Решение № 3796 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16080/2010 г.

Решение № 3796 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16080/2010 г., I о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по оспорване на "Овергаз север" ЕАД - гр. Русе, в качеството му на правоприемник на "Ловечгаз 96" АД срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № УДВ-12/26.10.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ за годишни лицензионни такси - главница общо в размер на 2 564,10 лв. дължими през 2006 г., 2007 г., ведно с лихвите за посочените в акта периоди. Жалбоподателят счита, че така установените такси за лицензия "разпределение на природен газ" и лицензия за " снабдяване с природен газ" са определени незаконосъобразно при неправилно приложение на материалния закон - Закон за енергетиката /ЗЕ/. Изложени са оплаквания в жалбата, че в избраната основа в акта на ДКЕВР са включени не само приходите на дружеството от лицензионните му дейности, но и приходи от други нелицензионни дейности и затова размерът на таксите неправилно е определен. Поддържа се и оплакване за противоречие на обжалвания акт с целта на закона, тъй като последицата от обжалвания акт е възникване на задължение за дружеството да заплати неправилно определените годишни лицензионни такси, ведно с лихвите, като това неизбежно води до увеличаване цената на природния газ за крайните потребители, тъй като допълнителните лицензионни такси са необходимо присъщи разходи на газоразпределителното дружество. Иска се отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и неговата цел. Ответникът - ДКЕВР, чрез процесуалните си представители, я оспорва като неоснователна, тъй като при определянето на таксите комисията е имала предвид годишните финансови отчети на дружеството за съответните години и таксите са определени правилно. Върховният административен съд, първо "а" отделение приема, че жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Настоящето първоинстанционно съдебно производство е образувано след като с решение № 15630/20.12.2010 г. по адм. дело № 7559/2010 г. на Върховния административен съд /ВАС/ петчленен състав на първа колегия е отменил решение № 5734/03.05.2010 г. по адм. дело № 15251/2009 г. на тричленен състав на ВАС и е върнал делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС със следните задължителни указания за установяване на фактическите обстоятелства по делото, включително и чрез назначаване на съдебно - счетоводна експертиза за установяване воденето на разделно счетоводство от дружеството по реда на чл. 37 от ЗЕ, съпоставяне на предоставената на ДКЕВР отчетна информация за видовете дейности, за които се дължи годишна такса, както и проверка за съответствие на начислените годишни такси от ДКЕВР върху приходите от видовете лицензирани дейности и дали в тези дейности са включени и приходи от нелицензирани дейности, с оглед преценката за законосъобразността на начислените такси в съответствие с чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата. "Овергаз север " ЕАД - гр. Русе, видно от представеното в първата първа инстанция удостоверение за актуално състояние от 15.07.2009 г. е правоприемник на "Ловечгаз 96" АД, което дружество се е вляло в жалбоподателя. Не се спори, че на дружеството - праводател през 2004 г. са издадени две лицензии - за "разпределение на природен газ" и за "обществено снабдяване с природен газ". Установено е също така, че "Ловечгаз" ЕАД е начислявало такси, като определените с обжалвания акт представляват разлики между заплатените от "Ловечгаз" АД и посочените от ДКЕВР в акта като дължими от "Овергаз север" ЕАД. ДКЕВР в акта за установяване на публично държавно вземане, предмет на съдебно оспорване пред настоящия съд е приела, че таксите са дължими на основание Тарифа за таксите, които се събират от комисията по ЗЕ, като той се определя в размер на 2000 лв. плюс 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност съгласно годишния му финансов отчет. за предходната година и отчетната информация по видове дейности съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЕ. Задължение на енергийните предприятия, какъвто е жалбоподателят е да водят разделно счетоводство. Съгласно разпоредбата на чл. 37 ЗЕ това разделно счетоводство изисква счетоводно отразяване на всяка дейност поотделно, включително и за лицензионната дейност. Във връзка с лицензионната дейност на енергийните предприятия регламентирано е в чл. 29, ал. 3 ЗЕ таксите да са първоначална за лицензионната дейност и годишна такса за същата дейност. Годишната лицензионна такса съгласно чл. 29, ал. 3, т. 2 ЗЕ включва разходите за регулаторната дейност по лицензията за съответната година. В тази връзка и таксата, която се определя като размер за заплащане в посочената тарифа също е първоначална и годишна. Последната се определя като твърда сума от 2000 лв. плюс 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност. Видно от представените годишни финансови отчети дейността по двете лицензии на дружеството като приходи са разграничени като такива по разпределение на природния газ и по общественото снабдяване с такъв. Относно дефинирането на понятието "разпределение" съгласно § 1, т. 49 от ДР на ЗЕ, то представлява транспортиране на електрическата енергия или природен газ през разпределителните мрежи. Относно другото понятие "снабдяване" дефиницията е посочена в § 1, т. 16 от Наредба за регулиране на цените на природния газ като цена, отразяваща разходите за отчитане, фактуриране и инкасиране на природния газ. В този смисъл задължение на дружеството-жалбоподател е било съгласно законовото изискване за водене на разделно счетоводство за всяка дейност поотделно да отразява в годишните си финансови отчети приходите от всяка дейност - чл. 37, ал. 1 ЗЕ и това е направено. Такова разделно отчитане е направено и според заключението на съдебно-икономическата експертиза на вещото лице Веселина Попова. Изрично в заключението си и в поясненията, дадени в съдебно заседание пред настоящата инстанция вещото лице Попова заяви, че ДКЕВР за да изчисли таксите е използвала посочените в годишните финансови отчети на дружеството общи приходи, а не само такива от лицензионна дейност. Освен това според експерта при изчисляването на таксата не следва да се включва стойността на природния газ, тъй като той се закупува и продава на цената, на която е закупен и затова в приходите от лицензионна дейност посочената стойност не следва да се включва. При даденото заключение на вещото лице, че дружеството е водило предвидената в чл. 37, ал. 1 ЗЕ във връзка с приетата наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ разделна отчетност, незаконосъобразно административният орган е изчислил таксата въз основа на всички приходи на дружеството, а не само върху лицензионните. Именно върху тези суми/ приходите от лицензионна дейност/ дружеството е начислило дължимите лицензионни такси съобразно Тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ, като получените разлики са формирани в резултат на закръгления. Основателно е възражението на жалбоподателя, изразено в представените писмени бележки, че е изпращал периодично отделни справки, от които е давана информация за приходите от лицензионните дейности, тъй като законово изискване е приходите от лицензионните дейности, върху които се определят и събират годишните лицензионни такси да се посочват в годишните финансови отчети, а към тях може да се прибави и друга отчетна информация - чл. 37, ал. 1 ЗЕ. Неоснователно обаче се възразява, че допълнително въз основа на оспорения акт ще се увеличи цената на природния газ, която ще се поеме от крайните потребители, тъй като за процесните години цената на природния газ е вече определена и не може да се извършва ново ценообразуване с обратна сила. Като е ползвал като основа за формиране на дължимата такса приходи от нелицензионни дейности на жалбоподателя, ответникът е постановил материално незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Актът, с който е установено дължимо публично държавно вземане за отчетни периоди 2005 г. - 2006 г., дължими през 2006 г. - 2007 г., е незаконосъобразен и издаден без да е налице соченото в него фактическо основание, тъй като се установи, че при законосъобразно формиране на основата за начисляване на годишните такси, жалбоподателят като лицензиант не би останал задължен с частично неплатени от него годишни такси по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Тарифата. Съответно върху недължима главница не се дължи и лихва предвид акцесорния характер на същата. Предвид изложеното съдът намира, че оспореният акт е процесуално и материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен изцяло. С оглед изхода на спора, направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски в производството и данните за платени държавна такса, депозити за експертиза и за дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8 вр. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 1АПК в тежест на ответника по жалбата и в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 575 /петстотин седемдесет и пет/ лв. за разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2-ро АПК, Върховният административен съд, първо "а"отделение