Решение № 4676 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3752/2017 г.

Решение № 4676 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3752/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на Общински съвет С. З., чрез пълномощника юрк. Д. В. срещу Решение № 20 от 16.02.2017 г., постановено по адм. дело № 522/2016 г. на Административен съд С. З.. Излагат се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна - Прокурор от Районна прокуратура С. З. не е взел становище. В откритото съдебно заседание процесуалният представител на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно съдът е уважил, след служебна проверка по чл. 168, вр. чл. 146 АПК, субсидиарно приложима в производството по чл. 185 и сл. АПК, прокурорския протест, тъй като спорните текстове от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане въвежда допълнителни изисквания към адресатите, които са в колизия с повелителна норма на акт от по- висока степен - чл. 56, ал. 5 ЗУТ. Оспорваните разпоредби са в противоречие и със ЗМДТ и ЗОАРАКСД и Конституцията на РБ доколкото с предвидените в тях изисквания към субектите се създават ограничения и се въвеждат тежести при административното регулиране и административния контрол, които не са необходими за постигане целите на закона. Настоящият състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд, по подаден протест на прокурор от РП - С. З., са текстовете на чл. 7, ал. 11, чл. 11, ал. 1 и ал. 6, чл. 9, ал. 2, т. 3, чл. 13, ал. 2, т. 3 и т. 7, и чл. 13, ал. 9, т. 2 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на О. С. З. /Наредбата/, приета с решение № 216 от 31.05.2012 г., изменена с решение № 273/28.06.2012 г. на Общински съвет С. З.. Въз основа на анализа на приложените по делото доказателства и възраженията на страните съдът е приел, че оспорваните текстове са приети в съответствие с процесуалните правила, в границите и при изпълнение на правомощията на Общинския съвет. С оглед на това съдът е приел, че Наредбата за ред и условия за поставяне на преместваеми обекти на територията на О. С. З. е приета от орган, овластен да регламентира с подзаконов нормативен акт отношения, свързани с реда за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти на територията на общината. Оспорваните разпоредби на чл. 7, ал. 11 в частта: "нотариално заверено"; на чл. 11, ал. 6; на чл. 9, ал. 2, т. 3; на чл. 11, ал. 1 в частта "Удостоверение за липса на задължения към О. С. З."; на чл. 13, ал. 2, т. 3 и т. 7, и на чл. 13, ал. 9, т. 2 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на О. С. З. обаче, противоречат на нормативни актове от по-висока степен - чл. 19, ал. 1 от Конституцията на РБ, чл. 56, ал. 5 ЗУТ, чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ и чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, т. 3 ЗОАРАКСД, поради което са незаконосъобразни и с оглед на общия принцип, регламентиран в чл. 15, ал. 1 ЗНА, ги е отменил. Със същото решение Общинският съвет С. З. е осъден да заплати на Районна прокуратура С. З. разноски по делото в размер на 20 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По същество касаторът прави възражения идентични с тези пред първостепенния съд, които са били обсъдени подробно. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е въведено от законодателя като касационно основание. Въвеждането на изисквания, които не се съдържат в нормативния акт от по-висока степен е нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗНА и задължава правораздавателните органи да приложат нормативния акт от по-високата степен, по арг. от ал. 3 на текста. Затова първостепенния съд правилно е приел, че е недопустимо за първи път с подзаконов акт да се уреждат отношения, които не са уредени от законова разпоредба, тъй като с това се стига до първично правно регулиране на обществени отношения с подзаконов акт от орган, който не притежава такова правомощие. Нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или от закона и се ограничават до обществени отношения с местно значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен. Първично правно регулиране в случая е постигнато с въведените изисквания за "нотариална заверено съгласие от собствениците на имота с нотариално заверени подписи" - чл. 7, ал. 11 и чл. 11, ал. 6 от Наредбата. Това изискване представлява утежняващо условие в сравнение с нормата на закона, т. е. подзаконовият нормативен акт не действа в изпълнение на закона, каквото е конституционното изискване към подзаконовите нормативни актове, а първично създава допълнително условие, каквото законът не съдържа. След като законодателят е преценил, че нотариално удостоверяване на автентичността на писменото съгласие на собствениците не е необходимо, то въвеждането на различно от законовото изискване за форма с подзаконовия нормативен акт досежно това волеизявление на собствениците се явява в противоречие с нормите на закона, респ. е незаконосъобразно. Казаното се отнася и за останалите въведени с оспорваната наредба изисквания - за представяне на удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК - чл. 9, ал. 2, т. 3; чл. 11, ал. 1 и чл. 13, ал. 2, т. 3; за представяне на декларация, че участникът в жребия не е длъжник или неизправна страна по договор с община С. З. - чл. 13, ал. 2, т. 7 и чл. 13, ал. 9, т. 2. По изложените съображения разпоредбите на чл. 7, ал. 11 в частта "нотариално заверено"; чл. 11, ал. 6; чл. 9, ал. 2, т. 3; чл. 11, ал. 1 в частта "удостоверение за липса на задължения към О. С. З."; чл. 13, ал. 2, т. 3 и т. 7, и чл. 13, ал. 9, т. 2 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на О. С. З., приета с решение № 216/31.05.2012 г., изменена с решение № 273/28.06.2012 г. на Общински съвет С. З. подлежат на отмяна. Като е стигнал до този правен извод АС - С. З. е постановил правилен съдебен акт. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон, поради което решението на АС С. З., като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение