Решение № 14535 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5605/2010 г.

Решение № 14535 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5605/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Атанасов Димитров, подадена чрез адвокат Младенов, против решение № 12 от 01.03.2010 г., постановено по адм. д. № 6379/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, с доводи за неправилност на решението - касационно отменително основание на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - Началника на 04-то РУ на СДВР, редовно призован, не се явява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид доводите на страните и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира същата за допустима като подадена от надлежна страна и в срок, а по същество - неоснователна. За да отхвърли жалбата на касатора решаващият съд е приел, че при издаване на оспорената заповед на началника на 04-то РУ на СДВР са спазени правилата на дисциплинарното производство и не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения на ЗМВР и ППЗМВР. Приел е за безспорно установено, че на 26.09.2009 г. на Димитров е разпределена и същия получил -преписка по постановление с вх. № 27691/14.08.2009 г. на следовател Дочева, в което постановление се е съдържало разпореждане за установяване на конкретно веществено доказателство, с даден 7 дневен срок за изпълнение. В последствие е даден нов, 5 дневен срок, за намиране на вещта. Прието е за безспорно, че в тези срокове - вещта не е намерена. Констатирано е също така, че самата вещ - телевизор марка "Daewoo", с посочен модел и сериен номер - е приета от жалбоподателя с приемо- предавателен протокол от 19 юни 2002 г.; намерена е от Димитров, след сочените срокове, едва след отправяне на последващо напомнително. Изводът на съда е, че жалбоподателят е нарушил виновно служебните си задължения, допускайки дисциплинарно нарушение по чл. 224, л. 2, т. 2 във вр. с чл. 231 ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР, във връзка с чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Инструкция № Iз-1015 от 04.07.2006 г. Постановеното решение е законосъобразно. Не са налице основания за неговата отмяна. Неоснователни са възраженията на касатора, които по същество той е направил и пред решаващия съд. Административният орган и съдът са събрали всички относими към спора доказателства и са ги обсъдили в тяхното единство. Въз основа на това е възприета фактическа обстановка, която се споделя изцяло от настоящата инстанция. Не може да бъде споделено възражението на касатора, че липсват заповеди, за чието неизпълнение Димитров да бъде санкциониран. Както правилно сочи първостепенния съд - съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от сочената по-горе инструкция - заповедите и разпорежданията на началниците са задължителни за подчинените им. И заповедта и разпореждането - могат да бъдат както в писмена форма, така и устно разпоредени. Правилно, с оглед установената фактическа обстановка е приетото от съда, че именно на Димитров, по надлежния ред, е разпоредено да "установи местонахождението на веществено доказателство", с конкретен срок за изпълнение. Обосновано също така съдът е приел, че касатора не е изпълнил разпореждането с нужното старание и усърдие, предприемайки такива действия и намирайки вещта едва след нееднократни разпореждания. При тези съображения касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение в сила. С решението, предмет на касационна проверка, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По делото са събрани всички относими към спора доказателства. Първоинстанционният съд обосновано и аргументирано е отговорил на всички възражения на касатора, като мотивите му се споделят и от настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,