Решение № 5808 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7954/2008 г.
ВАСIII отделение07.05.2009 г.докладчик Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62/22.04.2008 г. по адм. д. № 202/2007 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5808 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7954/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Здравко Димитров Спасов, Добромир Шишманов Добрев и Юрий Димитров Спасов, против решение по адм. д. № 202/2007 г. по описа на АС - Ямбол. Искат обезсилване на решението като постановено по жалба на страна без правен интерес, тъй като ЕТ "Феерия" не е бил страна в административното производство. Имат право на съсобственост върху магазина, защото одържавената от тях сграда е съборена. В заповедта на областната управа, издадена в производството по ЗОСОИ е посочено, че не е извършена проверка на реституционни претенции. Алтернативното искане е за отмяна на решението като неправилно. Навеждат доводи за съществено нарушение на процесуалния закон, защото съдът не е развил съображения за нарушенията на закона. Областният управител на област Ямбол също обжалва решението на първоинстанционния съд с довод за недопустимост и неправилност. Позовава се на КР № 4 от 11.03.1998 г. по к. д. № 16/1997 г., като развива довод, че при спор ответникът е следвало да изчерпи общия исков ред. Нарушени са процесуалните правила по установяване на спорните факти. Спазен е чл. 6 от ЗОСОИ относно материалната компетентност. Дори да е налице неправилност в начина на обезщетение, това няма за правна последица нищожност на административния акт. Ответната страна Едноличен Търговец "Милен Драгоев Феерия" оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като е одържавен само дюкян, но не и земя, определеният начин на обезщетяване със съсобственост по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ е постановен при липса на законовите предпоставки. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба подадена от ЕТ "Милен Драгоев Феерия" с искане за прогласяване нищожността на заповед № АП09/ 00-28-8.02.2002 г. на областния управител на Ямболска област в частта, в която в производство по ЗОСОИ е определен в полза на касационните жалбоподатели начин на обезщетяване чрез съсобственост в идеални части върху магазин № 10, част от бившия магазин "андижан", АОС № 59/10.03.1999 г. със застроена площ от 54 кв. м., ведно със съответното отстъпено право на строеж, при описани граници. Правото на обезщетение е признато за отчужден по ЗОЕГПНС имот, бивша собственост на наследодателката Надежда Шишманова Добрева, находящ се в гр. Ямбол и представляващ дюкян със застроена площ от 55 кв. м., върху който е построен, според мотивите на административния орган магазин № 10, собственост на ЕТ "Милен Драгоев - Феерия" по договор от 17.08.1999 г. Жалбоподателят е обосновал правния интерес с придобито право на собственост върху същия имот с договор за продажба сключен между него и Община Ямбол на 17.08.1999 г. За да уважи жалбата, съдът е развил правни изводи за допустимост поради засегнато със заповедта право на собственост придобито по неоспорена сделка. Приел, че е налице нищожност на заповедта, в частта, в която е определен недопустим в настоящия случай начин на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОСОИ, което нарушение е до степен нищожност. Мотивите са в смисъл, че е одържавен само дюкян, без терен, поради което и при недоказана собственост върху земя, която да е отчуждена, а впоследствие върху нея да е построена сграда, не може да се определи начин на обезщетение чрез съсобственост. Решението е допустимо. Настоящият съдебен състав не споделя становището за недопустимост на жалбата пред административния съд, тъй като жалбоподателите пред първоинстанционния съд били трети за правоотношението лица спрямо позитивни актове постановени по ЗОСОИ. Всяко лице, чиито права и законни интереси са засегнати от административния акт, може в неограничен срок да се позове на нищожност на акт и да поиска нейното прогласяване. В случая разглеждането на жалбата не се препятства от постановени преди това определения, с които да е отклонен съдебния контрол за законосъобразност. Нямат право на жалба само тези юридически лица, по смисъла на чл. 6, ал. 10 от ЗОСОИ, интересите на които са защитени от органа по чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ - съответният министър или ръководител на ведомство, който упражнява правата на държавата в търговски дружества, в активите на които са включени имуществата по този закон. Това е така, защото интересите на държавата са защитени от органа, оправомощен да определя или отказва обезщетение по чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ. Процедурата за обезщетяване по ЗОСОИ в хипотезата на чл. 6, т. 2 ЗОСОИ е различна с оглед на административния орган, който е оправомощен да постановява административното решение, и който административен орган не съвместява и заинтересованата страна юридическо или физическо лице. Тази хипотеза не може механично да се уеднаквява с процедурата и страните в производството по чл. 6, т. 1 ЗОСОИ, защото е различна по последиците за заинтересованите страни. Административният орган по чл. 6, т. 2 е областният управител на съответната област, който постановява административно решение за обезщетяване по реда на ЗОСОИ не само с имоти, които са частна държавна собственост, но и по отношение на недвижими имоти, които са частна общинска собственост или са включени в активите на търговски дружества, образувани с общинско имущество. Производство пред административния орган по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ започва по инициатива на страната, която заявява, че следва да бъде обезщетена по реда на ЗОСОИ. Няма друг процесуален закон за това административно производство освен общия процесуален закон ЗАП , действал към момента на издаване на оспорената заповед. Задължение на административния орган е да привлече и конституира за участие в административното производство не само правоимащите по чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ, но и заинтересованите страни като лица, които ще бъдат засегнати от постановеното административно решение и неговото принудително изпълнение. Такова задължение има и съдът в производство по чл. 33 ЗАП , сега чл. 154 от АПК по аргумент, изведен от разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от ЗОСОИ: в производството по жалбите по чл. 6 от ЗОСОИ се призовава задължително юридическото лице, в активите на което са включени подлежащите на обезщетяване имущества. Качеството на "страна" в административното правоотношение и оттам качеството "жалбоподател" в това производство не може да бъде поставено в зависимост от волята или неправомерното упражняване на власт от овластения от закона административен орган и да бъде пречка "засегнатите граждани и организации" да могат да подават жалба срещу подлежащ на обжалване административен акт. Обжалваемостта на един административен акт се преценява към момента на неговото издаване. Настоящият съдебен състав намира, че се касае за индивидуален административен акт, издаден на 8.04.2002 г., който подлежи на обжалване, включително от едноличен търговец, след като с издадения акт е засегнато неговото право на собственост. Още повече, че оплакванията не са по отношение на признатото право на обезщетение, а само срещу заповедта в частта, в която е определен начин на обезщетение чрез съсобственост. В този смисъл Определение № 6189 от 13.10.2000 г. на ВАС по адм. д. № 4562/2000 г., III о., Решение № 3992 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5923/2008 г., III о., Решение № 7455 от 16.07.2003 г. на ВАС по адм. д. № 2903/2003 г., 5-членен с-в, Решение № 12433 от 10.12.2007 г. на ВАС по адм. д. № 4309/2007 г., III о., Решение № 8078 от 02.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 11836/2007 г., III о., Решение № 4100 от 9.05.2005 г. по адм. д. № 9293/2004 г., III отд. Решението е правилно, но не по изложените от съда съображения. За да прогласи нищожността, съдът е приел, че липсва основание за обезщетяване чрез съсобственост, защото не са налице данни за отчуждаване на земя. Всъщност нищожността на заповедта, в обжалваната част произтича от това, че областният управител е постановил този начин начин на обезщетение върху имот, който безспорно има характеристиката на имот частна собственост на физическото лице Милен Цветков Драгоев ЕТ "Милен Драгоев Феерия" гр. Ямбол. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане, имат право на обезщетяване по някои от предвидените в, т. 1 - 3 способа за обезщетяване. В настоящият случай е налице предпоставка изключваща възможността за реално връщане на имота, но не е налице и основание за обезщетяване чрез съсобственост. В качеството му на едноличен търговец ответникът по касационната жалба е придобил собствеността върху имота с договор от 17.08.1999 г., сключен между него и Община Ямбол. Това обстоятелство е установено в административното производство, за което има и развити мотиви в заповедта. Заповедта за обезщетяването на касаторите по този начин, е издадена в нарушение на материалния закон на чл. 2, ал. 1 и ал. 4
от ЗОСОИ. Материална незаконосъобразност от степен, водеща до нищожност ще бъде налице, само когато сме изправени пред пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотеза на приложима материалноправна норма, когато актът е изцяло лишен от законно основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган. Случаят е такъв. ЗОСОИ е издаден във връзка с чл. 3, ал. 3 от ЗВСОНИ. Съгласно чл. 1 от ЗВСОНИ възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени на основания по чл. 1 и чл. 2, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. В случаите, в които е невъзможно реално възстановяване на собствеността по причини изброени в закона, е налице право на обезщетение. Идеята на законодателя е, че собствеността реално се връща на бившите собственици, само ако тя е в патримониума на държавата или общината или на техни търговски дружества и фирми. Следователно, и когато са налице хипотезите за обезщетение по ЗОСОИ, начинът на обезщетяване трябва да е съобразен с този принцип на реституционния закон, като компетентните административните органи не могат да засягат и отнемат право на собственост, придобито вече от други физически или юридически лица. Така е, защото правото на собственост е конституционно защитено, а реституцията се съобразява с този баланс на интереси между настоящи и бивши собственици. Реституцията преструктурира собствеността от държавна и общинска в собственост на други недържавни физически и юридически лица (Решение № 4 от 11.03.1998 г. на КС на РБ по конст. д. № 16/97 г.), но не и когато собствеността вече е придобита от други субекти и не е в патримониума на държавата или общината. Като е учредил съсобственост върху недвижим имот, който добросъвестно е придобит от друго физическо лице чрез покупко-продажба с общината преди издаване на решението на областния управител от 8.04.2002 г., областният управител е постановил административен акт при липса на законово основание. Правилни са изводите на съда, че в случая нарушението на материалния закон е особено съществено и защото има за последица липсата на материална компетентност, а административният орган не е имал нито право, нито задължение да извърши обезщетяването по разпоредения от него недопустим от закона начин. Но това е така, защото областният управител не е материално компетентен да учреди съсобственост върху имот, частна собственост на физическо лице. Законът не го овластява затова. Поради същественото противоречие на административния акт с материалния закон, правилен е крайният правен извод на първоинстанционния съд, че е налице основание за обявяване на нищожност на обжалваната заповед в частта относно начина на обезщетяване. С развитите от касационната инстанция правни изводи, решението следва да се остави в сила като правилно в крайния си резултат. Доводът, че неправилно се връща административната преписка на областния управител, след като съдът е приел, че издадения акт е нищожен, е неоснователен. Тъй като не е налице хипотезата на чл. 6, т. 1 от ЗОСОИ, правилно е прието, че административният орган, който е овластен да се произнесе е областният управител по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗОСОИ . Но няма оплакване за нарушение на чл. 173 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила изцяло.