Решение № 10503 от 25.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12264/2009 г.

Решение № 10503 от 25.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12264/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Ловешка област против решение № 66/10.07.2009 г., постановено по адм. д. № 52/2009 г. на Административен съд - Ловеч с доводи за неправилност на съдебния акт в частта за присъденото обезщетение в размер на 6784,98 лв. и искане за отмяната му с решаване на делото по същество и уважаване на иска за обезщетение поради незаконно уволнение за сумата от 6465,26 лв., а до пълния предявен размер иска бъде отхвърлен като неоснователен. Ответницата Къймет Мехмедова Делиеминова оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното решение административният съд осъжда Областна администрация Ловеч, представлявана от Областния управител да заплати на Къймет Мехмедова Делиеминова обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за времето, през което не е на работа поради незаконното и уволнение не е на държавна служба, считано от 10.05.2006 г. до 15.02.2007 г. в размер на 6784,98 лв., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното и изплащане, както и обезщетение за забава върху сумата, считано от 20.03.2007 г. до 12.06.2007 г. в размер на 217,31 лв., като отхвърля иска с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на законна лихва върху обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл до пълния предявен размер от 608,99 лв. За да постанови този резултат съдът приема, че отмяната на заповедта за дисциплинарно уволнение като незаконосъобразна има за последица правото на държавния служител на обезщетение по чл. 104 от ЗДСл. При безспорно установения факт, че след уволнението касаторката не заема държавна служба, няма доходи за периода до възстановяването и на държавна служба, съдът присъжда обезщетение в посочения размер след изслушване на съдебно-икономическа експертиза. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител формулира правилото, че всеки държавен служител, чието служебно правоотношение е било прекратено незаконно, има право на обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. При безспорния факт на отмяна на заповед № ЗД-190/10.05.2006 г., издадена от Областния управител на Област Ловеч на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл с влязло в сила решение по адм. д. № 5324/2006 г. на Върховния административен съд, потвърдено от петчленен състав на ВАС с решение № 1057/31.01.2007 г. по адм. д. № 10900/2006 г. правилно първоинстанционният съд приема, че ищцата има право на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Правилно и в съответствие с цитираната разпоредба съдът приема, че обезщетението, претендирано от ищцата следва да се изчисли на база на брутната й заплата към момента на признаване уволнението за незаконно или в случая към 31.01.2007 г., тъй като на последната дата, с постановяването на решение по адм. дело № 10900/2006 г. влиза в сила решението по адм. дело № 5324/2006 г. по описа на Върховния административен съд, с което заповедта за уволнение на служителката е отменена. Размерът на брутната заплата към момента на отмяната на заповедта за уволнение е определен от вещото лице, което съобразява индивидуалната месечна работна заплата за длъжността "главен счетоводител" и размера и съобразно промените, свързан и с утвърдените в областната администрация щатни разписания за периода от датата на уволнението до датата на отмяната на заповедта за дисциплинарно уволнение. На тази база административният съд достига съвсем аргументирано до извода, че претенцията на Делиеминова е основателна по размер за сумата 6784,98 лв., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното и изплащане, както и обезщетение за забава върху сумата, считано от 20.03.2007 г. до 12.06.2007 г. в размер на 217,31 лв., като отхвърля иска с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на законна лихва върху обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл до пълния предявен размер от 608,99 лв. Неоснователно е касационното възражение за допуснато нарушение на материалния закон поради приетия от решаващия съд размер на претендираното обезщетение на база на брутната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно, след като това правило за изчисление на обезщетението е законоустановено в разпоредбата на чл. 104, ал. 1, предл. последно. Предвид изложеното и след служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на Административен съд - Ловеч е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,