Решение № 6961 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12459/2018 г.

Решение № 6961 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12459/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на столична община (НРУУРОЖТСО), към район "Сердика", чрез юрк. Темелкова като процесуален представител, против решение № 5027 от 26.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3479/2018 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменено решение по протокол № 1/8.02.2018 г. на същия административен орган, с което семейството/ домакинството на А. Велкова е включено в картотеката на нуждаещите се от жилище за район "Сердика", Столична община в частта относно разпределянето му в пета група и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението от 24.10.2017 г. съобразно дадените указания. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Прави искане решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което жалбата против оспорения акт на комисията да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - А. Велкова, чрез пълномощника си адв. Драгиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В първоинстанционното производство е оспорено решение на комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО, назначена със заповед на кмета на Столична община, район "Сердика", с което семейството/ домакинството на А. Велкова е включено в картотеката на нуждаещите се от жилище за район "Сердика", в частта, в която е разпределено в последната пета група съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 НРУУРОЖТСО. За да отмени оспорения пред него акт, съдът приема, че е издаден при съществено нарушение на изискванията за форма, тъй като нито в решението на комисията, нито в останалите документи по административната преписка се съдържат фактически съображения за включването на заявителката в пета група. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразно е заключението, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но при неспазване на изискванията за форма. Липсата на изложени конкретни фактически основания препятстват съдебната проверка за съответствието на акта с материалния закон. В решението на комисията е посочено единствено правното основание - чл. 8, ал. 1, т. 5 НРУУРОЖТСО, съгласно която разпоредба семействата (домакинствата), които отговарят на условията по чл. 5, се подреждат в зависимост от степента на жилищната им нужда в групи, като в т. 5 попадат заемащи недостатъчна жилищна площ по нормите на чл. 17. Заявителката твърди, че живее със семейството си в къща, определена за събаряне като незаконен строеж, която е изпълнена в имот, възстановен на бившите му собственици по реда на ЗСПЗЗ. В оспорения акт липсват мотиви относно преценката на комисията, че семейството заема недостатъчна жилищна площ съгласно нормите по чл. 17, при липса на данни относно вида и размера на обитаваното жилище. Решението е обжалвано по административен съд пред кмета на район "Сердика", който с решение от 2.03.2018 г. отхвърля жалбата на Велкова като неоснователна. Правилно съдът приема, че мотивите на горестоящия орган са напълно противоречиви, което не позволява да се провери законосъобразността на акта при съдебното му обжалване. В потвърдителното решение на кмета на район "Сердика" от една страна са изложени съображения, че незаконосъобразно комисията е включила А. Велкова в картотеката поради притежаване на собствен имот, а от друга е прието, че изискването на първа група съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от наредбата не включва земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Липсват мотиви относно подреждането на лицето и семейството му в пета група. При така изложените от горестоящия орган съображения, които взаимно се изключват и с оглед дадените указания към комисията по чл. 10 от наредбата за ново произнасяне, не може да се извлече действителната воля на кмета на района за потвърждаване на оспореното пред него решение. Правилно съдът приема, че в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК решението на комисията е постановено без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са събрани необходимите доказателства. С оглед данните в декларацията към заявлението, че лицето не притежава имоти и не разполага с документи съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 от наредбата, а жилището, в което живее заедно със семейството си е незаконно и е разпоредено премахването му, правилно съдът дава указания на органа за изясняване на твърдените обстоятелства и ако е необходимо да събере служебно доказателства. В допълнение следва да се посочи, че в нарушение на административнопроизводствените правила преценката за жилищната нужда и определянето на група е направена формално. Не са обсъдени всички доказателства и не са събрани доказателства за изясняване на собствеността на жилището, което семейството на заявителката обитава, пригодно ли е за живеене, подлежи ли на премахване, от колко и какви помещения се състои, продължителността на фактическото обитаване на имота и др. Тези обстоятелства е следвало да бъдат съобразени и обсъдени в акта на комисията, като преценката за жилищната нужда се направи въз основа на всички релевантни факти и се изложат мотиви за взетото решение. В случая това не е направено, поради което решението на комисията по чл. 10 от наредбата освен при неспазване на установената форма е постановено и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - основания за отмяна съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Ето защо, като отменя оспореното пред него решение и връща преписката на комисията за ново произнасяне съобразно дадените указания, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане на ответника се дължат направените за тази инстанция разноски, които Столична община следва да заплати в размер на 500 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 17.04.2019 г. и преводно нареждане. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,