Решение № 4253 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13495/2008 г.

Решение № 4253 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13495/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на Областен управител на Софийска област срещу решение № 513 от 09.09.2008 г., постановено по адм. дело № 533/2008 г. от Административен съд - София-област. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд. Счита, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е нарушен материалния закон - разпоредбата на чл. 53, ал. 4 Закона за горите. Моли съда да приведе в съответствие с разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото не било сложно от фактическа и правна страна. Ответникът - Общински съвет Копривщица не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по оспорване на областния управител на Софийска област със заповед № ОА-235/23.06.2008 г. на решение № 86/30.05.2008 г. на Общински съвет Копривщица. Посоченото решение на ОбС Копривщица е постъпило в администрацията на областния управител на 09.06.2008 г. С обжалваното решение АССо отхвърлил оспорването на посоченото решение. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Правилен е изводът на съда, че обжалваният пред него административен акт е издаден при спазване на административно производствените правила, доколкото същата е започнала съгласно чл. 59, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на ОбС Копривщица - по внесена от кмета на общината докладна до председателя на общинския съвет. По преписката са приложени и две докладни записки от 22.05.2008 г. от председателя на комисията по икономика, общинска собственост, селско и горско стопанство и евроинтеграция със становище, проект за решение и оценителен доклад от лицензиран лесовъд, с което е спазено изискването на чл. 59, ал. 3 ПОД на ОбС Копривщица. С протокол № 11/30.05.2008 г. било прието решение № 86 на ОбС Копривщица с което на основание чл. 53 от Закона за горите са определени единичните първоначални цени на букова дървесина по асортименти от временните складове и цената на дървата на община Копривщица, добити по реда на ЗОП, като се наложи ограничение за закупуване от физически лица (жители на гр. Копривщица) дърва за огрев до 20 пр. м3 и на юридически лица до 50 пр. м3 без право на препродажба на дървата за огрев от временните складове. Продажбата на букова строителна дървесина по асортименти и първоначални цени по да се осъществи чрез търг с явно наддаване за предварителна продажба на прогнозни количества. Да се ползват от местното население дървесина от сухата и паднала маса от подотдели 54б, 55п, 65м. При правилно установена фактическа обстановка изводите на съда, че оспореният пред него акт е законосъобразен и правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗГ ползването от горите и земите от горския фонд по смисъла на закона представлява добивът на дървесина и/или странични ползвания, както и разпореждането с тях. Ползването на дървесина от гори и земи от държавния горски фонд съгласно ал. 2 се осъществява по един от изрично посочените в нея начини, като по т. 3 е посочено чрез публичен търг с явно наддаване или конкурс за предоставяне на сечища; а по т. 4 чрез публичен търг с явно наддаване или конкурс за предоставяне изпълнението на дейностите, предвидени в лесоустройствените проекти за цели държавни горски стопанства или за части от тях. Съгласно ал. 4 на чл. 53 Ползването от горите и земите от горския фонд - общинска собственост, се осъществява по начините, посочени в ал. 2 и 3, след решение на общинския съвет. Правилно в обжалваното решение е прието, че в случая решението на ОбС Копривщица е постановено в съответствие с материалния закон - цитираните по горе законови разпоредби. По отношение на направеното искане за редуциране на дължимите от касатора разноски в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат до размера предвиден в чл. 7 ал. 1 т. 4 от НМРАВ, настоящият състав съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78. ал. 1 ГПК, приложим в случая по силата на чл. 144 АПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Разпоредбата на ал. 5 на цитирания законов текст предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Ето защо, е налице прекомерност на договорения хонорар и следва да се приложи § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който гласи: "В случаите по чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.)", а по сега действащият ГПК уредбата е в чл. 78, ал. 5 присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази Наредба. Ето защо, съгласно чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата Наредба, за други неоценяеми искове размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя на стойност 450 лв. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде изменено в частта му относно разноските, като присъдения размер следва да бъде намален от 500 лв. на 450 лв. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение