Решение № 2730 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7814/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Музикаутор" (Сдружението), срещу Решение 2993 от 07.05.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 8144/2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Сдружението срещу Заповед РД09-647 от 11.08.2023 г., на министъра на културата, с която на основание чл. 94р, ал. 8 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е прекратено административното производство по Заявление, вх. 62-00-417 от 24.11.2022 г. на Сдружение "Музикаутор", за утвърждаване на изменение и допълнение на Правилата за определяне на размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, свързани с музика литературни произведения и аранжименти, независимо от средата и способите за препредаване, утвърдени със Заповед РД09-816 от 09.10.2014 г. на министъра на културата. Касационният жалбоподател Сдружение "Музикаутор", счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Твърди съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не се е произнесъл по всички релевирани твърдения за незаконосъобразност на административния акт свързани с депозираното ново предложение от представителната организация на ползвателите, което недопустимо е било подложено на гласуване от комисията, формирана по реда на чл. 94р, ал. 4 ЗАПСП. По този начин се предоставя възможност за бламиране на процеса с подлагане на разглеждане и гласуване на всякакви предложения. Това предложение дори не е надлежно мотивирано и съпроводено с икономическа обосновка, съгласно чл. 94р, ал.13, т. 6 ЗАПСП. Направеното от Сдружението предложение за изменение на тарифата за препредаване цели да постигне индексация на договорените в тази тарифа възнаграждения, които са договорени през 2014 г. и да ги адаптира към настоящата реалност. Вместо да изследва в детайли и да вземе решение, комисията е приела коренно различен подход, като е разгледала алтернативно предложение, представено при това не от организацията на ползвателите, а от член на комисията. Като резултат не е достигнато до кворум за приемането на каквото и да било решение. Счита, че е допуснато процесуално нарушение и на чл. 171, ал.1 АПК, тъй като съдът не е обсъдил факта, че протоколът от работата на комисията е подписан при изразено несъгласие на представител на Сдружението. Липсата на взето решение от страна на комисията не се дължи на неизпълнение на законовите задължения от страна на заявителя, а на необосновано и небалансирано поведение на комисията. Отказът да се вземе решение и липсата на кворум не съставляват надлежно мотивиране на административния акт. Прави искане съдът да отмени, като неправилно, съдебното решение. Претендира разноски съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна Сдружение Алианс на технологичната индустрия АТИ разноски. Касаторът се представлява от адв. М. Андреева Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба министърът на културата, счита същата за неоснователна. Въз основа на аргументирани възражения на релевираните от касатора доводи прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Представлява се от експерт К. Пашова. Ответникът по касационната жалба Сдружение "Алианс на технологичната индустрия - АТИ" (АТИ), счита същата за неоснователна. Излага възражения по релевираните от касатора доводи за неправилност на оспорения съдебен акт. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски съгласно представен списък. Представлява се от адвокат А. Атанасова Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: На 24.11.2022 г. Сдружение "Музикаутор" е депозирало до министъра на културата Заявление, вх. 62-00-417 за утвърждаване на изменение и допълнение на Правилата за определяне на размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, свързани с музика литературни произведения и аранжименти, независимо от средата и способите за препредаване. Заявлението е подадено на основание чл. 94р, ал. 4 ЗАПСП и към него са приложени изискуемите документи по чл. 94р, ал. 13 ЗАПСП, от които да се установи, че са водени преговори с представителната организация на ползвателите, но не е постигнато споразумение. С Писмо, изх. 62-00-417 от 05.12.2022 г. заинтересованите лица са уведомени, че ще бъде сформирана комисия по чл. 94р, ал. 5 ЗАПСП, която да разгледа подаденото от Сдружението заявление. Със Заповед РД09-225/08.03.2023 г. на заместник-министъра на културата е назначена комисия за разглеждане на Заявление, вх. 62-00-417/24.11.2022 г., подадено от Сдружение "Музикаутор". Комисията е провела четири общи срещи и три индивидуални срещи между експертите по чл. 94ш, ал. 1 ЗАПСП от една страна и Сдружение "Музикаутор" от друга, както и две индивидуални срещи между експертите по чл. 94щ, ал. 1 от една страна и Сдружение "Алианс на технологичната индустрия АТИ" от друга. В протокола от работата на комисията е записано, че са положени максимални усилия за постигане на споразумение за тарифа, от двете спорещи страни били направени предложения и взаимни отстъпки. Членовете на комисията са се обединили около следните безспорни моменти: размерите на възнагражденията по действащата Тарифа от 2014 г. следвало да бъдат увеличени с оглед нарасналите нива на инфлация, като актуализацията им следвало да влезе в сила от 01.01.2022 г. началото на предварителното обсъждане. Като основни различия, по които страните не са постигнали консенсус са отбелязани: размерът на увеличението на възнагражденията и механизмът за определяне на това увеличение. Разгледани са предложенията и проектите за изменение на правилата, представени и от двете страни. Същите са подложени на гласуване. По предложението на Сдружение "Музикаутор" гласовете "за" са три, а "против" два. За предложението на Сдружение "Алианс на технологичната индустрия АТИ" гласовете "за" са два, а "против" три. С оглед изискването на закона за мнозинство от четири гласа след проведено гласуване, на основание чл. 94р, ал. 6 във вр. с ал. 8 ЗАПСП, комисията не е взела решение за утвърждаване на Тарифа за размерите на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, свързани с музика литературни произведения и аранжименти, независимо от средата и способите за препредаване, събирани от Сдружение "Музикаутор". Изпратено е писмо до министъра на културата, който да се произнесе с окончателен акт. Със Заповед РД09-647 от 11.08.2023 г. министърът на културата, на основание чл. 94р, ал. 8 ЗАПСП, е прекратил административното производство по Заявление, вх. 62-00-417/24.11.2022 г., подадено от Сдружение "Музикаутор". Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. След анализ на относимата нормативна уредба, първоинстанционният съд е приел, че разпоредбите на ЗАПСП изискват наличието на преговори между представителна организация на ползватели и организацията за колективно управление на права (ОКУП), като целта на закона е постигането в максимална степен на съгласуваност на предвидените в Тарифата възнаграждения, събирани от ОКУП със задължените по тях лица. В случая такава съгласуваност не е постигната въз основа на преговори между двете заинтересовани страни, вследствие на което е назначена комисия, която също не е постигнала споразумение между страните, като не е достигнала и до еднозначно решение по предложените от спорещите страни в производството проекти, което е довело и до прекратяване на процедурата, направено със заповед на министъра на културата, предвидено без възможност за преценка с разпоредбата на чл. 94р, ал. 8 ЗАПСП. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Неоснователни са и доводите за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното съдебно решение. В чл. 94р, ал. 1 8 ЗАПСП е предвиден ред утвърждаване на тарифи на организациите за колективно управление на права след предварително обсъждане с представителната организация на ползвателите за всеки вид използване. Те се определят въз основа на свободно договаряне между организациите за колективно управление на права, които представляват субектите на авторските и сродните им права, от една страна, и ползвателите - от друга. Само в случай, когато такова съгласие не може да бъде постигнато, законът предвижда намеса на държавата в лицето на министъра на културата - чл. 94р, ал. 4 ЗАПСП. Целта на процедурата е да се постигне мотивирано споразумение, удовлетворяващо и двете страни, скрепено със санкцията на министъра на културата. Използването на експерти в хода на преговорите е с цел по-широка информираност и по-голяма защита интересите на преговарящите страни. Процедурата по същество представлява продължение на преговорите между страните, доколкото в комисията участват представители на всяка от тях, като ролята на останалите експерти е да действат по-скоро като медиатори между тях. Ето защо, като е разгледала направените предложения (становища) на АТИ, в отговор на неприемливия за тази организация вариант на сдружението възнагражденията да се актуализират автоматично ежегодно и периодично, комисията не е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като целта на производството не е да се пренебрегнат становищата на организацията на ползвателите, а да се постигне приемлив, балансиран и справедлив вариант и за двете страни. Обстоятелството, че протоколът от работата на комисията е подписан от един от членовете му с особено мнение, не опровергава неговото съдържание и не се отразява на валидността му. Комисията е взела решенията си при наличие на законоустановения кворум и мнозинство по чл. 94р, ал. 6 ЗАПСП. В съответствие с чл. 94р, ал. 8 ЗАПСП, когато комисията не вземе решение за утвърждаване на тарифа в срока по ал. 4, изречение четвърто и по реда на ал. 6, председателят й незабавно уведомява министъра на културата, който в 14-дневен срок от уведомяването прекратява процедурата. В случая комисията не е взела решение за утвърждаване на тарифата (правилата), като е уведомила за това министъра. В това производство министърът на културата действа при обвързана компетентност, не е овластен да откаже издаването на заповед за утвърждаване при наличие на установените в закона юридически факти и обратното - не може да издаде акт при липса на последните. Обратно на твърденията на касатора, обжалваната заповед отговаря на законоустановените изисквания. Същата е издадена при условията на чл. 94р, ал. 8 ЗАПСП, след като назначената петчленна комисия не е приела решение за утвърждаване на тарифа, за което председателят на комисията е уведомил административния орган, който в условията на обвързана компетентност е прекратил производството. С оглед изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е приел за законосъобразен оспорения акт, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника Сдружение "Алианс на технологичната индустрия - АТИ" искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди касатора да му заплати адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 661,31 лв., съобразно представените по делото доказателства за заплащането му. В хода на касационното производство от касатора е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на претендираните от Сдружение "Алианс на технологичната индустрия - АТИ" разноски за адвокатско възнаграждение, но същото е бланкетно и немотивирано не са изложени каквито и да било основания за направеното искане. Обемът на извършената работа би имал отношение единствено при конкретни възражения за липса на правна и фактическа сложност на делото, каквито в случая не са изложени. По възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът се произнася само когато е сезиран, като не дължи служебно да мотивира възражението на страната, а следва само да провери налице ли са сочените от нея основания. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд