Решение № 170 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 39/2010 г.

Решение № 170 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 39/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано по молба на Ю. В. П. за отмяна на влязлото в сила решение на С. районен съд от 25.06.2007 г. по гр. д. № 2501/2006 г. С него по иск на Й. К. Й. против Ю. В. П. е развален до размер 1/2 идеална част договорът, сключен с нотариален акт ***, съставен на 02.07.2004 г. на нотариус рег. ***, с който Й. К. Й. и съпругата му Л. С. Й. прехвърлили на Ю. В. П. срещу задължение за издръжка и гледане недвижим имот - апартамент № 88, находящ се в [населено място], ж. к. Л., със застроена площ 64,56 кв. м. с избено помещение № 6 и 0,569 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Молителят Ю. П. поддържа, че е бил лишен от възможността да научи за образуваното срещу него гражданско производство и да участва лично в него. Постановено било призоваването му чрез публикация на призовката в неофициалния раздел на Държавен вестник, без да са били налице предпоставките за това, а в самата публикация не са били отразени предметът на делото и настоящият му адрес. Поддържа също, че не е бил надлежно представляван, тъй като от САК е определен служебен представител - адв. В. Л. - не за него, а за ищеца Й.. С назначаването на този адвокат за негов представител били нарушени разпоредбите на ЗПП. На тези основания моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Тъй като след влизане в сила на решението ищецът по делото Й. Й. е починал, като ответниците по молбата са конституирани правоприемниците му М. Й. К. и Л. Й. Т.. Първият не взема становище по молбата. Л. Т. оспорва молбата и счита, че не са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение. Заявява, че са били налице предпоставките за призоваване на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК (отм.), че законът не съдържа изискване в публикацията в Държавен вестник да бъде сочен предметът на делото и настоящият адрес на ответника, както и че служебното представителство на ищеца в производството е редовно осъществено Моли за отхвърляне на молбата и претендира за разноски. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и материалите по делото, намира молбата за основателна. Пред първоинстанционния С. районен съд делото е образувано по искова молба на Й. К. Й. против Ю. В. П. за разваляне на договор, сключен с нотариален акт ***, т. I, рег. № ****, н. д. № ***, съставен на 02.07.2004 г. на нотариус рег. № **. Съдът е изискал справка за адресите на ответника по делото и е установено, че постоянният му адрес е в [населено място], ж. к. "Т.", а настоящият - в [населено място], [община]. За първото съдебно заседание са изпратени призовки и на двата адреса, като от първия призовката е върната в цялост с отбелязване, че по сведение на М. А., която живее на същия адрес, няма такова лице на адреса. Изявлението е подписано само от връчител при ПОС. От настоящия адрес призовката е върната в цялост с придружително писмо от кметски наместник на [населено място], че Ю. П. не пребивава в селото. Въз основа на тези данни в с. з. от 15.05.2006 г. съдът е разпоредил призоваването на ответника чрез публикация в Държавен вестник и е изискал от САК да бъде определено лице за негов служебен представител. С писмо от 05.07.2006 г. САК уведомява съда, че за осъществяване на правна помощ по делото на Й. К. Й. е определен адвокат от САК - В. Л.. Същата е назначена за представител на ответника Ю. П. с протоколно определение от 28.11.2006 г. Последният е призован за с. з. от 02.10.2006 г., без в публикацията в Държавен вестник да е посочен предметът на делото и настоящият му адрес. При това положение следва да се приеме, че ответникът е бил лишен от възможност да участва в делото. Призоваването му е извършено при действието на ГПК от 1952 г. (отм.) и именно разпоредбите на този кодекс са релевантни при преценката, дали са спазени процесуалните правила, гарантиращи на страната правото на участие в производството. Отмененият кодекс предвижда две хипотези, в които страната може да бъде призована чрез публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник. Това може да стане, ако страната няма постоянен адрес в републиката - но тази хипотеза не е налице в случая, тъй като е установено с официален документ, че към момента на завеждане на иска ответникът е имал деклариран постоянен адрес в [населено място]. Втората хипотеза предполага, че не е било възможно призоваването на ответника на декларирания от него постоянен адрес. В този случай кодексът изисква отсъствието му да бъде удостоверено с подпис върху призовката поне на един свидетел, на който да бъдат отбелязани трите имена и адреса му. Едва при тази предпоставка е допустимо ответникът да бъде призован чрез публикация на призовката в Държавен вестник и това призоваване да се счита за редовно. В конкретния случай това изискване не е спазено, тъй като съдът е постановил призоваването чрез обнародване да бъде извършено без върху призовката да е удостоверено с подписа на един свидетел, че ответникът не може да бъде намерен на адреса. Това сведение е дадено от призовкаря, който се е подписал върху призовката и е посочил от кого е взел информацията, обаче законовото изискване удостоверяването да е скрепено с подписа на свидетел, не е изпълнено. Не могат да бъдат споделени доводите на ответницата по молбата, че и без подписа на свидетел процедурата се счита изпълнена, тъй като тези доводи са в пряко противоречие с текста на чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм.). Ответницата обосновава този си довод с разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ГПК (отм.) и с практиката по прилагането й, обаче въпросната норма касае призоваване чрез съсед, а не чрез публикация в Държавен вестник и е неотносима към настоящата хипотеза. За да разпореди извършване на призоваването по реда на чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм.), съдът във всеки случай е трябвало да изиска от длъжностното лице - връчител да удостовери отсъствието на ответника от адреса с подписа на един свидетел и да посочи трите имена и адресът му, което в случая не е сторено. Следователно не са били налице предпоставките за призоваване на ответника чрез публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник, а като е извършил призоваването по този начин, съдът от първа инстанция е допуснал съществено процесуално нарушение, лишаващо ответника от възможността да участва в делото. Това е достатъчно основание за отмяна на влязлото в сила решение, без да е необходимо да се обсъждат останалите доводи на страните. Новото разглеждане на делото следва да се извърши по реда на отменения процесуален закон, съгласно § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд