Решение № 9239 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4987/2009 г.

Решение № 9239 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4987/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, против решение № 24 от 16.02.2009 г., постановено по адм. дело № 2106 по описа за 2008 г. на Софийския градски съд - административно отделение, III-Ж състав, с което е отменен ДРА № 637 от 16.09.2005 г., издаден от ръководител на екип в ДП "Оборище" при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 609 от 22.03.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, за облагане с данък върху приходите по чл. 2в за дейностите по чл. 4, ал. 1 ЗКПО (отм.) в размер на 20 163, 03 лв. за 2004 г. и начислени лихви за забава на Софийската опера и балет - гр. София. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 2в във вр. с чл. 4 от ЗКПО (отм.), тъй като не е отчетен фактът, че предоставяните от Министерството на културата (МК) на операта субсидии са формирани от собствени за операта приходи, предоставени им, след като са ги превеждали по сметка на МК. По подробно изложени в касационната жалба съображения в този смисъл се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба - Софийската опера и балет, чрез процесуалния си представител - адв. Николова, оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението на СГС. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд - I отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да отмени обжалвания пред него ДРА, Софийският градски съд при повторно разглеждане на делото след отмяна на първоначалното решение от Върховния административен съд в изпълнение на указанията, дадени с отменителното решение, е допуснал съдебно-счетоводна експертиза със задача, както е поставена от Върховния административен съд, а именно: 1. каква субсидия е получила операта за процесния данъчен период, как се разпределя тя и за какви дейности се изразходва; 2. как се формира цената на билетите за представления в операта за 2004 г. и покрива ли се част от цената със субсидия и ако е така, каква част от приходите от билети се използва от операта; 3. правят ли се отчисления за Министерството на културата или за творчески фондове от приходите от продажби на билети съгласно Закона за творческите фондове; 4. как се формира цената на програмите (листовките) за представления и на другите рекламни материали и продават ли се те на цената на отпечатването, каквито са твърденията на касатора, и ако това не е така, как се изразходват получените приходи от продажби през 2004 г. ; 5. наемната цена на отдаваните под наем движими и недвижими вещи определя ли се от нормативен акт или от друг акт на министъра на културата или е на пазарен принцип и за процесния период (2004 г.) какви договори за наем и на какви вещи (движими и недвижими) са сключвани, и 6. как се формират приходите от турнета в страната и в чужбина за 2004 г. и за какво се изразходват те. Вещото лице е отговорило на така поставените му въпроси и след като заключението е било прието неоспорено в производството, въз основа на него съдът е приел, че действително в дейността на операта има елементи на самостоятелна икономическа дейност - определяне на цените на билетите, на програмите и листовките, договаряне на цена на реклама и отдаване под наем на помещения. Всички приходи обаче от тези дейности чрез набирателна сметка на операта се превеждат на Министерството на културата, което е първостепенен разпоредител, а операта има статут на второстепенен разпоредител. С оглед на това съдът е направил извода, че тя не формира собствени приходи и не реализира печалба от тези дейности, и е приел за основателен довода на жалбоподателя - Софийската опера и балет, че са неприложими правилата на чл. 2в ЗКПО (отм.) във вр. с чл. 4 от същия закон. Предвид това е приел, че незаконосъобразно са били определени задължения за 2004 г. в размер на 20 163, 03 лв. и са начислени лихви, поради което е отменил акта като незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и въз основа на заключението на вещото лице и на това, че касаторът е държавен културен институт с национално значение, който се ползва с особен статут и има определен начин на финансиране - чл. 1, т. 2 от ПМС № 128 от 11.07.1994 г. за определяне статута и финансирането на държавни културни институти с национално значение, отчитайки и това, че Софийската опера и балет е специализирана бюджетна организация към Министерството на културата, на което се превеждат чрез набирателна сметка всички приходи от дейности, е приел за неприложима в случая разпоредбата на чл. 2в ЗКПО (отм.) във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗКПО (отм.). Настоящата инстанция възприема тези изводи на първоинстанционния съд, тъй като действително с данък върху приходите от дейностите по чл. 4, ал. 1 вместо с корпоративен данък се облагат бюджетните предприятия, но в случая, както се каза и по-горе, се касае до специализирана бюджетна организация към Министерството на културата и всички суми, които се събират от билети, наеми, листовки и турнета, видно от заключението на вещото лице, постъпват в обща централизирана сметка на МК, което става в изпълнение на Закона за бюджета за 2004 година. Предвид изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени разноски на ответната страна в размер на изплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 900 (деветстотин) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,