Решение № 2727 от 15.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) Земеделие Кърджали, подадена чрез пълномощника юрк. Кр. Милева, срещу Решение 394/06.12.2022 г., постановено по адм. дело 261/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което по жалба на Д. Юсеин е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 09/06/1/0/00570/3/01/04/02 от 09.06.2022 г., издаден от Директора на ОД на ДФ Земеделие Кърджали. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира законосъобразност на процесния АУПДВ като издаден в съответствие с чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП с оглед установеното нарушение, състоящо се в непостигане предвидения икономически растеж на стопанството, противно на мотивите на административния съд. Счита, че издаване на решение по реда на ЗУСЕФСУ не е приложимо за процесната мярка, по която са отпуснати средствата. Оспорва констатациите на съда, като счита, че актът отговаря на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което жалбата против акта да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Д. Юсеин, чрез пълномощника адв. В. Милушева, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен Кърджали е бил АУПДВ 09/06/1/0/00570/3/01/04/02 от 09.06.2022 г., издаден от Директора на ОД на ДФ Земеделие Кърджали, с който на Д. Юсеин е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по сключен договор от 18.10.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия, и му е определено задължение за възстановяване на публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв., представляващо първо получено плащане. Актът е издаден на основание т. 11.1 във връзка с т. 11.1.2. т. 11.1.4., т. 11.1.5, т. 11.1.10 от Раздел 2 Финансово изпълнение на проектите и плащане и т. 5.3, т. 5.8, т. 5.9 от Раздел 1 Техническо изпълнение на проектите от Условията за изпълнение, респективно чл. 11, т. 2, т. 4, т. 5, т. 7, т. 9 и т. 15 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 7 и т. 8 от Договора. На 10.08.2021 г. служители на ОД на ДФ Земеделие Кърджали са извършили посещение на място, при което са установили несъответствия между заложените в бизнес плана количества насаждения на сливови дръвчета и реалното количество дръвчета в имотите на Д. Юсеин. Във връзка с това в периода 26.08.2021 г. 10.09.2021 г. е извършена проверка на място, при която е констатирано, че във всички имоти, обработвани от бенефициента, живите растения са по-малко от 70%, като е прието, че тяхното количество е 0. С възражение от 14.10.2021 г. лицето е изложило твърдения, че е извършил пресаждане на трайни насаждения от сливи през декември 2020 г. и март 2021 година. По отношение на пропадналите насаждения е посочено, че предстои подновяване през месец ноември 2021 г., като е заявил да бъде извършена нова проверка през този период. На 23.11.2021 г. чрез ИСУН на лицето е връчено съобщение от 10.11.2021 г. по реда на чл. 26 от АПК, с което Д. Юсеин е уведомен за откриване на производството по издаване на АУПДВ. Във връзка с ново постъпило възражение е разпоредена нова проверка на място в периода 21.03.2022 г. 25.03.2022 г., при която е установено, че по-малко от 70% от дръвчетата са живи. В графа Забележки в протокола от проверката лицето е посочило, че поради лоши метеорологични условия пропадналите засаждения ще бъдат възстановени до края на март 2022 г. С възражение от 08.04.2022 г. Д. Юсеин е посочил, че е извършил презасаждане в рамките на технологичното време до 14.04.2022 година. В хода на съдебното производство е назначена и допусната съдебна агротехническа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице, към момента на извършената от него проверка във всеки от имотите са налице сливови дръвчета, които обаче не отговарят на заложените в бизнес плана количества. Разликите между установените при повторната проверка резултати и тези според експертизата експертът обяснява със закупуване на посадъчен материал след датата на проверката. При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на процесния АУПДВ поради липса на форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Посочено е, че актът е издаден поради неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които са послужили като основание проектът на бъде определен като допустим, както и поради непостигане на заложените цели, а именно бенефициентът не е увеличил икономическия размер на стопанството си с минимум 4 000 евро СПО; не е изпълнил планираните инвестиции и дейности по увеличаване на обработваемата площ на стопанството и създаване на трайни насаждения от сливи 6 дка; не е изпълнил заложената производствена програма; не поддържа стопанството си в съответствие с минималните изисквания на критериите за подбор, по които проектното предложение е било оценено и определено като допустимо; не поддържа началния икономически размер на стопанството си, измерен в СПО, и не отговаря на условията за допустимост. Според съда изброените нарушения представляват неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели, като непостигането им съставлява основание за извършване на финансова корекция по реда на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ съгласно трайната съдебна практика, в който смисъл са цитирани решения на ВАС. Прието е, че органът е следвало да се произнесе с решение за налагане на финансова корекция съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, тъй като процесната подмярка 6.1 от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия попада сред изброените в чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, като е налице подпомагане по реда на чл. 19, пар. 1, б. а от Регламент (ЕС) 1305/2013. Отделно, съдът е приел, че АУПДВ е незаконосъобразен поради нарушение на изискването за форма, а именно, че същият не съдържа материалноправни основания за издаването му, тъй като в акта единствено са цитирани членове от договора, но не и някое от предвидените в чл. 38, ал. 1, т. 