Решение № 219 от 28.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1821/2009 г.

Решение № 219 от 28.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1821/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 30/14.01.2011 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1821/2009 г. по жалба на А. "М.", е допуснато до касационно обжалване решение на Благоевградски окръжен съд № 264 от 08.06.2009 г. по гр. д. № 276/2009 г. С него, след като е отменено изцяло решение на Петрички районен съд по гр. д. № 703/2007 г., е отменено уволнението на А. Г. Ч., извършено със заповед № 12139/19.09.2007 г., А. Ч. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "технически сътрудник (домакин)", а А. "М. " е осъдена да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер 3 050,40 лв със законната лихва от 19.09.2007 г., както и 140 лв разноски по делото. Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори по реда на чл. 291 от ГПК на материалноправният въпрос за значението на мнението на ТЕЛК при уволнение на работници и служители, ползващи се със закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ. Настоящият съдебен състав приема, че в случаите, когато възнамерява да упражни правото си да уволни поради съкращаване на щата работник или служител, който е трудоустроен или който страда от заболяване, предвидено в Наредба № 5 от 1987 г. на М., работодателят е длъжен да поиска от определения за уволнение информация дали страда от заболяване, предвидено в наредбата. Когато събере данни за наличие на такова заболяване, работодателят е длъжен да поиска от ТЕЛК мнение, като изпрати за това необходимите медицински документи. С това той изпълнява задължението си по чл. 333, ал. 2 от КТ. Мнението трябва да има съдържанието, визирано в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 1987 г., само че адресат на задължението по тази норма не е работодателят, а ТЕЛК. Работодателят не може да контролира дали решението на ТЕЛК е мотивирано и по какъв начин. Той е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на Инспекцията по труда, за да даде (или да откаже) даването на разрешението за уволнение. Ако работодателят не е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска разрешение от инспекцията, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на това основание. Ако обаче работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е изпратил на инспекцията по труда с искане за разрешение, той е изпълнил задължението си по Наредба № 5 от 1987 г., независимо от това, какви мотиви съдържа експертното решение на ТЕЛК. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна. То е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като въззивният съд е приел, че ако в експертното решение на ТЕЛК няма данни за целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд, то липсва мнение по чл. 333, ал. 2 от КТ. Както съдът вече изложи съображения, мотивите на експертното решение на ТЕЛК не подлежат на контрол. Експертното решение, което е дадено от ТЕЛК по искане на работодателя именно с оглед здравното състояние на работника и с оглед закрилата, която чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ му осигурява, съставлява мнение на ТЕЛК по смисъла на чл. 333, ал. 2 от КТ, независимо от съдържанието му. Въз основа на констатираното касационно основание, обжалваното решение следва да бъде отменено. Липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Установено е, че ищецът е работил в А. "М. ", м. К., въз основа на правоотношение, възникнало от трудов договор, на длъжност "технически сътрудник - домакин". В м. К. тази длъжност е била единствена - в общата администрация на митническото учреждение не е предвиден щат за друг домакин. През 2007 г., въз основа на ПМС № 14/2007 г., ръководството на А. "М. " извършило съкращаване на щата на агенцията, включително на териториалните митнически учреждения. За м. "К. " е изготвено ново щатно разписание, в сила от 29.01.2007 г., с което е съкратена единствената щатна бройка "технически сътрудник - домакин", заемана от ищеца. Към този момент ищецът страда от исхемична болест на сърцето, за което началникът на митница Кулата е уведомен с декларация от 13.02.2007 г. с приложена епикриза, поради което работодателят е поискал от ТЕЛК мнение за извършване на уволнението. В отговор ТЕЛК изпратила на работодателя експертно решение № 057/04.04.2007 г., с което потвърждава заболяването и това, че попада в кръга на тези от Наредба № 5 от 1987 г. и противопоказните условия на работа. Работодателят, получавайки решението, препратил същото в Инспекция по труда с искане за издаване на разрешение за уволняване на работника и такова е било дадено от инспекцията на 08.06.2007 г. През това време работникът ползва платен годишен отпуск, който е прекъснат от 07.08.2007 г., тъй като на същата дата работникът е представил болничен лист за друго заболяване - анална фисула. С писмо от 16.08.2007 г. работодателят е искал ново разрешение от инспекцията по труда да уволни работника, този път с оглед закрилата, която предвижда чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, и е получил съгласието й на 24.08.2007 г. На 31.08.2007 г. на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение - поради съкращаване на щата за заеманата от него длъжност. Това е релевантният момент, към който се преценява законността на уволнението, включително въпросът дали е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ, защото при отправено предизвестие правоотношението се счита прекратено от момента на изтичане на срока. Заповедта на работодателя, издадена по-късно, има само декларативно значение и няма отношение към законността на уволнението. Към 31.08.2007 г. е налице реално съкращаване на щата, работодателят не е бил длъжен да извършва подбор (тъй като е съкратена единствена за м. К. щатна длъжност на "технически сътрудник - домакин", а други сходни длъжности няма) и закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 и 4 от КТ, от която се е ползвал работникът, е преодоляна. Уволнението е законно извършено, а исковете за отмяната му, за възстановяване на работника на заеманата преди това длъжност и за заплащане за обезщетение за оставане без работа, са неоснователни и следва да се отхвърлят. При този изход на спора касаторът има право на разноските направени пред всички инстанции в производството, но тъй като не е отправено искане за присъждането им, по отговорността за разноски произнасяне не следва да има. По изложените съображения съдът