Решение № 9670 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6147/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на З. А. Д., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Т.Лютвиева, против решение 513 от 14.04.2025г., постановено по адм. дело 374/2025г. на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата му против решение 2091 от 28.02.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут поради липсата на предпоставките по чл.8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т. 4 от ЗУБ.В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебният акт, поради съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София област е отхвърлил жалбата на З. А. Д., против решение 2091 от 28.02.2025г. на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд след напълно изяснена фактическа обстановка, е приел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, както и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административния съд е установил, че административния акт съответства на материалния закон. Приел е за правилен извода на административния орган, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. На следващо място съдът е счел, че не са налице предпоставките за прилагане на хипотезата на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че изложените от чужденеца мотиви да остане в България не могат да бъдат оценени като хуманитарни по смисъла на чл.9, ал. 8 от ЗУБ, а като икономически, насочени към подобряване на стандарта на живот. Решението е правилно, по изложените в него мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представената пред касационната инстанция справка относно Сирия вх. МД-02-159/14.03.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. От представената бежанска история може да се обоснове извода, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по добри условия за живот и реализация. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на З.Д. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. В случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от представената в настоящото производство актуална справка от 21.07.2025 г., че от 26 юни 2025г. се посочва, че към 26 юни 2025г., считано от 08.12.2024г. около 628 029 сирийци са преминали обратно в Сирия от началото на 2024г., стана 988 869 души . По отношение на вътрешното разселване, според последни данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26 юни 2025г. 1 513 861 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. От представената справка МД-02-483 от 10.09.2025г. на Дирекция Международна дейност се посочва че на 29 август 2025г. министърът на вътрешните работи на Турция е обявил, че 450 169 сирийци са се завърнали доброволно от Турция от 8 декември 2024г. насам, с което общият брой на завърналите са достига 1 190 172 души. Отбелязано е, че броят на сирийците с временна закрила в Турция е намалял от 3.53 милиона души през 2022г. до 2.51 милиона души към август 2025г., добавяйки, че се очаква доброволните завръщания да се увеличат допълнително със стабилизирането на условията в Сирия. Между 27 август и 2 септември 2025г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и друга логистична подкрепа. През посочения период 423 семейства са се възползвали от тази помощ. В подкрепа на тяхната реинтеграция ВКБООН предоставя парична помощ за връщане и реинтеграция на 1796 семейства в цяла Сирия. На следващо място при съобразяване със събраните в хода на производството данни за пребиваване на лицето в Турция заедно със съпругата, децата си, родителите му за период от 5 години, следва да се приеме, че правилно е прието от административния орган, че Турция се явява трета сигурна държава въз основа на анализ на установеното там законодателство по отношение на сирийските бежанци. Съобразно легалната дефиниция на понятието "трета сигурна държава", въведена в § 1, т. 9 от ДР ЗУБ, това е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а/ няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б/ е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в/ не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г/ съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д/ са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. От данните по делото не се установява по безспорен начин, че молителят, пребивавайки в Турция, може да се опасява за живота или свободата си. В случая не е налице транзитно преминаване, за да се смята, че не е налице трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,