Решение № 289 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10386/2014 г.

Решение № 289 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10386/2014 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 185 - чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, със седалище и адрес на управление, гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, представлявано от Гочо Димитров Чемширов - заместник - председател на Съвета на директорите и Костадин Петров Величков - чл. на Съвета на директорите, чрез надлежно упълномощения юрк. Щерю Радев, срещу Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране / сега с променено наименование Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., в сила от 4.04.2014 г. (Наредбата) в следните й части: 1. разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Наредбата; 2. Част четвърта "Присъединяване на обекти на оператори на разпределителните мрежи към преносната мрежа"; 3. разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от Наредбата; 4. разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от Наредбата; 5. разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от Наредбата; 6. разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 2 от Наредбата; 7. разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от Наредбата; 8. раздел VII "Граница на собственост на електрическите съоръжения"; 9. разпоредбата на чл. 135, ал. 1, т. 3 от Наредбата; 10. разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 от Наредбата; С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на Наредбата предвид допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради неспазени изисквания на разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, както и за допуснати нарушения на материалния закон с твърдения за несъобразяване на оспорените разпоредби с нормативни текстове от по-висок порядък, а именно на текстовете на делегиращата норма на чл. 116, ал. 7, както и на чл. 116а, чл. 117, чл. 83, ал. 1, т. 1, чл. 88, чл. 89 и чл. 90 от Закона за енергетиката / ЗЕ/ Обн. ДВ. бр. 107 от 9 декември 2003 г., с многократни изменения, като относимата му към процесния период редакция е обнародвана в ДВ, бр. 54 от 2012 г., и е в сила от 17.07.2012 г. Жалбоподателят - редовно призован, явява се процесуалния представител юрк. Марин Чушков, който в съдебно заседание заявява становище, че поддържа жалбата, като моли съда да постанови решение с което да отмени като незаконосъобразен оспорвания подзаконов административен акт в обжалваните му части. Претендират разноски. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, чрез процесуалния си представител юрк. Силвия Петрова, оспорва жалбата с доводи за неоснователност на оспорването. Счита, че оспореният нормативен акт е законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на искането за отмяна на оспорените разпоредби на нормативния акт по съображения, че Наредбата е издадена съгласно делегиращата норма на чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, при спазване административно производствените правила, а именно на разпоредбите на чл. 77 от АПК, чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 3 от ЗНА. Счита, че оспореният нормативен акт е законосъобразен. Предлага жалбата като неоснователна да бъдат отхвърлена. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира оспорването от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД за допустимо. Дружеството притежава лицензия № Л-14-07/13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия и е енергийно предприятие според § 1, т. 24 ДР на ЗЕ. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че са налице всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване и не са налице процесуални пречки за неговото реализиране, поради което жалбата е допустима. По основателността на жалбата: С жалбите са оспорени текстове на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн. в ДВ, бр. 31 от 04.04.2014 г. Оспорената наредба е издадена от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР, комисията/, на основание законовата делегация на чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката. Съгласно § 4 от ПЗР на Наредбата е издадена на основание чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, в който е предвидено, че условията и редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между електрическите съоръжения се определят с наредба, приета от комисията. С оглед на тази регламентация следва да се приеме, че е налице законова делегация за издаване на наредбата по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Горното обосновава извод, че КЕВР е имала материалната компетентност съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ да издаде оспорения акт. Нормативният административен акт е валиден - издаден от компетентен орган при изрично предвидена законова делегация, в рамките на материалната му компетентност и в предписаната писмена форма. Не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 196 от АПК. Доводите за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт, съдът намира за неоснователни по следните съображения: Първата основна категория оплаквания в жалбата визират допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Твърдяното в жалбата съществено нарушение на чл. 26 от ЗНА не е налице. Тази норма предвижда, че изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта следва да го публикува на интернет-страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В случая, видно от представените по делото доказателства, оспорената наредба е приета по предложение за издаването й, публикувана на интернет страницата на комисията с посочени в него мотиви на проект на Наредба № 6/2014 г., изготвен от работна група от комисията, съгласно приложена по делото заповед № 3-Е-175/19.09.2012 г., който е публикуван на 26.07.2013 г. и предоставен срок до 09.08.2013 г. за становища по проекта. От това фактическо установяване следва, че са спазени изискванията, предвидени в чл. 26, ал. 1 и 2 и чл. 28, ал. 3 от ЗНА, тъй като съгласувателната таблица в която са отразени предложенията направени от страна на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, както и останалите предложения на останалите поканени с писмо изх. № Е-03-17-91/05.08.2013 г. заинтересовани лица. Посочени са мотивите за направените предложения, както и мотивите на КЕВР за приемането или неприемането им. Поради това твърдението на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при приемането на правилата е неоснователно и недоказано. Съдът служебно провери и за съществени нарушения по Глава трета от ЗНА, регламентиращи нормите, относими към изработване на проекти за нормативни актове /чл. 26 - чл. 28 от ЗНА/, и такива не установи. Налага се извод, че административният орган е спазил и разписания в чл. 75 и следващите от АПК и чл. 7, ал. 2 от ЗНА административнопроизводствен ред. Другата група основни оплаквания се свеждат до твърдения за противоречие на оспорените текстове на наредбата с материалния закон. Разгледани по същество, те са неоснователни, предвид следното: Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, чието предназначение е да уреди отношения, които не са предмет на приетия вече закон, макар че са по същата материя. Тези отношения нямат характеристиката на основни и поддаващи се на трайна уредба, по аргумент от чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА, което е отчетено от комисията. Оспорената наредба детайлизира уредените със закон обществени отношения, като не нарушава границите на предоставената на издателя законова делегация и не е налице противоречие със законовите норми, чието прилагане е призвана да обезпечи. С жалбата е оспорена разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Наредбата с доводи, че е допусната техническа грешка при въведеното изискване към оператора на преносната мрежа да сключва предварителен договор с оператора на разпределителната мрежа. Съобразно чл. 53, ал. 3 от Наредбата предвижда "Операторът на преносната мрежа съгласува условията за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение и сключва предварителен договор за присъединяване в срок от 30 календарни дни. " Довода, развит от жалбоподателя е, че в повечето случаи е необходимо само становище от страна на оператора на преносната мрежа, поради което не е необходимо сключването на предварителен договор. Съобразно чл. 2 от Наредбата се урежда последователността на извършването на тези три действия - проучване и подписване на предварителен и окончателен договор за присъединяване. Съгласно цитираната разпоредба от Глава първа от общите положения от Наредбата, обекти на клиенти и производители на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор, който (ал. 3), издава становище за условията и начина на присъединяване и договаря с лицето, поискало присъединяването, като сключва предварителен договор за присъединяване, когато такъв се изисква, сключен между преносното или съответното разпределително предприятие и лицето, поискало присъединяването. В изр. "второ" на чл. 2, ал. 4 от Наредбата предвижда предварителният договор за присъединяване да се сключва преди изготвянето на инвестиционния проект за изграждане или преустройство на присъединявания обект, като в (ал. 5) договорът за присъединяване се сключва след одобряването на инвестиционния проект. В разпоредбата на чл. 116а от ЗЕ, (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) са посочени изискванията към операторът на електропреносната мрежа за присъединяване обекти на оператор на електроразпределителна мрежа да се осъществява при сключен договор между оператора на електропреносната мрежа и оператор на електроразпределителна мрежа. От посоченото по-горе следва, че определянето на дейността по проучване възможностите за присъединяване на електрически централи по смисъла на чл. 49 и въведеното в разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Наредбата изискване не е в противоречие с посочената разпоредба на ЗЕ. Поради това и противно на твърдяното, не се касае за допусната техническа грешка при въведеното изискване за сключване на предварителен договор за присъединяване. По този довод съдът служебно съобрази, че не се касае и за разширяване на изисквания извън предвидената процедура в Раздел Х "Присъединяване на производители и клиенти към мрежите. Достъп до мрежите" от Закона за енергетиката. На следващо място жалбоподателят мотивира доводи за незаконосъобразност на Част четвърта на оспорения подзаконов нормативен акт - "Присъединяване на обекти на оператори на разпределителните мрежи към преносната мрежа", с твърдение че Комисията за енергийно и водно регулиране е излязла извън рамките на делегираната й компетентност. Съобразно чл. 1 от Наредбата се определят условията и редът за присъединяване на обекти на клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи; присъединяване на обекти на производители към преносната или към разпределителните мрежи; промени в присъединяването на съществуващи присъединени към електрическите мрежи обекти и електрически централи; присъединяване на обекти на мрежови оператори към електрически мрежи на други оператори; сключване на договорите за присъединяване; преустановяване присъединяването на обекти на клиенти и на електрически централи. Така очертан, предметният обхват на Наредбата е в съответствие с делегиращата норма на чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, както и с разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от същия закон. С оспорената Част четвърта от Наредбата са определени всички условия, на които следва да отговарят или които следва да са изпълнили страните във всеки отделен етап от процеса на присъединяване. Следователно атакуваната Наредба в Част четвърта /чл. 102 - чл. 139 / не противоречи на закона, тъй като урежда и доразвива процедурата регламентирана в Глава девета, Раздел Х "Присъединяване на производители и клиенти към мрежите. Достъп до мрежите" от Закона за енергетиката. Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от Наредбата, съобразно която се урежда редът за извършване на проучване на условията за присъединяване на обект към електрическата мрежа, като в оспорената ал. 3 е предвидено, че проучването се заплаща по ценоразпис на услугите на оператора на преносната мрежа. Развити са доводи, че оспорваният текст противоречи на нормата чл. 30, ал. 1, т. 16 от ЗЕ, според която на регулиране от комисията подлежат цените на предоставяни на клиентите услуги, определени от комисията, свързани с лицензионната дейност. С разпоредбите на Част четвърта, Глава шеста на Наредбата е разписана процедура по която страни са оператора на разпределителната мрежа и оператора на преносната мрежа и в качеството им на лицензианти по смисъла на ЗЕ и това проучване не касае конкретния потребител. При тази законова регламентация не може да се приеме доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената разпоредба с разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 16 от ЗЕ. На следващо място, жалбоподателят обжалва разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от Наредбата с която е уредено изключение от случаите на ал. 1, като излага доводи за противоречие с разпоредбата на чл. 2, ал. 3, т. 1 от същата наредба, което обуславя нарушение на принципа на равенство, закрепен в чл. 8 от АПК. С разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Наредбата, операторът на преносната мрежа извършва проучване и определя условия за присъединяване в случаите по чл. 102, ал. 1, когато присъединяването към съществуваща електрическа подстанция високо напрежение на средно напрежение, собственост на оператора на преносната мрежа, налага увеличаване на присъединената мощност на същата и подмяна на съоръжения за присъединяване. С въведеното изключение в ал. 2, по отношение на взаимоотношенията между оператора на преносната мрежа и оператора на съответната разпределителна мрежа за които е предвидено да се уреждат със съгласувателно становище от страна на оператора на преносната мрежа, не се дава възможност на оператора на преносната мрежа да определя условия за присъединяване, различни от нормативно регламентираните, тъй като изключението е дадено с оглед на конкретната техническа характеристика на съоръженията за присъединяване. Този извод се налага при систематическото тълкуване на разпоредбата нормата на чл. 7, ал. 1; е в раздел II - Условия за присъединяване. Съобразно текста на чл. 8, ал. 1 условията за присъединяване се определят съобразно изискванията на Закона за енергетиката, наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 от Закона за енергетиката; предоставената информация в искането по чл. 4, включително за географското (териториалното) разположение на обекта; резултатите от извършеното проучване за техническите възможности и начина на присъединяване към електрическата мрежа, оптималната схема за присъединяване, а чл. 9, ал. 1 от Наредбата разпорежда, че условията за присъединяване съдържат техническите изисквания на преносното или съответното разпределително предприятие към съоръженията в присъединявания обект и информация за съоръженията за присъединяване относно техническите характеристики за всяко присъединяване, изчерпателно изброени в 14 точки. С оглед на тази нормативна уредба следва изводът, че с нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата не се допуска делегиране на преносното, съответно на разпределителното предприятие, да определя условия за присъединяване, а единствено с оглед на конкретните технически характеристики на съоръженията за присъединяване. По тези съображения настоящият състав счете, че оспорената разпоредба не противоречи на принципа на равенство, закрепен в чл. 8 от АПК. Аналогични съображения се налагат и по отношение на оспорването на чл. 106, ал. 1 от Наредбата с която подробно е уредено съдържанието на информацията за характеристиките на съоръженията за присъединяване и технически изисквания на оператора на преносната мрежа към електрическите уредби и съоръжения на обекта на оператор на разпределителната мрежа. Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от Наредбата, съобразно която, когато при проучването се установи, че новият обект засяга съществуващи електрически съоръжения, изместването им се извършва от и за сметка на възложителя след одобряване по реда на Закона за устройство на територията на съгласуваните проекти с преносното или съответното разпределително предприятие. Развити са доводи, че оспореният текст противоречи на нормата на чл. 73, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Съобразно цитираната разпоредба, законодателят е регламентирал, че "когато във връзка със строителството е необходимо да се измени положението или устройството на изградени улични подземни и надземни мрежи и съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж. В случаите на предвидени за изместване в подробните устройствени планове и специализираните схеми към тях проводи и съоръжения средствата за новото строителство са за сметка на възложителя. " При тази правна регламентация на законовата норма, оспорения чл. 107 от Наредбата е в съответствие на териториалноустройствения закон и не е налице твърдяната незаконосъобразност, поради което жалбата в тази част е неоснователна. Съдът намира за неоснователно твърдението, че оспорената разпоредба на чл. 123, ал. 2 от Наредбата противоречи на разпоредбите на чл. 88, 89 и на чл. 90 от ЗЕ. Тя предвижда, че операторът на преносната мрежа може да разширява електрическата мрежа в района на обекта, като изгражда за своя сметка нови части от мрежата от уредби - собственост на оператора на разпределителната мрежа, при условия, определени в договорите за присъединяване. При така въведената правна регламентация следва да се съобрази разпоредбата на чл. 87, ал. 3 от ЗЕ, с която са въведени посочени изисквания към електроенергийни системни оператори за изготвяне на енергийния баланс на страната, а чл. 90 от ЗЕ определя, че разпределителното предприятие проучва перспективите за икономическо развитие и изменението на електропотреблението на съответната територия, изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за развитие на разпределителната мрежа и предоставя резултатите от проучванията и изготвените планове по предходните две точки на преносното предприятие. В разпоредбата на чл. 89 от Закона за енергетиката е въведено задължение към операторите на електроразпределителните мрежи за съответната лицензионна територия, обхваната от електроразпределителната мрежа, да осигурява разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителната мрежа и на спомагателните мрежи, съобразено с изискванията за опазване на околната среда, енергийна ефективност и ефективно използване на енергията. От посоченото по-горе следва, че определянето на дейността по чл. 123, ал. 2 от Наредбата не е в противоречие с посочените разпоредби на ЗЕ, още повече, че тази дейност следва да бъде извършена "при условия, определени в договорите за присъединяване". Поради това и противно на твърдяното, не се касае за противоречие на оспорваната норма на нормативния акт от по-висока степен. Наред с горното, съдът намира, че не е налице и несъобразяване с делегиращата норма на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, тъй като съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредбата, в нея се определят условията и реда за дейностите по промените в присъединяването на съществуващи присъединени към електрическите мрежи обекти и електрически централи. Аналогични съображения се налагат и по отношение на оспорването на Раздел VII "Граница на собственост на електрическите съоръжения". Противно на твърдяното, оспореният раздел от Наредбата е в предметния обхват очертан в ал. 2 на чл. 1 от Наредбата и съответства на делегиращата норма на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, поради което неоснователен е довода на жалбоподателя, че в случая следва да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 116а от ЗЕ. Отново следва да се посочи, че в делегиращата разпоредба на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, законодателят е предоставил компетентността на Комисията за енергийно и водно регулиране да уреди конкретните обществени отношения, каквито са и определянето границата на собствеността, които са развити в в Раздел VII "Граница на собственост на електрическите съоръжения" от Наредбата. На следващо място жалбоподателят твърди, че чл. 135, ал. 1, т. 3 от Наредбата противоречи на нормата на чл. 122, ал. 3 от ЗЕ, която е от по-висок порядък. Жалбоподателят развива съображения, че с оспорената разпоредба е въведена хипотеза, която не е въведена в правното й регулиране в нормативния акт от по-висока степен. Оспорената норма урежда възможността операторът на преносната мрежа да преустанови преноса на електрическа енергия през преносната мрежа към оператора