Решение № 10210 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6330/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежищата и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на А. К. А., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител, против решение 4973/14.05.2025г., постановено по адм. дело 968/2025г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2583/18.03.2025г., на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът е приел липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на търсената защита от страна на сирийския гражданин. Според касатора съдът не е анализирал в достатъчна степен представените доказателства, тъй като от тях се установява, че положението в Сирия не се подобрява и има опасност за здравето и живота на търсещото закрила лице. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебния акт и за отмяна и на решението на Председателя на ДАБ. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуален представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 85 от ЗУБ е отхвърлил жалбата на А. К. А., гражданин на Сирия, против Решение 2583/18.03.2025г., на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Административният съд е приел за правилен извода на административния орган, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила - статут на бежанец, е неоснователно. В тази връзка се е мотивирал, че в конкретния случай чужденецът не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не се обуславя извод и за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Съдът е счел, че заявителят не е твърдял в страната си на произход да е бил обект на репресии, а при интервюирането му не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че изповядваната от него религия или етническата му принадлежност, са достатъчно основание за опасения от преследване. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като е приел, че жалбоподателят въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание - основания по чл 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Изхождайки от бежанската история на А. А. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки от 03.02.2025г. и 08.04.2025г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Съдът е приел, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Наличните данни за териториално ограничени въоръжени сблъсъци и безредици не очертавали нивото на насилие като безогледно. Същото не можело да се приеме за достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че само поради факта на присъствието си на територията на страната, жалбоподателят би се изложил на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си като цивилно лице. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от А. А. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. А.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю на 22.01.2025г. е заявено пред интервюиращ орган, че е напуснал Сирия в края на 2020г., като нелегално е тръгнал за България през границата с Турция. Отпътувал е сам, без документ за самоличност, пристигнал в България на 28.09.2024г., като е влязъл нелегално през границата. Заявил е, че е напуснал Сирия, поради влошеното икономическо положение, както и с нежеланието си да отслужи военната си служба. Нямал проблеми в Сирия поради своята етническа принадлежност, религиозни убеждения, или взаимоотношения с официалната власт. Не членувал в политически партии, организации или въоръжени групировки. Отрекъл е да му е отправяна лична заплаха или да е бил жертва на насилие. Заявил е, че не би се завърнал в Сирия поради причините, че навсякъде е едно и също, нямало спокойствие и сигурност. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на подобри условия за живот и реализация. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. От страна на А. А. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т.1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от А. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение на СЕС по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, бук. "в" от Директива 2004//+ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд неправилно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, правилно съдът е анализирал информацията, съдържаща се в представената по делото справка на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Сирия. Административен съд Хасково е анализирал информацията относно Сирия, като е правилно приел, че не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Башар Асад да променя положението в Сирия в негативен аспект. Напротив - засега тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него, като е направил правилен извод, че ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите като доказателство в касационното производство справки от ДАБ с изх. МД-02-76/03.02.2025г. и МД-02-200/08.04.2025г. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. Следва да се има предвид, съгласно чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, статут на бежанец може да не се предостави, когато в част от държавата по произход не са налице причини за основателно опасение от преследване спрямо чужденеца, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там, а хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Жалбоподателят не е споделял конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Твърденията му, че в областта където е живял - Дамаск все още има проблеми и няма сигурност за живота на хората, не представляват основание да се приеме, че е достигнато високо ниво на безразборно насилие в тази област, още по-малко на цялата държава. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е обсъдил приложението на принципа "non-refoulеment" (забрана за връщане), установен от чл. 33 от Конвенцията за бежанците и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/. Установено е, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход Сирия поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административният орган в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в Сирия и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната, поради което не се установява принципът "non-refoulement" да е нарушен. По гореизложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение