Решение № 11976 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10123/2014 г.

Решение № 11976 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10123/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от "Метал инженеринг" ЕООД, представлявано от управителя Недялко Неделчев за отмяна на влязлото в сила решение № 10950 от 3.08.2012 г. по адм. дело № 13599/2011 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение с което е оставено в сила решение № 2060 от 26.08.2011 г., по адм. дело № 1786/2011 г. по описа на Административния съд - Варна. В искането се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, предвид издадения ревизионен акт (РА) № 291400008/26.03.2014 на Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) гр. Варна - относно задължения за ДДС след извършена ревизия на "ЕМУ" АД - един от предходните доставчици на "Метал Инженеринг" ЕООД. Наведени са доводи, че в хода на ревизията на "ЕМУ" АД, включваща спорния период м. 12.2009 г. през който е отказано право на данъчен кредит на "Метал инженеринг" ЕООД, не са направени корекции на декларираните от дружеството задължения, което от своя страна е доказателство за реалността на доставките на "Метал инженеринг" ЕООД, по които е отказан данъчен кредит. Поддържа се, че установеното с този РА се явява ново обстоятелство, а самия ревизионен акт ново доказателство от съществено значение за правилното решаване на делото. Ответникът по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. Варна при централно управление на НАП, чрез процесуалния си представител ст. юрк. П. Кръстев, в писмено становище оспорва искането, като излага съображения, че не са налице основания за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, намира искането за неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В искането, по което е образувано настоящото производство основно се твърди и мотивира наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във доказателствения материал, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни по време на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Въз основа на тези критерии при разглеждането на настоящото искане за отмяна, настоящият петчленен състав намира, че по същество претенцията на молителя представлява искане за преразглеждане на решението на тричленния състав на Върховния административен съд по съображения за неправилност. За такова не е предвидена законова възможност, предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения. В конкретния случай подателят на искането за отмяна е представил РА № 291400008/26.03.2014 г. на ТД на НАП гр. Варна - за установяване на задължения за ДДС на "ЕМУ" АД, които според него представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и има съществено значение за правилното решаване на делото. Настоящият петчленен състав на ВАС смята, че този ревизионен акт не попада в категорията на посочените в чл. 239, т. 1 АПК. По силата на посочената норма влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая доказателството, на които се позовава молителят, отговаря само на едно от кумулативно формулираните от законодателя изисквания за допускане на отмяна на посоченото основание. Приложените към искането за отмяна документи няма как да са били известни на молителя по времето на съдебното производство по адм. д. № 13599/2011 г., защото решението по делото е постановено на 3.08.2012 г., а горепосочените документи са с последваща дата на издаване. В настоящата хипотеза се касае за новосъздадени доказателства, които не могат да се отразят на правилността и законосъобразността на атакуваното съдебно решение, тъй като към момента на постановяването му още не са съществували в правния мир. Петчленният състав на Върховния административен съд счита, че приложеният към молбата за отмяна ревизионен акт не е от съществено значение за изхода на правния спор, тъй като констатациите на органите на приходната администрация се отнасят за установяването на правомерното ползване на данъчен кредит от "ЕМУ" АД като са изследвани доставките между преките му доставчици, а не последващото разпореждане със стоките към неговите контрагенти - "Метал Инженеринг" ЕООД. Представените документи касаят други фактически констатации и поради тази причина не представляват ново доказателство, нито ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че представените към искането писмени доказателства не представляват нови доказателства, нито ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Искането на ответника за присъждане на разноски не следва да бъда уважено, тъй като процесуалното представителство формално е упражнено само чрез представяне на отговор по касационната жалба без явяване и участие в провелото се открито съдебно заседание. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,