Решение № 9610 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2013 г.

Решение № 9610 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на началника на РДНСК ЮЗР против решение № 8 от 11.01.2013 г. по адм. дело № 228/2012 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, в частта, с която е отменена негова заповед № ДК-02-ЮЗР-234/24.07.2012 г. за премахване на незаконен строеж: "Масивно предверие-антре", находящ се в имот пл. № 5007, включен в УПИ ХХII-5005, 5006,5007,6125 и попадащ на уличнорегулационна линия на улица с о. т. 2057-2058, кв. 161 по плана на гр. Дупница. Решението в тази част се обжалва с КЖ и от Валентина Драганова Тасева, която е подала и частна жалба срещу решението в частта му за прекратяване на производството по делото по отношение на нея като заинтересована страна. Ответникът Смилен Благоев Йорданов от гр. Дупница не взема становище по жалбите. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на първата КЖ. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба на началника на РДНСК ЮЗР за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да отмени оспорената заповед, административният съд приема, че процесният строеж представлява пристройка към съществуващо жилище, която е била допустима по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му - 1985 г. и която не попада в уличната регулация, както по плана от 1978 г., така и по действащия понастоящем план от 1991 г., поради което е има статут на търпим строеж по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видът и характеристиките на процесния строеж, както и извършването му през 1985 г. без строителни книжа не е спорно по делото. Спорно е дали е допустим по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му, доколкото има отрицателно становище на гл. архитект, на което се позовава административният орган. Обосновано със събраните по делото доказателства и неоспореното от страните заключение на вещо лице, административният съд приема, че процесното антре по начина на извършването му представлява пристрояване на жилищната сграда, което е допустимо по чл. 148, ал. 1, т. 1 ППЗТСУ (отм.) С оглед установеното, че пристройката не попада в уличната регулация както по устройствения план от 1978 г., при действието на който е изградена, така и по действащия сега план от 1991 г. и следователно не е в противоречие с действащите ПУП, като условие за допустимостта й. "Правилата и нормативите" по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ представляват техническите, строителни такива, а не нормативните, изискващи съгласие на собственика, респ. съсобственика на имота за извършване на строежа. Липсата на такова не е сред обстоятелствата по чл. 225, ал. 2 ЗУТ, квалифициращи строежа като незаконен. По тези съображения съсобственикът на терена, в който е извършено незаконното строителство, каквато е частната жалбоподателка, не е заинтересовано лице в административното производство по установяване на незаконното строителство, респ. в съдебното производство за проверка законосъобразността на заповедта за премахването му. Последната касае строеж, извършен от друго лице и не поражда задължения за жалбоподателката, както и не засяга пряко и непосредствено нейното право на собственост. Затова по правилата на чл. 147, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК тя няма гарантирано право на участие по делото и правилно с обжалваното решение производството е прекратено по отношение на нея. Подадената от същата КЖ е недопустима и не подлежи на разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,