на разпределителната мрежа без предварително предизвестие в случай на ограничения на преноса от заработване на режимна автоматика в ЕЕС /електроенергийната система/. Същевременно чл. 122, ал. 3 от ЗЕ регламентира правото на преносното предприятие или разпределителните предприятия да преустановят присъединяването в четири хипотези, а именно: на лица, които са се присъединили към съответната мрежа, без да имат право на това, на потребители, допуснали присъединяването на трето лице до собствените им електрически уредби без изричното съгласие на енергийното предприятие, при неизпълнение в срок на предписание на контролен орган за отстраняване на нарушение и на потребители, които със собствената си мрежа внасят смущения в електроенергийната система. Действително, такава възможност за преустанови преноса на електрическа енергия в случай на ограничения на преноса от заработване на режимна автоматика в ЕЕС не се съдържа в чл. 122 от ЗЕ, където са регламентирани случаите в които операторите на разпределителните мрежи и операторите на електроразпределителните мрежи могат да преустановяват присъединяването и снабдяването с електрическа енергия, но според чл. 113 ЗЕ, където са регламентирани основните задължения на операторите на разпределителните мрежи е въведеното в т. 1 задължение да осигуряват единствено надеждно, безопасно и ефективно функциониране на съответната разпределителна мрежа от което следва изводът, че не е налице твърдяното излизане извън рамките на делегацията на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. Жалбоподателят е оспорил разпоредба на чл. 136, ал. 1 от Наредбата съобразно която е предвидено, че когато максималната пренесена активна мощност превиши договорената присъединена мощност, операторът на преносната мрежа може да прекрати присъединяването на обекти на оператора на разпределителната мрежа до отстраняването на причината в три хипотези, а именно: за предотвратяване на непосредствена опасност за сигурността на лица или съоръжения; за предотвратяване или прекратяване на смущения в качеството и сигурността на снабдяване на други клиенти или смущаващи обратни въздействия върху устройства на оператора на преносната мрежа или на трети лица; когато след предупреждение от страна на оператора на преносната мрежа обекти на оператора на разпределителната мрежа продължат да надвишават договорената предоставена мощност. Твърди се, че разпоредбата следва да бъде отменена, поради правното регулиране на предвидените в оспорената разпоредба които изчерпателно са изброени в чл. 122, ал. 3 от ЗЕ. На следващо място е заявена незаконосъобразност на разпоредбата предвид това, че не е предвидена процедура за възстановяването на присъединяването, като в тази насока счита, че следва отново да бъде проведена процедурата по присъединяване. Това възражение е неоснователно, тъй като посочената по-горе разпоредба на ЗЕ, въз основа на която жалбоподателят обосновава своите доводи уреждат основаният за преустановяване на присъединяването от страна на преносното /разпоредително дружество, съответно временно прекъсване/ограничаване на производството или снабдяването от страна на операторите на електроенергийната система. Разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от Наредбата, действително не съдържа ново и различно основание преустановяване на присъединяването, а урежда временния характер на преустановяването, а именно до отстраняване причината, като в т. 1 - т. 3 изчерпателно са предвидени и конкретните хипотези. Предвид така посочения в оспорената норма предмет на регулация, не урежда ново основание за преустановяването. Този извод се налага при систематическото й тълкуване с разпоредбата на чл. 137 от Наредбата в който е регламентирано, че операторът на преносната мрежа възстановява присъединяването и/или преноса на електрическа енергия след отстраняване на причините за преустановяването им, като в ал. 2 е предвидено, че в случаите по чл. 135, ал. 4 и чл. 136, ал. 1 операторът на преносната мрежа възстановява присъединяването и/или преноса на електрическа енергия, когато операторът на разпределителната мрежа е компенсирал разходите за преустановяване и възобновяване на преноса на електрическа енергия. При това, в атакуваната разпоредба се предвижда упражняване на правото за прекратяване присъединяването, тогава когато оператора на разпределителната мрежа не упражни дейността си в съответствие на общите правила за разпределение на електрическа енергия, регламентирани в Раздел IV от Наредбата, и по- конкретно в разпоредбата на чл. 89 от ЗЕ. По тези съображения и в тази част жалбата против оспорения подзаконов административен акт е неоснователна. При този анализ, след извършената цялостна проверка и по тези съображения, налагащи извод за липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК, настоящия състав на Върховния административен съд преценява оспорените норми на нормативния административен акт за законосъобразни, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед на изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определен на основание чл. 8, ал. 2 и чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, пр. последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение