Решение № 14708 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9630/2020 г.

Решение № 14708 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9630/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение "Д-р А. Д.", със седалище и адрес на управление в гр. К., бул. "Б." ..№..., представлявано от изпълнителния директор д-р Т. Ч., чрез адв. Н. М., подадена против Решение № 144 от 23.07.2020 г. по адм. д. № 93/2020 г. на Административен съд- К., с което е отхвърлена жалбата на болничното заведение срещу Заповед за налагане на санкции №РД-21-16/13.01.2020 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/- К. в частта й по т. 2, т. 3 и т. 12, с които, на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗ0/ и чл. 408, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2018 г. / НРД МД 2018/, е наложена "финансова неустойка" в размер на по 200 лева за три нарушения, от които две на условията и реда за оказване на медицинска помощ, а третото- на установените изисквания за работа с медицинска документация. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според оспорващия процесната заповед не съдържа основен реквизит, а именно: не е посочен определен период от време, който да бъде обект на проверка, така, както изисква чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" от Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г., издадена от управителя на НЗОК, а е посочен само период за извършване на фактическото разглеждане на събраната документация. Моли решението да бъде отменено, респективно да бъде отменена и заповедта за налагане на санкции в оспорената част. Претендира сторените по делото пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски. Ответникът - директорът на РЗОК- К. не е изразил становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Р. по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд- К. е потвърдил Заповед за налагане на санкции №РД-21-16/13.01.2020 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/- К. в частта й по т. 2, т. 3 и т. 12, с които, на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗ0/ и чл. 408, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2018 г. / НРД МД 2018/, е наложена "финансова неустойка" в размер на по 200 лева за три нарушения. Нарушението по т. 2 е на чл. 277 и чл. 286, т. 6, б. "б" от НРД МД 2018 г., чл. 12 от индивидуалния договор, вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО - не са изпълнени условията за завършена КП № 127 "Консервативно лечение на съдова недостатъчност", не е спазен диагностично - лечебният алгоритъм, като задължителната консултация със съдов хирург не е осъществена до края на болничния престой. Нарушението по т. 3 е на чл. 286, т. 6, б. "б" и чл. 282, ал. 2 от НРД МД 2018 г., вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО - не е спазен диагностично- лечебният алгоритъм по КП № 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация", като не е проведена терапия и не е извършена корекция на анемията на пациента до края на болничния престой. Нарушението по т. 12 е на чл. 288, ал. 2, т. 1 от НРД МД 2018 г., вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО- нарушени са изискванията за работа с медицинска документация при отчетен случай по КП № 181 "Хирургични интервенции на ануса и перианалното пространство". Решението е правилно. Същото е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Установено е от фактическа страна, че между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК- К. и МБАЛ "Д-р А. Д." е сключен Договор № 090229/28.05.2018 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Със Заповед №РД-20-413 от 17.09.2019 г. на директора на РЗОК - К., на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 и 3 от ЗЗО, чл. 93-95, чл. 380 и чл. 381 от НРД МД 2018 г. е разпоредено извършване на пълна проверка на болничното заведение за времето от 17.09.2019 г. до 31.10.2019 г. В изпълнение на заповедта, определените финансови инспектори извършили проверката, общо на 1 244 отчетени случая, резултатите от която описали в Протокол № ПП-438 от 29.10.2019 г. Към административната преписка е представен и приет като доказателство и Протокол за неоснователно получени суми №РД-32-201 от 29.10.2019 г., изготвен от извършилия проверката екип, в който е отразено, че са получени неоснователно суми по фактура от 11.09.2019 г. Предвид установените факти, проверяващите обосновали извод, че са налице нарушения по индивидуалния договор и ЗЗО, конкретизирани подробно за трите вида нарушения. Депозирано е възражение от изпълнителния директор на болничното заведение, с което е изразено несъгласие с три от констатациите на проверяващите. На основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, директорът на РЗОК- К. постановил Заповед за налагане на санкции № РД-21-16/13.01.2019 год, налагайки санкции "финансова неустойка" в размер на 200 лева за всяко нарушение. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед на директора на РЗОК - К. е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма. Съдът не е констатирал при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби, уреждащи налагането на процесната санкция. Проверката е извършена от компетентни по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО длъжностни лица от РЗОК- К. – контрольори. Касаторовото възражение, че в заповедта, с която е разпоредено извършването на проверка, не е посочен определен период от време, който да бъде обект на проверка, не представлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като разпоредената проверка е "пълна" и касае целия период на действие на договора, като проверяващите са избрали времеви отрязък в този период. Освен това, нито в чл. 73 от ЗЗО, нито в чл. 4 и чл. 11 от Инструкция №РД-16-31/23.06.2016 г., издадена от управителя на НЗОК, са въвеждани задължителни изисквания в заповедта за извършване на проверка да се посочва определен период от време, който да бъде обект на проверката. Разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО гласи, че в случаите, когато лицето не оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по чл. 74, ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. Такъв е и настоящият случай, защото жалбоподателят е депозирал възражение, но то е подадено извън предвидения в закона срок, поради което правилно същото не е отнесено за решаване от арбитражна комисия. В тази хипотеза, разглеждането на спора от арбитражна комисия не е предвидено като елемент от производството и констатациите се считат за верни, като не подлежат на последваща преценка по същество нито от директора на РЗОК, нито от съда, разглеждащ жалбата. Това разбиране се налага при системното тълкуване на разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, в условията на която директорът на РЗОК е задължен да санкционира нарушителя на база неоспорените правни и фактически констатации, т. е. той действа в условията на обвързана компетентност. В този смисъл и изслушаната съдебно- медицинска експертиза досежно т. 2 от процесната заповед не следва да бъде обсъждана. Предвид гореизложеното, неоснователно е и възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в този смисъл. Както е посочил и първоинстанционният съд, постановените санкции, въз основа на установени с категоричност нарушения, са определени правилно и законосъобразно, в минимален размер. Предвид изложеното, тезата, която развива касаторът за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената по същество с него оспорена част от заповедта за налагане на санкция, не може да бъде споделена. Отхвърляйки подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице предпоставки за издаване на заповедта, произнесена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване и при правилно приложение на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,