Решение № 9724 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4416/2011 г.

Решение № 9724 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4416/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Диана Петкова - пълномощник на Хелен Лондон и Матилда Мешулам срещу решение от 15.12.2010 г., постановено от Софийски градски съд - административно отделение, III-в състав по адм. д. № 1933/2005 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения отказ за отмяна на отчуждаване. Ответникът - кметът на Столична община, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред градския съд е образувано по оспорване на заповед № РД-54-1124 от 29.06.1994 г., с която кметът на Столична община е отказал отмяна на отчуждаването на имот пл. № 553, кв. 7, местност "Военна рампа - изток", гр. София. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че не са налице кумулативните предпоставки за отмяна на отчуждаване, предвидени в чл. 2 и чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Съдът е приел, че върху отчуждения незастроен терен не само е започнало, но е приключило предвиденото застрояване. Имота е отчужден като незастроен терен, с предвидено отреждане за ДИП "Народна република". Мероприятието за което е отчужден имота е осъществено, като терена е изцяло попада в застроена с масивни сгради част, както и прилежащ обслужващ терен - част от инфраструктура на предприятието. По отношение на частта от имота, с площ от 958 кв. м, съдът е приел, че попада в стопанския двор и върху тази част са изградени асфалтови площадки за преминаване в рамките на оградата на предприятието, поради което не може да се определи като свободна площ. Правните изводи на съда са изведени след преценка на събраните по делото доказателства, в това число и след преценка на прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал инвокираните нарушения, съставляващи касационни отменителни основания. Не е било спорно по делото, че е бил отчужден незастроен недвижим имот, поради което правилно съдът е приел, че приложимата хипотеза в случая е тази по чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В тази хипотеза, предпоставка за да бъде отменено отчуждаването, освен общите условия, регламентирани в чл. 1, ал. 1 - отчуждаването да е извършено до 21.04.1990 г. по един от териториално-устройствените и благоустройствени закони, изчерпателно изброени в цитирания текст и заявителите да попадат в кръга на лицата, имащи право да искат отмяна на отчуждаването, е върху имота да не е започнало фактическо строителство към момента на влизането на закона в сила - 25.02.1992 г. Предпоставките за отмяна на отчуждаването са уредени в съпоставимост на кумулативност, поради което неосъществяването на някой от релевантните факти е пречка за уважаване на искането. В цитираната разпоредба няма изискване от евентуално останалата незасегната от строителство част от имота да може да се образува самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи така, както това е предвидено в хипотезите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от същия реституционен закон. Установено е по делото, че изцяло терена на отчуждения имот е включен в двора на предприятие ДИП "Народна република", реализирано по предвиденото при отчуждаването отреждане. Съобразно заключението върху терена са изградени масивни сгради и асфалтирана площадка. Наличието на фактическо застрояване е преценено от решаващия съд като пречка за отмяна на отчуждаването. Настоящият състав приема за обосновани и законосъобразни правните изводи на съда. В случая не е налице една от кумулативните предпоставки за допускане на отмяна отчуждаването, а именно върху терена да не е извършено фактическо строителство. За да се приложи разпоредбата на чл. 2 ЗВСНОИ е необходимо освен наличието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и незапочване на фактическо строителство. От данните по делото е безспорно установено, че фактическото строителство е започнало и извършено преди приемане на реституционния закон, поради което правилен е правният извод на съда, че не са налице предпоставките на чл. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В тази хипотеза съдебният контрол за законосъобразност на оспорения административен акт включва установяване на правно-релевантния факт, а именно дали върху терена на отчуждения имот е извършено строителство. В приложимата законова хипотеза факта дали има свободна от фактическо застрояване част е ирелевантен, поради което и доводите на касационните жалбоподатели, развити в тази насока се преценяват от настоящият състав като неоснователни. Упражнявайки съдебен контрол в рамките на приложимия материален закон съдът е постановил обосновано и законосъобразно решение. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,