Решение № 6319 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14477/2013 г.

Решение № 6319 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14477/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационните жалби, подадени от юрк. Ренета Луканова, в качеството й на процесуален представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието и от Бисер Николов Манолов, изтърпяващ наказание "Доживотен затвор без замяна" в Затвора Бобов дол срещу Решение № 181 от 30.07.2013 г., постановено по адм. дело № 71/2013 г. от Административен съд Кюстендил.

В жалбите се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и за недопустимост на касационната жалба на осъденото лице, поради просрочие.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са депозирани в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Касационната жалба на Бисер Манолов е подадена по пощата и видно от приложения на л. 25 от делото плик датата на подаване е 16.08.2013 г., т. е. в законоустановения 14-дневен срок. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни при следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1 от ЗОДОВ, съдът от първата инстанция е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на Бисер Николов Манолов, ЕГН **********, изтърпяващ наказание "Доживотен затвор без замяна" в Затвора в гр. Бобов дол сумата 800, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода от 01.09.2007 до 01.09.2012 г., в резултат на бездействие на длъжностни лица при ответника, изразяващо се в непредоставянето на обувки и безплатно облекло, спални принадлежности, сапун и др. съгласно Таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, като е отхвърлил иска в останалата част, до 10 000 лв., като неоснователен.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда на Кюстендилския окръжен съд № 39 от 11.07.1996 г. по НОХД № 68/1995 г. на "Смърт чрез разстрелване", към което е присъединено наказанието "конфискация на цялото имущество". Присъдата е изменена с решение № 29 от 04.02.1999 г. по ВНОХД № 31/1998 г. на Софийския апелативен съд, като наказанието "Смърт чрез разстрелване" е заменено с "Доживотен затвор без замяна". От 25.11.1994 г. до 27.01.2000 г. Манолов е бил в Затвора гр. Пазарджик, а от 27.01.2000 г. е преведен в затвора гр. Бобов дол.

От 25.04.2002 г. на осъдения е определен режим на изтърпяване на наказанието "специален", поради което и със заповед на началника на затвора е бил настанен в постоянно заключено помещение при засилен надзор и охрана. С протокол № 3 от 19.04.2007 г. на комисията по чл. 17 ЗИН (отм.) този режим е бил заменен със "усилено строг", а от 01.06.2009 г. - наказанието се изтърпява при "строг" режим.

Неимуществени вреди се претендират за петгодишен период - от 1.09.2007 г. до 1.09.2012 г., в който действащи са били Закона за изпълнение на наказанията - ЗИН (обн. ДВ бр. 30 от 1969 г.), Правилника за прилагането му, издаден от Министерство на правосъдието - ППЗИН (обн. ДВ бр. 97/1990 г.), както и Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража - ЗИНЗС (обн. в ДВ бр. 25 от 03.04.2009 г.), а считано от 1.02.2010 г. Правилникът за прилагането му - ППЗИНЗС (обн. в ДВ бр. 9 от 02.02.2010 г). До влизането в сила на този Правилник, на основание § 6 от ПЗР на ЗИНЗС, са останали да се прилагат разпоредбите от ППЗИН, които не му противоречат.

От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че искът е частично основателен и доказан.

Като юридическо лице ГД "Изпълнение на наказанията" носи отговорност за вредите, причинени на граждани, лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си ефективно в съответния затвор от незаконосъобразни бездействия на техни органи и длъжностни лица при и/или по повод изпълнение на административна дейност. На основание чл. 4 от ЗОДОВ дирекцията дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице. Това е така, тъй като дейността на администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията "лишаване от свобода". По своя характер тя представлява административна дейност на орган, комуто специалният ЗИНЗС, респ. Правилникът за прилагането му е предоставил административни правомощия. По своя характер, съдържание и начин на осъществяване спрямо изтърпяващите наказанието лишаване от свобода в местата за лишаване от свобода те са властнически, като лишените от свобода са в положение на власт и подчинение спрямо администрацията, т. е. в отношения на субординация.

От друга страна законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и нечовешко отношение съгласно чл. 3 от ЗИНЗС, която разпоредба е съответна на чл. 3 от Конвенцията за правата човека и основните свободи.

Правото на безплатно облекло, обувки и спални принадлежности съгласно чл. 31, ал. 1, б. "в" от ЗИН (отм.) е едно от изрично регламентираните права на лишените от свобода и неговото спазване за исковия период от 1.09.2009 г. до 30.05.2010 г., т. е до отмяната на този закон, а от 1.06.2010 г. до 1.09.2012 г. при действието на ЗИНЗС на основание чл. 84, ал. 2, т. 3 (ред. ДВ бр. 25 от 2009 г.) е било безусловно задължение на административния орган чрез администрацията на затвора гр. Бобов дол, където ищецът е изтърпявал наказанието доживотен затвор без замяна; неговото изпълнение е изисквало служебно извършване на фактическите действия по предоставянето на посочените вещи според количествата и сроковете, определени в таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието. Неизвършването им се преценява като акт на незаконосъобразно бездействие в нарушение на признато от закона право на лишения от свобода и е основание за имуществена отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Без правно значение в този случай е дали лишеният от свобода е искал предоставянето на предвидените вещи или не, дали е подавал жалби или не, дали е работил или не.

В изпълнение на изискването на чл. 33, ал. 1 от ППЗИН (в действие до 30.01.2010 г. - отм.) министърът на правосъдието, съгласувано с министъра на финансите, е утвърдил Таблици № 1 за полагащото се безплатно облекло на лишените от свобода (от 23.03.2006 г.); Таблица № 2 за полагащите се обувни артикули (от същата дата) и Таблица № 3 за полагащите се спални принадлежности.

Съдът е приел, че ответникът не е доказал изпълнението на тези си задължения за исковия период в тяхната пълнота, а без правно значение е дали това се дължи на причини от финансов характер, които очевидно са довели до ограничаване или неспазване на тези права на лишените от свобода.

При това положение съдът е направил извод, че са налице и трите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на иска: Бездействие на длъжностните лица при ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от закона; Вреди за лишения от свобода, изразяващи се в притеснения и неудобства, поради необходимостта по друг начин да си осигури подходящо облекло, обувки и спални принадлежности, което предполага или използването на парични средства, дадени му от негови близки, тъй като не разполага с такива пред вид това, че не работи или да носи, каквото има. Неудобствата и притесненията в такива случаи са от душевен характер, а при режима на изтърпяване на наказанието на ищеца - и чувства на обида и безпомощност; Пряка причинна връзка между бездействието на администрацията и нарушаване на правото му, предвидено в закона.

По справедливост съдът е определил размера на обезщетението на 800 лв., а за разликата до 10 000 лв. е приел иска за неоснователен и недоказан.

Решението е правилно.

1. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ГДИН, че съдът формално е приложил чл. 84, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, което се явява и необосновано. Този касатор не сочи съображенията си в подкрепа на такова твърдение. Съдът е изследвал подробно и задълбочено цялата нормативна уредба по положението на осъдените в местата за лишаване от свобода и на тази база е анализирал представените от двете страни доказателства - писмени и устни.

Неоснователно също е и възражението, че дейността на затворническата администрация не е типично административна дейност по смисъла на АПК, а действия по изпълнение на наказанията и поради това съдържат елементите "власт" и "принуда". Вярно е, че за да се установи незаконосъобразно бездействие трябва да е налице правна норма, която да указва "какво трябва да бъде законосъобразното поведение на ответника". Ето защо съдът се е позовал на Таблици № 1, № 2 и № 3, утвърдени от министъра на правосъдието и съгласувани с министъра на финансите, в които ясно са разписани както полагащите се на лишените от свобода облекло, обувки и спални принадлежности (л. 6 от мотивите). Правото на изтърпяващите наказание "лишаване от свобода" да ги получават в посочените периоди кореспондира на задължението на затворническата администрация да ги предоставя безусловно. Неизвършването на фактическите действия според описаните количества и срокове представлява незаконосъобразно бездействие, т. к. е извършено в нарушение на признати права на лишените от свобода и е безспорно основание за реализиране на имуществената отговорност на ответника.

Възражението, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел за доказани неимуществените вреди също е неоснователно.

В чл. 3 от Европейската конвенцията за правата на човека е въплътена една от най-значимите ценности на демократичното общество. Той налага абсолютна забрана върху изтезанията или нечовешкото или унизително отношение или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата (виж, като съвременни източници, Ван дер Вен срещу Холандия, § 46 и Полторатски срещу Украйна, § 130).

Отношението е "унизително", когато е породило у жертвите чувство на страх, тревога или малоценност, което чувство е било в състояние да ги унизи (виж Кудла срещу Полша, § 92). Въпросът дали целта на отношението е била да унизи жертвата е следващият фактор, който трябва да бъде взет под внимание, но отсъствието на такава цел не може да изключи напълно нарушение на чл. 3 (виж Пиърс срещу Гърция, § 74; и Калашников срещу Русия, § 101).

Разпоредбата задължава Държавата да осигури на лишените от свобода (респ. задържаните под стража), от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието (респ. мярката задържане под стража) да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. При преценката на условията на задържане, трябва да се вземе предвид кумулативният ефект от тези условия и продължителността на задържането (виж Дугоз срещу Гърция, § 46; и Калашников, цитирано по-горе, § 102).

Важен фактор, заедно с материалните условия, е режимът на изтърпяване на наказанието. При преценката по дадено дело дали един ограничителен режим може да доведе до отношение, което е в противоречие с чл. 3, трябва да се вземат предвид конкретните условия, строгостта на режима, неговата продължителност, преследваната цел и неговия ефект върху засегнатото лице (виж Месина срещу Италия; Van der Ven, цитирано по-горе, § 51; Йоргов срещу България, § § 82 84 и 86 и Г. Б. срещу България, § § 83 85 и 87; Йовчев срещу България § 128).

В случая ищецът изтърпява наказание "Доживотен затвор без замяна", в Затвора Бобов дол, съгласно чл. 197 от ЗИНЗС и чл. 213 от ППЗИНЗС, при режим на изтърпяването "усилено строг" в периода от 19.04.2007 г. до 01.06.2009 г. и "строг" след тази дата (вж. чл. 55 от ППЗИНЗС) без да работи, без контакт с останалите лишени от свобода и непредоставянето на облекло и обувки го подлага на унижения и страдания извън неизбежното ниво. Още повече, че Манолов (род. 07.07.1970 г.) има престой при условия на "специален", "усилено строг" и "строг" режим на изтърпяване общо 18 години, 9 месеца и 19 дни. Това само по себе си предполага сериозно увреждане на физическото и психическо здраве на лишения от свобода, на засилено чувство на безпомощност, "безсилие" и "незащитеност", на унижение на човешкото достойнство. И не е необходимо тези вреди да бъдат доказвани с "гласни доказателства", след като, от една страна, подобни чувства са напълно разбираеми и от друга, контактът на осъдения с останалите лишени от свобода е максимално ограничен за целия исков период.

Възражението на ответната страна за липсата на средства, неподаването на жалби от осъдения, както и факта, че не е поискал предоставянето на обувки и облекло правилно е възприето от съда за неотносимо към безвиновната отговорност на ответника. Правото на безплатно облекло и обувки е изрично регламентирано право на лишените от свобода и неговото спазване е задължение на администрацията.

Следователно, страданията и трудностите, които е понесъл Бисер Манолов са надвишили неизбежната степен на страдание и са пряко свързани с неизпълнение на задължения от страна на затворническата администрация.

1. В касационната жалба на Бисер Манолов се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, тъй като съдът в противоречие с доказателствата по делото бил приел, че искът му в частта за непредоставяне на сапун и миещи препарати е недоказан. Това възражение е неоснователно, тъй като самият той опровергава собственото си твърдение като сочи, че е получавал такива, но възразява срещу тяхното качество и количество. При това положение правилно съдът е приел претенцията за недоказана.

На следващо място възражението му е свързано с несправедливо определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се е позовал на Решение на този съд постановено по адм. дело № 6668/2009 г. Такова възражение е неоснователно. При решаването на всеки конкретен казус съдът изхожда от конкретните обстоятелства, от доказателствата и от възраженията на страните, които не са идентични, и определя обезщетенията за неимуществени вреди съобразно правилата на чл. 52 от ЗЗД, по справедливост.

В случая първостепенният съд е анализирал всички относими към правилното решаване на претенцията доказателства в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на ответника и е приел, че с оглед количествата дължими и реално получени от осъдения облекло и обувки, за относимия период, обезщетение от 800 лв. е справедливо и достатъчно. Съдът в мотивите си изрично сочи (л. 6), че ответникът не е доказал с надлежни доказателства изпълнението на тези си задължения за исковия период в тяхната пълнота, което не означава, че изобщо не ги е изпълнявал.

Претенцията за лихви, която ищецът твърди че не е удовлетворена от решаващия съд сочи на извода, че съдът не се е произнесъл по цялото му искане. В тази връзка няма данни той да е поискал допълване на съдебния акт в указания от закона срок. Настоящата инстанция не може да санира този му пропуск, поради което и това възражение се приема за неоснователно.

При така изложените съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна, но пред вид характера на делото, положението на осъдения и отсъствието на доходи същата не следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение