Решение № 5318 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10085/2011 г.

Решение № 5318 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10085/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на председателя на Патентно ведомство на Република България, подадена от юриск. Енчев и на "Дружество за продукти Нестле" АД, Веве, Швейцария /Sosiete des produits Nestle S. A./, подадена от адв. Тодор Ненов против решение № 921/14.04.2010 г. по административно дело № 4987/2009 г. на Административен съм София град/АССГ/. Оплакванията в касационните жалби са за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон -отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което жалбата срещу решението на патентно ведомство бъде отхвърлена като неоснователна. По делото е подадена и касационна жалба от Юниливър Н. В. Холандия /Unilever N. V./ срещу решение № 2269/12.05.2011 г. по същото адм. дело, с което е оставено без уважение искането на касатора за допълване на съдебно решение № 921/14.04.2010 г. В съдебно заседание председателят на Патентно ведомство на Република България, чрез юриск. Енчев и "Дружество за продукти Нестле" АД, Веве, Швейцария /Sosiete des produits Nestle S. A, чрез адв. Ненов поддържат подадените от тях касационни жалби и оспорват жалбата на Юниливър Н. В. Холандия /Unilever N. V./ срещу решение № 2269/12.05.2011 г. "Дружество за продукти Нестле" АД, Веве, Швейцария /Sosiete des produits Nestle S. A представя писмени бележки. Представителят на Патентно ведомство претендира юрисконсултско възнаграждение. Юниливър Н. В. Холандия /Unilever N. V./ поддържа подадената жалба и оспорва жалбите на останалите касатори в производството. Представя писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. В съдебно заседание на 13.03.2012 г. процесуалният представител на "Дружество за продукти Нестле" АД - адв. Тодор Ненов е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267 ДФЕС, чл. 628 ГПК вр. чл. 144 АПК по преюдициални въпроси, подробно изложени в писменото искането от 13.03.2009 г. Иска се тълкуването на разпоредби, съдържащи се в чл. 5 § 1 и 2 и чл. 10 и чл. 12 § 1 и 2. от директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22.10.2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките 200/104/ЕИО цел установяване на съдържанието на понятието "реално използване на марка в държавата-членка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана". В искането се навежда довод, че разпоредбата на чл. 19, ал. 2 във връзка с чл. 13, ал. 2 ЗМГО противоречи на цитираните по-горе разпоредби от директивата. Представителят на Юниливър Н. В. Холандия се противопоставя на искането за отправяне на преюдициално запитване, намира същото за неоснователно. По искането за отправяне на преюдициално запитване: Касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките по чл. 234, б. "б" и § 2 на чл. 234 от ДЕО във връзка с чл. 269, ал. 1 и ал. 3 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на разпоредби на общностното право които да са от значение за правилното решение по делото в настоящия казус по следните съображения: Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22.10.2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, с която е отменена Директива 89/104/ЕИО, е транспортирана в Закона за марките и географските означения. В националното законодателство е определено законово понятието "реално използване на марка", като съгласно чл. 19, ал. 2 ЗМГО " за реално използване по смисъла на ал. 1, освен използването по чл. 13, ал. 2 се счита и: 1.използването на марката от притежателя и във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана; 2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това, че са предназначени само за износ. Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. Разпоредбата на чл. 10, § 1 и 2 от Директива 2008/95/ЕО гласи: "Когато в срок от пет години от датата на приключване на производството за регистрация притежателят не е започнал реално да използва марката в държавата-членка във връзка със стоките или услугите, за които тя е регистрирана, или ако използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, към марката се прилагат санкциите, предвидени в настоящата директива, освен ако съществува основателна причина за неизползването. Използване по смисъла на първата алинея е и: а) използването на марката във вид, различен по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката в сравнение с вида, в който тя е регистрирана; б) поставянето на марката върху стоки или тяхната опаковка в съответната държава-членка единствено с цел износ. 2. Използването на марката със съгласието на притежателя или от всяко лице, което има право да използва колективна, гаранционна или сертификат на марка, се счита за използване от притежателя. " Съгласно чл. 12 § 1 на директивата Марката може да бъде отменена, ако през непрекъснат период от пет години тя не е била реално използвана в държавата-членка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, и не съществуват основателни причини за неизползването. По силата на чл. 5 § 1,2 и 3 от Директивата регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана; всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с марката и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и от знака, съществува вероятност от объркване на част от обществото; вероятността от объркване включва вероятност от свързване на знака с марката. Всяка държава-членка може да предвиди, че притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, който е идентичен или сходен с марката, за стоки или услуги, които не са сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана марката, ако последната се ползва с репутация в държавата-членка и ако използването без основание на този знак би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марката или би ги увредило. Ако условията по параграфи 1 и 2 с изпълнени, може да бъде забранено и поставянето на знака върху стоки или тяхната опаковка; предлагането на стоки, пускането им на пазара или складирането им за тези цели с този знак, или предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът и износът на стоки с този знак; използването на знака в търговски книжа и в рекламна дейност. Действително в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗМГО е разширено приложното поле на понятието "реално ползване", като в него е включено и използването в търговската дейност по чл. 13, ал. 2 ЗМГО, т. е определени са формални критерии или в случая е налице законова фикция за реално използване, без да е необходимо извършването на конкретна преценка за всеки конкретен случай на използването на марката. Горното обстоятелство дава основание да се приеме, че чл. 10 § 1 от директивата е неточно транспонирана в българското законодателство и по конкретно в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗМГО. В директивата няма изчерпателна дефиниция на критериите, по които да се определя реалното използване на регистрирана марка, но по повдигнатите в искането за преюдициално запитване въпроси СЕО многократно се произнася в свои решения в които засяга тези въпроси и им дава ясно и недвусмислено тълкуване. От друга страна са налице предпоставките за директен хоризонтален ефект на чл. 10, § 1 от Директивата, а именно - яснота, конкретност, изчерпателност, безусловност и завършеност. С оглед целта на директивата и конкретния текст на релевантните разпоредби е извън всяко съмнение, че изискването е за "реално", действително, а не номинално или формално използване на марката. По смисъла на директивата не всяко използване на марката е реално използване. При противоречие между националното и европейското законодателство, каквото е налице и в конкретния случай, националният съдия е длъжен да приложи европейската правна норма. Тъй като по поставените в искането въпроси, отнасящо се до тълкуване на понятието "реално ползване" е налице произнасяне и тълкуване на Съда на Европейския съюз в редица свои решения, /решение по дело № С-40/01 Ansul Ajax Brandbeveiliging BV СЕО, решение по дело С-495/07 (Silberquelle GmbH срещу Maselli-Strickmode GmbH; решение по дело № С-442/07 на СЕО Verein Radetzky-Orden срещу Bundesvereinigung Kamerdschaft "Feldmarschall Radetzky", решение по дело № С-416/2004 г. Vitafruit II, решение по дело № Т-191/2007 г. на първоинстанционния съд, парагр. 101; решение по дело С-259/2002 г. Laboratoire de la mer и др. /искането за отправяне на преюдициално запитване по настоящото дело следва да се остави без уважение. По допустимостта на подадените жалба: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими. По основателността на касационните жалби на Патентно ведомство и "Дружество за продукти Нестле" АД, Веве, Швейцария, настоящата инстанция намира следното: С обжалваното решение АССГ отменя решение № 106/26.03.2009 г. на зам. председателя на Патентно ведомство на Република България - гр. София, бул. "Г. М. Димитров" бл. 52-Б, с което е отменено действието на международна регистрация на марка рег. № 590691 "MAGNUM"/комбинирана/ с притежател Unilever N. V. Weena, Rotterdam, Холандия на територията на Република България. За да постанови този резултат СГС приема следното: Търговска марка рег. № 590691 "MAGNUM"/комбинирана/ е регистрирана на 13.08.1992 г. за стоки от клас "сладоледи" със срок на действие на територията на Република България до 13.08.2012 г. на името на IGLO -OLA B. V. 4 Tiberdreef, Utrecht, Холандия. На 28.12.1994 г. е било вписано прехвърляне на правото върху марката на Unilever N. V. Weena, Rotterdam, Холандия. На 4.03.1998 г. пред Патентно ведомство е подадено искане за заличаване на процесната марка на територията на Република България от Delta Dairy S. A. Гърция на основание чл. 23, б. "б" ЗТМПО (отм.), поради обстоятелството, че от датата на регистрацията на марката са изминали повече от пет години и тя не е била използвана и или предлагана за използване. С оспореното пред първата инстанция решение на Патентното ведомство, на основание чл. 25, ал., т. 1 ЗМГО е отменено действието на регистрацията на процесната марка на територията на Република България, като в мотивите е прието, че не е изпълнено задължението за използване на марката по смисъла на чл. 19, ал. 2 ЗМГО. За да отговори на спорния по делото въпрос налице ли е реално използване на марката през релевантния петгодишен период въведен с искането за заличаването - 4.03.1993 г. до 4.03.1998 г., решаващият съд приема, че представения по делото рекламен клип на сладолед с марката "MAGNUM, договор за излъчването на този клип по телевизия RTL за периода 17.01.1997- 27.10.1997 г., както и изслушаната по делото експертиза безпротиворечиво доказват реалното използване на марката. Съдът е обосновал своя извод с разпоредбата на чл. 19, ал. 2 вр. с чл. 13, ал. 2, т. 4, ЗМГО, съгласно която разпоредба за реално използване на марката се счита и използването на знака в търговски книжа и реклами. Поради това приема изводите на Патентно ведомство, че не е налице реално използване от страна на Unilever N. V. Weena, Rotterdam, Холандия на процесната марка в рамките на петгодишния период за неправилни и отменя решението за отмяна действието на регистрацията на марката на територията на Република България. Съдебното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд, но оскъдните правни съображения на съда и крайния извод за несъответствие на оспорения пред него индивидуален административен акт с материалноправни разпоредби е неправилен и води до незаконосъобразност на съдебния акт. Разпоредбата на чл. 12, § 1 от Директива 2008/95/ЕО предвижда, че марката може да бъде отменена, ако през непрекъснат период от пет години тя не е била реално използвана в държавата-членка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, и не съществуват основателни причини за неизползването. А по силата на чл. 10, § 1 от Директивата, когато в срок от пет години от датата на приключване на производството за регистрация притежателят не е започнал реално да използва марката в държавата-членка във връзка със стоките или услугите, за които тя е регистрирана, или ако използването ако използването и е било преустановено за непрекъснат период от пет години, към марката се прилагат санкциите, предвидени в настоящата директива, освен ако съществува основателна причина за неизползването. Използване по смисъла на първата алинея е и използването на марката във вид, различен по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката в сравнение с вида, в който тя е регистрирана; поставянето на марката върху стоки или тяхната опаковка в съответната държава-членка единствено с цел износ. Използването на марката със съгласието на притежателя или от всяко лице, което има право да използва колективна, гаранционна или сертификат на марка, се счита за използване от притежателя. От данните по административната преписка безспорно се установява обстоятелството че конкретното използване на марка "MAGNUM" от Unilever N. V. Weena, Rotterdam, Холандия се заключава единствено в 31 излъчвания на рекламен клип по немския телевизионен канал RTL за периода 17.01.1997 г. до 27.10.1997 г. Регистрацията на една търговска марка в съвременните икономически пазарни отношения освен че създава нов обект на изключително право, но има и самостоятелно икономическо значение. То се изразява в нейната стойност, определена чрез много фактори, най-важните между които са: период на съществуване на пазара, територия на реализация на стоката, активност на възприемане, отличимост, възможност за запомняне и др. Независимо че няма законодателно закрепен количествен критерий за реално използване на една марка за единица период от време предвид предназначението и целта за която се регистрира една марка, а именно да бъде разпознавана на пазара чрез стоките, означени с нея, да носи на притежателя и известност и в резултат на това високи доходи и други конкурентни предимства е необходимо постоянното и присъствие в оборота. Следователно под понятието "реално използване" на една търговска марка освен проявлението на някой/някои от начините, посочени в цитираните по-горе разпоредби на Директивата, следва да се разбира преди всичко действителното използване, отговарящо на основната функция на марката, която се състои в това да гарантира на потребителя какъв е произходът на дадена стока или услуга, с оглед създаване или запазване на дял на пазара за тези стоки и услуги, които са защитени от марката. Използването не може да е символично или формално какъвто е конкретния случай, изразено само чрез излъчването на рекламен клип по чужда телевизия, без да е налице реално предлагане на стоките на българския пазар, тъй като това използване не може да формира у купувачите отношение към стоките, означени с тази марка. След като марката не изпълнява същностното си предназначение да е на българския пазар, не може да се приеме наличие на реално използване по смисъла на Директивата. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че е основателно касационното оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, поради неправилно приложение на разпоредбите на чл. 10, § 1 и чл. 12, § 1 от Директива 2008/95/ЕО Преценката за наличието или липсата на реално използване на спорната марка като обстоятелство, определящо възможността за отмяна действието на регистрацията е въпрос за законосъобразността на акта и неправилно е изследван от първоинстанционния съд. След анализа на съдържащите се по делото данни настоящата инстанция намира за необосновано приетото от първоинстанционния съд, че решението на Патентно ведомство е незаконосъобразно, тъй като изложените в него мотиви се свеждат именно до това, че притежателят на марката не доказва реалното и използване по смисъла на чл. 19, ал. 2 във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗМГО, а според него този факт се опровергава от писмените доказателства по делото. В решение по дело № С-40/01 Ansul Ajax Brandbeveiliging BV СЕО разглежда разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Първа Директива 89/104, която е идентична с разпоредбата на чл. 12, ал. 2 на Директива 2008/95/ЕО като приема, че тя следва да се тълкува в смисъл, че съществува реално използване на търговска марка, когато марката е използвана в съответствие с основните си функции, които да гарантират идентичността на произхода на стоките или услугите, за които тя е регистрирана, за да се запази или създаде пазар за тези стоки или услуги; реалната употреба не включва използване с единствената цел запазване на правата, предоставени от марката. Когато се преценява дали използването на търговската марка е истинско, трябва да се вземат под внимание всички факти и обстоятелства, релевантни да установявят дали търговската експлоатация на марката е реална, по-специално дали това ползване се очертава, като оправдано в икономическия сектор, що се отнася до поддържането или създаването на дял на пазара на стоките или услугите, защитени от марката, естеството на стоките или услугите по спора, характеристиките на пазара и мащаба и честотата на използване на марката. Защитата, която дава регистрацията на марката и последствията от нейното регистриране, включително с оглед противопоставянето и спрямо трети лица, не може да продължи да се прилага, ако марката загуби търговското си основание за съществуване, което е именно да създаде или да запази търговско място, пазар на стоките и услугите, означени с този знак, което ги отличава от стоките на други лица. Използването на марката следователно трябва да се свързва с продажбата или непосредствено предстояща продажба на пазара на стоките, за които марката е регистрирана. Т. е. използването на марката трябва да е от такова естество, че да доведе до оборот от продажбата на стоки, за които марката е регистрирана, въпреки и незначителен такъв. Дори и минималното използване следователно може да бъде считано за реално, ако от него става ясно, че то е насочено към релевантния икономически сектор за поддържането или създаването на дял на пазара. В решение по дело С-495/07 (Silberquelle GmbH срещу Maselli-Strickmode GmbH) отново е подчертано, че под понятието "реално използване" по смисъла на Директивата трябва да се разбира действително използване, отговарящо на основната функция на марката, която се състои в това да гарантира на потребителя или на крайния потребител какъв е произходът на дадена стока или услуга, като му позволява без вероятност от объркване да отличи тази стока или услуга от такива с друг произход. В същото решение е изведено, че от понятието "реално използване" следва, че защитата на марката и последиците, които нейната регистрация прави противопоставими на трети лица, не могат да продължат да съществуват, ако марката загуби своя търговски смисъл, който се състои в създаване или запазване на пазар за стоките или услугите, носещи знака, от който се състои марката, по отношение на стоките или услугите произхождащи от други предприятия. Подобни разсъждения относно понятието "реално използване" на марка са изложени и в решение на СЕО С-442/07 (Verein Radetzky-Orden срещу Bundesvereinigung Kamerdschaft "Feldmarschall