1 т. 24 от Наредба 14/28.05.2015 г. основания, на които Фондът може да откаже второ плащане и да изиска възстановяване на първото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В конкретния случай това е ЗПЗП, по-конкретно чл. 27, ал. 6 и ал. 7 и чл. 20 а, ал. 5 и ал. 6 от ЗПЗП, които съдържат уредба на реда и органа, който установява дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. В чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП е предвидено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. На основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В този смисъл правилно е прието от административния съд, че органът е следвало да издаде решение за извършване на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ, тъй като установените нарушения по същество представляват именно неизпълнение на одобрени индикатори, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим, което впрочем е отразено от административния орган и в самия АУПДВ. Неоснователно се явява и възражението, че редът по ЗУСЕФСУ не е приложим спрямо процесната мярка. Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (ред. ДВ бр. 2/2018 г.) предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по ПРСР се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г. Регламент (ЕС) 1305/2013 г.) и Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г. Регламент (ЕС) 1306/2013), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. От тази разпоредба следва, че по отношение разходите по ПРСР, ЗУСЕСИФ е общ закон и се прилага, доколкото в специалния закон (Регламент (ЕС) 1305/2013, Регламент (ЕО) 1306/2013 г., ЗПЗП и актовете по прилагането му) не е предвидено друго. С влизане в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), в чл. 1, т. 7 от ЗПЗП е въведена промяна в предмета на правната му уредба, като е ограничено приложното му поле до мерките от ПРСР 2007 2013 и до конкретно изброени мерки и подмерки от ПРСР 2014 2020 г. - по чл. 21, параграф 1, букви а и б, чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.), доколкото в този закон не е предвидено друго за ПРСР 2014 2020 г. В тази връзка в чл. 9б ЗПЗП за ПРСР 2014 2020 г. е предвидено, че производствата пред управляващия орган или ДФ Земеделие Разплащателна агенция, се провеждат посредством: 1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от ЗПЗП за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви а и б, чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) 1305/2013; 2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕСИФ за останалите мерки и подмерки. В конкретния случай се касае за административно производство по прилагане на подмярка 6. 1. Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР за периода 2014 2020, която попада в обхвата на чл. 9б ЗПЗП. Тази подмярка не е сред мерките и подмерките, изчерпателно изброени в чл. 9б, т. 1 ЗПЗП по чл. 21, параграф 1, букви а и б, чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) 1305/2013. Касае се за подпомагане по мярка по чл. 19 от Регламент (ЕО) 1305/2013 Развитие на стопанството и стопанската дейност, която съгласно параграф 1, б. а), i, на същата разпоредба, обхваща помощ при стартиране на млади земеделски стопани. На това основание процесната подмярка 6. 1 Стартова помощ за млади земеделски стопани, от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия се обхваща от разпоредбата на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, като производството е следвало да протече по реда на ЗУСЕФСУ, тъй като същото е започнало на 10.11.2021 г. с издаване на уведомително писмо по реда на чл. 26 от АПК, тоест след влизане в сила на измененията на ЗПЗП, обнародвани в ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., с които изрично са разграничени случаите на издаване на АУПДВ и на решение за налагане на финансова корекция с разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП. Както правилно е съобразено и от административни съд неотносим спрямо процесния случай е § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 98 от 2019 г., в сила от 13.12.2019 г.), тъй като същият урежда реда на започнали производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., за които е предвидено, че се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг (в този смисъл Решение 3739 от 23.03.2021 г. по адм. д. 13500/2020 на Върховния административен съд). Както вече бе посочено по-горе, процесното производство по издаване на акта е започнало след влизане в сила на промените, поради което е следвало да протече по реда на ЗУСЕФСУ. Неоснователно касаторът твърди, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като законът, след измененията, изрично въвежда разграничение относно хипотезите, при които се издава АУПДВ и решение за налагане на финансова корекция. В този смисъл издаване на различен по вид акт представлява съществено нарушение, обуславящо отмяна на акта само на това основание. Следва да бъдат споделени и мотивите на съда, според които АУПДВ е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2 т. 4 от АПК. Видно от административният акт, никъде не се посочват законови разпоредби, чието нарушение съставлява материалноправно основание за възстановяване на определените суми. Посочване единствено на договорни разпоредби и такива от условията за кандидатстване и изпълнение на проектите по програмата не могат да заместят необходимостта от посочване на конкретни нормативни текстове. По разноските: При този изход на делото и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация се следват разноски, които съгласно представен списък се равняват на 3 200 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като материалният интерес възлиза на 48 895 лв., а съгласно приложимата по време разпоредба на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението е 4561,60 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, както и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение