Решение № 5565 от 29.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на правосъдието, чрез юриск. Чолаков, срещу решение 2116 от 21.11.2022г. по адм. дело 763/2022г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед ЧР-03-22/01.03.2022г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, че решението е необосновано, противоречи на материалния закон и е постановено при съществени процесуални нарушения. Иска отмяната му и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендира присъждане на разноските пред касационната инстанция. Ответникът К. Иванов, чрез адв. Арабаджиев, в писмен отговор и в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските пред двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. Съдебното производство по постановяване на процесното решение има за предмет Заповед ЧР-03-22/01.03.2022г. на Министъра на правосъдието, с която, на основание чл.194, ал.2, т.4 и чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР, на К. Иванов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение за длъжността инспектор VII степен /ИСДВР/ II категория. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган Министъра на правосъдието, в кръга на предоставените му правомощия по чл.10, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно нарушение на чл.207, ал.3, предл.1 от ЗМВР, тъй като дисциплинарно разследващият орган не е извършил всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване макар и да е бил длъжен стори това, както и в нарушение на чл.210, ал.1 от ЗМВР заповедта не съдържа точно и ясно описание на нарушението, за което е наложено процесното наказание. За да стигне до тези изводи, съдът установил, че: процесната заповед вменява във вина на инспектор К. Иванов, служител в Затвора [населено място], че е нарушил разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДО и ГДИН към МП, а именно чл.16, чл.21, чл.43 и чл.50, защото в периода от 18.10.2019г. до 03.02.2020г., чрез различни профили в социалните мрежи, е поддържал нерегламентирани взаимоотношения с лишения от свобода Т. Ендрев и негова близка М. Елшишка, като е искал и получавал парични суми в размер на около 10 000 лева и внасял неразрешени вещи и предмети в затвора в [населено място] II-ра категория предназначени за лица лишени от свобода, изтърпяващи наказание в същия затвор; че в нея поведението на инспектор Иванов е квалифицирано като злоупотреба с доверието на органа по назначаването, тъй като се е възползвал от служебното си положение за извличане на лична облага и е квалифицирано като злоупотреба с власт или доверие, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Счел, че изводите на дисциплинарно резследващия орган /ДРО/, а впоследствие и на дисциплинарно наказващия орган /ДНО/, почиват единствено на проведена беседа и дадени писмени обяснения от лишения от свобода Т. Ендрев и чат в месинджър въз основа на предоставени данни за достъп до акаунт в месинджър от страна на Ендрев, който сочи, че чатът не е от официалния профил на Иванов, а е регистриран с име [наименование] . На извършен от ДРО анализ на предоставения чат, въз основа на който е приел, че същият е за период от около две години от 2019г. до 2020г. и според него по категоричен начин може да бъде установено, че е провеждан от инспектор Иванов, защото съдържа съобщения, в които той споделя за излизане в отпуск, командировки и др., по време на които няма да може да извършва услуги в полза на лишения от свобода и тези факти са проверени в документацията на затвора [населено място], потвърждават се и са подробно описани в обобщената справка на л. 201 по делото и в процесната заповед. Съдът обаче счел, че единствено въз основа на тези съответствия, отнасящи се основно до това кога инспектор Иванов е бил или не е бил на работа и е бил в отпуск не може по категоричен начин да се установи, че той стои зад въпросния профил [наименование] и да се изведе безспорен извод, че е извършил нарушенията, за които е наказан. Позовал се и на приетата по делото СТЕ, че не са налични данни за идентифициране на конкретните лица, които използват процесните социални профили, съответно са провели чат разговора, съответно да се изведе безспорен извод, че Иванов е носил забранени вещи предназначени за лишени от свобода лица, за които е получавал различни суми. Счел, че ДНО е допуснато нарушение на чл.206, ал.3 и ал.4 от ЗМВР, защото възприел изцяло констатациите на ДРО. Съдът приел, че изводите на ДРО и ДНО почиват на едностранчиво тълкуване на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, които при това са косвени. Същите не доказват по безспорен начин извършването на процесното нарушение от страна на Иванов и са довели до незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Решаващият съд извършил превратна преценка на доказателствата по делото писмени, гласни заключение на СТЕ. Настоящия съдебен състав на касационната инстанция не споделя правните изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение. В хода на дисциплинарното производство не са допуснати нарушения на процесуални правила нито от ДРО, нито от ДНО. Дисциплинарното разследване е започнало с надлежна заповед за образуване на дисциплинарно производство връчена и на подведеното под отговорност лице. И. Иванов е участвал в производството, включително подпомаган от адвокат, и се е възползвал от правото си да прави възражения и да сочи доказателства. Поискани са му и е дал писмени обяснения. ДРО е провел изключително активно разследване и събрал доказателствата, които е било възможно да събере, и които са относими към предмета на производството обяснения от лишения от свобода Ендрев, обяснения от Елшишка, изслушан телефонен разговор между тях, проведен пред ДРО, справки за ползвани отпуски и болнични от Иванов за процесния период, извлечение разпечатка от кореспонденция на Иванов с Елшишка, между фейсбук профилите регистрирани с име [наименование] и В. Здравкова /ползван от Ендрев /. При доказателства събрани в пълнота, административния съд е извел погрешни правни изводи, досежно необоснованост на процесната заповед и допуснати от ДНО съществени процесуални нарушения. Анализът на доказателствата по административната преписка в тяхната съвкупност и поотделно, сочи на категоричен извод, че именно инспектор К. Иванов, служител на Затвора в [населено място], е лицето общувало чрез фейсбук профила с име [наименование] с лишения от свобода Ендрев. Подробностите в тази кореспонденция напълно съвпадат с изяснените, чрез официални справки, периоди на ползване от Иванов на платен отпуск и такъв по болест. Същите са с характер и носят информация, която сама той може да притежава към момента на изпращане на съобщенията. В случая е без значение доказването на твърдението взел ли е Иванов за предоставяните услуги пари от Ендрев и Елшишка или не. Състава на вмененото му нарушение е изпълнен и само с доказаното редовно и нерегламентирано общуване с лишен от свобода и уговарянето на услуги, представляващи внасяне в затвора на забранени вещи. С оглед горното, са налице твърдените от касатора основания за отмяна на процесното решение.Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено, а жалбата срещу процесната заповед отхвърлена. С оглед изхода на делото, следва да се присъдят своевременно претендираните от касатора разноски пред двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение, които този съдебен състав определя в размер на по 100 /сто/ лева за всяка от инстанците или общо в размер на 200 /двеста/ лева. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на второ отделение