Radetzky"), според които под реално използване по смисъла на чл. 12, § 1 от Директивата трябва да се разбира използване, което не е символично, насочено единствено към запазване на предоставените от марката права. Доколкото в конкретния случай е налице рекламиране на марката, такова рекламиране следва да се отчита единствено като подготвителен процес, който има за цел да бъде последван от действителна реализация на оборот от продажбата на стоки, и то осъществен на територията на Република България. Ако продажбите са реализирани извън територията на Република България, какъвто е настоящия случай, то рекламирането на тези стоки, макар и на територията на България, следва да се счита свързано с продажбите, извън територията на нашата държава. Поради тази причина без значение е дали рекламата е била случайна или наистина е била насочена към потребителите на територията на Република България. Липсата на действителна реализация на оборот от продажба на стоки, носещи процесната марка, на територията на Република България води до извод, че тази марка за релевантния период не осъществила основната си търговска функция- да поддържа или запази дял на българския пазар за стоките и услугите, за които е регистрирана. В периода от регистрацията на марката до подаване на искането за заличаване и дори след това, тези стоки не са се появили на българския пазар. Поради тази причина рекламата на марката не може да се счете за реално използване на марката по смисъла на Директивата на територията на Република България. От друга страна рекламата на немския канал не е и не би могла да бъде насочена към потребителите на територията на Република България, защото рекламата на продукти, които не са налични на пазара, е нелоялна търговска практика и е изрично забранена по действащия през релевантния период 1993 г. - 1998 г. ЗЗК (отм.). Приетото от СЕО безпротиворечиво тълкуване на понятието реално използване на марка сочи категорично на извода, че излъчването на 31 рекламни клипа по чужд телевизионен канал, макар и разпространяван и приеман чрез сателит на част от територията на Република България, не може да изпълни съдържанието на тълкуваното понятие "реално използване" на марката по смисъла както общностните норми, обсъдени и в цитираните по-горе решения на СЕО. Независимо от липсата на точен критерий за определяне на това понятие смисъла на регистрацията на една марка е тя да се появи на пазара, да присъства действително на него, постоянно във времето и устойчиво по отношение на конфигурацията на знака. Не може да се приеме възражението на Юниливър Н. В. Холандия, че е налице основателна причина за неизползване на марката, изразяваща се в наличието на административно производство по искане за заличаване на марка с рег. № 24897 MAGNUM с притежател Delta Dairy S. A. Гърция. Искането за заличаване на марката, собственост на Юниливър Н. В. Холандия е подадено едва на 4.03.1998 г. Но наличието на висящо производство по заличаване на марка, идентична, с притежаваната от Юниливър Н. В. Холандия не е пречка за реално използване на марката. Нито в закона, нито в общностното законодателство е налице разпоредба, която да забранява използването на марка при наличие на производство по заличаване или отмяна на регистрацията на марката. Според цитираната по-горе практика на СЕС "основателни причини за неизползване" на дадена марка съставляват пречките, които имат пряка връзка с тази марка, като правят използването и невъзможно или неразумно, и които не зависят от волята на притежателя на посочената марка. Безспорно в настоящия случай, не са били налице пречки, независещи от волята на притежателя на марката, които да правят използването на марката невъзможно или неразумно, следователно изтъкнатите от Юниливър Н. В. Холандия в тази връзка факти не могат да бъде характеризирани като "основателна причина" за неизползването на марката. Неоснователно е и възражението на Юниливър Н. В. Холандия, че петгодишният период по чл. 12, § 1 от директивата, респ. по чл. 19, ал. 1 ЗМГО, следва да започне за тече не от датата на регистрацията на марката по реда на Мадридската спогодба - 13.08.1992 г., а след изтичане на едногодишния срок от регистрацията по чл. 5, ал. 6 от Мадридската спогодба, в който Република България, в лицето на Патентно ведомство, може да декларира, че закрилата на тази марка не може да се предостави на нейната територия. За да действа закрилата на марката на територията на Република България не е необходима допълнителна регистрация от страна на Патентно ведомство. Не е необходимо издаването на допълнителен акт или извършването на допълнително действие, което да валидизира тази регистрация на територията на Република България. Регистрацията на марката е приключила с международната и регистрация. Изтичането на