Решение № 7940 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11891/2012 г.

Решение № 7940 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11891/2012 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 1930/6.08.2012 г., постановено по адм. д. 3254/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 261102892/24.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Хасково, потвърден с Решение № 1095/10.11.2011 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че в оспорената част е неправилно и незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлена жалбата против РА по подробни съображения в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Гео Комерс 97" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1930/06.08.2012 г., постановено по адм. д. № 3254/2011 г. по описа на АС - Пловдив е отменен РА № 261102892/24.08.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Хасково, потвърден с Решение № 1095/10.11.2011 г. на ДД "ОУИ", с който за данъчен период 1.12.2009 г. - 31.12.2009 г. е определен за дължим на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС данък в размер на 31 500 лв. с прилежащи лихви в размер на 5 234,74 лв. и са присъдени разноски в размер 2600 лв. в полза на "Гео комерс - 97" ООД. Административният съд е приел, че оспореният РА е действителен данъчен акт, но в частта, с която е определен като дължим ДДС в размер на ползваното право на данъчен кредит за придобиване на 15 бр. автомобили и е начислена лихва за забава е незаконосъобразен. АС - Пловдив е приел за установено, че активите, за които "Гео комерс - 97" ЕООД е приспаднало данъчен кредит при придобиването им, не са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейност, различна от независимата му икономическа дейност, поради което не са налице предпоставките на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, за да възникне данъчно задължение в размер на ползвания данъчен кредит. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната инстанция намира, че постановеното съдебно решение е обосновано с фактически констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, които са събрани по време на данъчната ревизия и съдебната фаза на производството. АС - Пловдив приема, че по категоричен начин е доказано заприходяването на придобитите автомобили по сметка 205 "Транспортни средства" и използването им от трети лица, но само по повод действия, представляващи изпълнение на услуги, възложени от "Гео - Комерс - 97" ООД по повод икономическа му дейност, свързана с функционирането на лицензирана кабелна интернет мрежа на територията на гр. Пловдив. Тези фактически констатации на първоинстанционния съд са обосновани със събраните по делото писмени доказателства и въз основа на кореспондиращите им изводи в заключението на съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Мария Шопова. Касационната инстанция намира, че при преценка на доказателствата по делото и разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство, административният съд не е допуснал процесуални нарушения. Правилно решаващият съд е приел за установено, че "Гео - Комерс - 97" ООД е придобил 15 бр. автомобили "Дачия Логан" през данъчен период 1.11.2009 г. - 30.11.2009 г., за които е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. През следващия данъчен период тези автомобили са предоставени на трети лица за ползване. Основанието за ползването са договори за наем, в които не е договорена наемна цена, но всеки един от договорите за наем е свързан с отделен договор за услуги между същите страни, според които същите автомобили се използват само за изпълнение на поръчки по повод кабелната мрежа на ревизираното лице. На практика тези факти не са спорни между страните, посочени са в констатациите в РА, приети са за установени от решаващият съд и са подкрепени с писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, на която се позовава органът по приходите в РА, за да обоснове възникване на данъчно задължение в данъчен период 1.12.2009 г. - 31.12.2009 г. в размер на упражненото право на приспадане на данъчен кредит (31 500 лв.) и начисли лихва за забава. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. В случая с оглед комплексните отношения между "Гео - Комерс - 97" ООД от една страна и от друга страна всеки един от ползвателите на автомобилите: ЕТ "Дъга - Красимир Златански", "Дигесто" ООД, КМ - 83" ЕООД и "Диенджи" ООД следва извод, че между тях са осъществени доставки, които могат да бъдат определени като безвъзмездни или несвързани с дейността на "Гео - Комерс - 97" ООД. Липсата на договорена цена в договорите, наименовани "договори за наем" (но поради неуговаряне на възнаграждение не съответстват на хипотезата на чл. 228 от Закона за задълженията и договорите), не ги определя като безвъзмездни доставки по смисъла на ЗДДС, защото лицата, които са получили ползването на автомобилите са се задължили да извършват с тях само дейности в изпълнение на поръчки, направени от "Гео - Комерс - 97" ООД в същите периоди. Възнаграждение за изпълнение на поръчките очевидно е обусловено и от фактът, че изпълнението се осъществява с технически средства (автомобили и телефонни СИМ-карти), собственост на възложителя. Постигането на съгласие в отделни писмени договори не променя действителната воля на страните за постигане на съгласие, според което отделните права и задължения са свързани и подлежат на общо изпълнение. В този смисъл "Гео - комерс 97" ООД има облага, пряко свързана с неговата дейност по доставки на интернет услуги на крайни потребители, от предоставеното ползване на 15 бр. автомобили, включително и от обстоятелството, че те са с обозначени с неговото лого, т. е. чрез това се осъществява и популяризирането на дружеството (реклама на неговата независима икономическа дейност). По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора и направеното искане касаторът дължи разноски в размер на 1296 лв. (адвокатско възнаграждение). По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,