15-о число на текущия месец, а тримесечните - до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, като за четвъртото тримесечие не се прави авансова вноска.

Следователно, процесните авансови вноски за 2005 г. е следвало да бъдат платени до края на 2005 г., което означава, че задължението за плащането им ведно с начислените лихви за забава е погасено по давност към 01.01.2016 г. / давността е започнала да тече от 01.01.2006 г. съгласно правилото на чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.). Това обуславя извода за незаконосъобразност на РА относно определените лихви за забава в общ размер на 600,58 лева за невнесени авансови вноски за 2005 г.

2.2. Решението е неправилно в частта на приетия за законосъобразен РА относно определения данък по чл. 38 от ЗОДФЛ (отм.) ведно с начислените лихви за забава за периодите м. 01 - м. 10.2005 г. поради изтекъл давностен срок по чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.). Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗОДФЛ данъкът се удържа месечно от работодателя или възложителя и се внася по реда на чл. 50. От друга страна, съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) данъкът за доходите по глава седма и шестнадесета се внасят от работодателите и възложителите едновременно с тегленето или с банковия превод на сумите за заплати и/или други възнаграждения от банковата сметка на работодателя/възложителя, а за касови плащания - до 10-о число на следващия месец.

В процесния случай дължимият данък по чл. 38 от ЗОДФЛ за месеците м. 01 - м. 10.2005 г. е следвало да бъде заплатен съгласно сроковете по чл. 50, ал. 1 от ЗОДФЛ в рамките на календарната година. Това означава, че давността е започнала да тече от 01.01.2006 г. и за посочените периоди 10- годишният давностен срок е изтекъл към 01.01.2016 г.

Следователно, РА в частта относно определеното задължение за данък по чл. 38 от ЗОДФЛ (отм.) в общ размер на 720,02 лева ведно с лихви за забава в общ размер на 502,57 лева се явява незаконосъобразен. В частта относно дължимия данък по чл. 38 от ЗОДФЛ (отм.) относно м. 11 и м. 12.2005 г. РА се явява законосъобразен, както е приел първоинстанционният съд. Давността по отношение на тези задължения не е изтекла, тъй като е започнала да тече, считано от 01.01.2007 г.

2.3. В останалата част решението е правилно.

При правилно прилагане на приложимите материалноправни разпоредби и при съвкупна преценка на доказателствата се явява формираният от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на РА в частта на установените задължения за даннък върху доходите за 2006 г. и 2007 г. /данък върху доходите по трудово правоотношение удържан и внасян от работодателя/ и лихви за невнасянето му в срок, включително и лихви за невнесения в срок данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за 2008 г., както и в частта на установените задължения за ЗОВ за 2006 г. и 2007 г. По отношение на тези задължения възражението на оспорващия за погасяването им поради изтекла давност също е неоснователно, доколкото по отношение на задълженията за 2005 г. давността е започнала да тече, считано от 01.01.2007 г. и 10-годишният давностен срок не е изтекъл към датата на приключване на устните състезания пред касационната инстанция.

Видно от доказателствата по ревизионната преписка така установения с РА размер на задълженията е определен въз основа на начислените от самия ЕТ данъци и осигуровки, като съответно с РА не е извършвана корекция върху размера на определените осигурителен доход и даннъчни основи, въз основа на които са определяни дължимите ЗОВ и данък върху доходите. Размерът на задълженията по същество не се оспорва от едноличния търговец. Същите се потвърждават от събраните по делото доказателства и в частност счетоводната отчетност на самото ревизирано лице.

Във връзка с така установените с РА задължения оспорващият твърди, че същите са платени преди издаване на РА и това води до неговата незаконосъобразност. За доказване на това твърдение е поискано изслушване на ССчЕ, като по делото са приети основно и допълнително заключение, като констатациите на в. л. са подробно обсъдени от първоинстанционния съд.

Видно от заключенията по ССчЕ след проверка в ТД на НАП и ЧСИ Петко Илиев, са установени извършените плащания - обобщени в обстоятелствената част на заключенията. Вещото лице при изготвяне на допълнителното заключение е установило отделните плащания и погасените с тях публични задължения на ЕТ, като изрично е констатирало, че тези плащания не са свързани с процесните задължения и периоди /отговора на задачи 1 и 2/. Според в. л. с РА са вменени като дължими данък по чл. 38 и чл. 42 от ЗДДФЛ /за периодите 2006 г., 2007 г. и 2008 г. - без данък/, както и ЗОВ ведно с лихви за забава, като видно от приложените по делото лихвени листове, размерът им е правилно определен.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че видно от събраните по делото доказателства, включително и допълнителното заключение по ССчЕ не се установява наличие на задължение за ЕТ в размер на 607,20 лева за неплатени вноски за ДОО за 2006 г. Ревизиращите органи са констатирали, че пенсията на Георги Стамболиев е отпусната и изчислена, без да е признат осигурителен стаж за 2006 г. и без да е съобразен осигурителния доход 2006 г. Този факти не води до отпадане задължението на касатора в качеството му на самоосигуряващо се през 2006 г. лице, да внесе дължимите ЗОВ. Невнасянето им е дало основание на органите на НОИ да изчислят пенсията на лицето, без да бъде отчетен осигурителния доход за 2006 г. След внасянето им за лицето съществува възможност да поиска преизчисляване размера на отпусната му пенсия и това е редът, по който следва да упражни правата си, след заплащане на дължимите за 2006 г. ЗОВ в качеството си на самоосигуряващо се лице.

Останалите доводи, изложени в касационната жалба относно възрастта на касатора и неговото затруднено материално състояние, не оказват влияние върху въпроса за законосъобразността на РА, а същите могат да бъдат въведени за обсъждане в рамките на образувано производство по принудително изпълнение на задълженията по влязъл в сила РА.

С оглед на изложеното, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА в посочената му част, АС Пловдив е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

С оглед крайния изход на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 20,21 лева за първоинстанционното и касационното производство / изчислени съразмерно на уважената част от жалбата/. Решението следва да се отмени в частта на присъденото в полза на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение за горницата над 1695,22 лева до присъдения размер от 1 833,50 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

ОТМЕНЯ Решение № 875 от 30.04.2015 г. по адм. дело № 2180/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив, II отд., VII състав в частта, в която е отхвърлена жалбата на Георги Костадинов Стамболиев с ЕТ "Карлък - Георги Стамболиев" срещу Ревизионен акт № 1301002507 от 06.12.10 г. издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 258 от 18.03.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управлението на изпълнението" - Пловдив в частта, с която е отказан данъчен кредит по фактури № 1539 от 18.11.2005 г. и № 1595 от 30.11.2005 г., издадени от "Гама 2004" ЕООД ведно с начислените лихви за забава; относно лихви за забава в общ размер на 600,58 лева за невнесени авансови вноски за 2005 г. и относно определен данък по чл. 38 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в общ размер на 720,02 лева ведно с лихви за забава в размер на 502,57 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалбата на Георги Костадинов Стамболиев с ЕТ "Карлък - Георги Стамболиев" Ревизионен акт № 1301002507 от 06.12.10 г. издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 258 от 18.03.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управлението на изпълнението" - Пловдив в частта, с която на ЕТ "Карлък-Георги Стамболиев" е отказан данъчен кредит по фактури № 1539 от 18.11.2005 г. и № 1595 от 30.11.2005 г., издадени от "Гама 2004" ЕООД ведно с начислените лихви за забава; относно лихви за забава в общ размер на 600,58 лева за невнесени авансови вноски за 2005 г. и относно определен данък по чл. 38 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в общ размер на 720,02 лева ведно с лихви за забава в размер на 502,57 лева.

ОТМЕНЯ Решение № 875 от 30.04.2015 г. по адм. дело № 2180/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив, II отд., VII състав в частта, в която Георги Костадинов Стамболиев, включително и като ЕТ" Карлък - Георги Стамболиев" е осъден да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за горницата над 1695,22 лева до присъдения размер от 1833,50 лева.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив да заплати на Георги Костадинов Стамболиев с ЕТ" Карлък - Георги Стамболиев" разноски в общ размер на 20,21 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.