едногодишния срок не е част от процедурата по регистрацията на марката, както твърди представителя на Юниливър Н. В. Холандия. Този срок е последващ регистрацията на марката. Следователно датата, на която е възникнало задължението за използване на марката на територията на Република България е датата на международната регистрация на марката - 13.08.1992 г., ето защо искането за заличаване, направено на 4.03.1998 г., е било подадено след изтичане на законоустановения пет годишен срок от датата на регистрацията, било е допустимо и в съответствие със законовите разпоредби е разгледано по същество от Патентно ведомство. В същия смисъл е и решение № 437 от 10.01.2012 г. по адм. дело № 12320/2011 г. по описа на ВАС, VII отделение. Изложеното по-горе обосновава извод за основателност на касационните жалби на председателя на Патентно ведомство на Република България, подадена от юриск. Енчев и на "Дружество за продукти Нестле" АД, Веве, Швейцария /Sosiete des produits Nestle S. A./, подадена от адв. Тодор Ненов и за неправилност на обжалваното решение № 921/14.04.2010 г. по административно дело № 4987/2009 г. на Административен съм София град, като постановено в нарушение на материално правни разпоредби - чл. 10, § 1 и чл. 12, § 1 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки. По основателността на касационната жалба на от Юниливър Н. В. Холандия /Unilever N. V./, подадена от адв. Нешева срещу решение № 2269 от 12.05.2011 г. по адм. дело № 4987/2009 г. по описа на АССГ, с което е оставено без уважение искането на адв. Нешева за допълване на решение № 921/14.04.2011 г., настоящата инстанция намира следното: За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че предмет на съдебното производство по адм. дело № 4987/2009 г. е законосъобразността на решение № 106/26.03.2009 г. на зам. председателя на Патентно ведомство, както и че съдът се е произнесъл по целия предмет на делото, като е отменил изцяло решението като незаконосъобразно. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 АПК когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Подадената до АССГ жалба от страна на Юниливър Н. В. Холандия е против решение № 106/26.03.2009 г. на зам. председателя на Патентно ведомство на Република България, което както е видно от диспозитива на съдебно решение № 921/14.04.2011 г., чието допълване е поискано, е отменено изцяло от съда като незаконосъобразно. Съдът се е произнесъл по цялото оспорване, липсва непроизнасяне по част от оспорването. Действително в жалбата е поискано съдът инцидентно да се произнесе по преюдициалния въпрос: коя е датата, от която започва да тече 5 годишния период, в който регистрацията на международна марка не може да бъде атакувана за неизползване? Правилно съдът е приел, че инцидентен установителен иск в съдебно-административното производство е недопустим, а в настоящото производство липсва подаден иск по чл. 128, ал. 2 АПК. А дори и да беше подаден такъв иск, той е недопустим, доколкото страната разполага с друг ред за защита. От друга страна Юниливър Н. В. Холандия, чрез процесуалния си представител е поискал от съда инцидентно, не да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, съгласно чл. 128, ал. 2 АПК/, а тълкуване на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗМГО - от коя дата започва да тече 5 годишния срок по чл. 19, ал. 1 от Закона, което е още едно основание за недопустимост на иска. Като основание в искането за допълване на решението е посочено и обстоятелството, че съдът не е обсъдил всички възражения на страната в решението си и по-конкретно твърдението за наличие на основателна причина за неизползване на марката. Искане за допълване на мотивите на решението е недопустимо. Ето защо АССГ, като е оставил без уважение молбата за допълване на решението, е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед на горното касационната жалба на Юниливър Н. В. Холандия срещу решение № 2269 от 12.05.2011 г. по адм. дело № 4987/2009 г. по описа на АССГ, постановено по искане на адв. Нешева за допълване на решение № 921/14.04.2011 г. е неоснователна, а обжалваното решение правилно. Предвид изложеното и при изяснена фактическа обстановка по делото следва да бъде постановено решение за отмяна на решение № 921/14.04.2010 г. по административно дело № 4987/2009 г. на Административен съм София град и вместо него постановяване на друго, с което жалбата на Юниливър Н. В. Холандия /Unilever N. V./, подадена чрез адв. Валентина Нешева против решение № 106/26.03.2009 г. на зам. председателя на Патентно ведомство на Република България - гр. София, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на председателя на Патентно ведомство за присъждане на съдебни разноски- 150 лева- юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение