Решение № 1728 от 16.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Чолаков, подадена чрез адвокат М. Стоянова, срещу решение 325 от 17.05.2022 г., постановено по адм.д. 155/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 за кампания 2019г. с изх. 01-6500/250 от 19.01.2022 г. издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Касаторът оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният акт съдържа мотиви. Намира, че в него са цитирани множество правни норми, а фактите са формулирани общо. Заявява, че е представил изискуемия сертификат и той е наличен по преписката. В него е посочено, че са налични добиви от съответните земеделски култури. Същият отговаря на утвърдената форма и няма изисквания за добиви в образеца съгласно Приложение ХІІ от Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. Излага съображения, че посочените в акта и приети от съда правни норми са неприложими, тъй като са в сила от 2017г., след поемане на ангажимента от 2015г. Позовава се на сегашната редакция на чл.15, ал.4, т.2, б.г от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. и счита, че следва да бъде възстановена само 10 % от получената субсидия. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителен директор на ДФЗ, чрез юрисконсулт Т. Василева, представя писмено становище в което оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение с потвърждаване на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Хасково е акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019г., изх. 01-6500/250 от 19.01.2022 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4 от 24.02.2015г., поради неспазване на изискванията на чл.33, ал.1, т.2,3 и 5 от същата наредба. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 АПК. Анализирал е посочените в акта материалноправни разпоредби на Наредба 4 от 24.02.2015 г., послужили като основание за прекратяване на ангажимента и представените доказателства. Достигнал е до извод, че Й. Чолаков не е изпълнил изискването за подпомагане въведено с чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., тъй като до края на периода не е ангажирал изискуемите доказателства за произведена биологична продукция, а представянето на документи с посочването на нулеви количества произвеждани растителни продукти не може да изпълни изискването на закона относно удостоверяване на производството. Предвид горното е прието, че е налице посоченото в акта основание по чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4/2015г. за прекратяване на ангажимента по мярка 11 и правилно е приложен материалният закон. Така постановеното решение е правилно. При вярно установена фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения административен акт и след подробен анализ и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Основният и безспорно установен факт, предопределящ крайния правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт е, че касационният жалбоподател не притежава надлежен документ - сертификат или писмено доказателство, които да удостоверяват произведена биологична продукция, съгласно изискването на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба 4 от 24.02.2015г. съществувало и към датата на приемането й (обн. ДВ., бр. 16 от 27.02.2015г.) Съгласно чл. 6 от приложимата Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 -2020г., биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и Заявление за плащане". Безспорно е, че като земеделски производител, жалбоподателят е поел ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", като 2015г. е първата година на поетия ангажимент, а 2019г. е последната пета година от същия. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че задължението по чл.33, ал.1, т.2 от наредбата в редакцията й към датата на издаване на обжалвания акт е съществувало още към датата на приемане на Наредбата, което обстоятелство изрично е отбелязано и в обжалвания акт. Съществувало е и към датата на поемане на ангажимента от подпомаганото лице, а именно през 2015г. Разликата в текста на разпоредбите е налице единствено по отношение на срока, в който лицата е следвало да се снабдят с писмено доказателство или сертификат, като в старата редакция към 2015г. този срок е бил до 30 септември на петата година от ангажимента, докато в редакцията на текста, в сила от 27.09.2019г., този срок е удължен до 30 октомври на петата година от ангажимента. От представените по делото сертификат за съответствие 01/BG367/00333/18 от 29.10.2018г., издаден от "Ка Сертификейшън", писмено доказателство 1810190014 от 18.10.2019 г. и удостоверение за съответствие, двете издадени от КосмосертАД, не се установява произведена продукция от бадеми и орехи, отговаряща на съответните изисквания за биологично производство. Това се потвърждава и нарочно писмо на КосмосертАД до заинтересованото лице (л.140 от делото на АС-Хаскова), че решението за сертификация и писмено доказателство 1810190014 от 18.10.2019 г. са издадени въз основа на информация, предоставена по време на годишна контролна инспекция, извършена в стопанството на производителя на 12.06.2019г. При нея не са констатирани никакви количества и такива е невъзможно да се констатират, поради етапа на развитие на отглежданите култури. Посочено е, че представените количества орехи 30 кг. и бадеми -10 кг. са минимални и контролиращото лице не може да преиздаде цитираните по-горе писмено доказателство и удостоверение за съответствие. Следователно самият контролен орган КосмосертАД е посочил, че искания сертификат за биологично производство не може да бъде издаден, като е изложил и причините за това, поради което твърдението на касатора, че притежава такъв остана недоказано. Следователно правилни са изводите на административния орган и на първоинстанционния съд за липсата на изискуемия сертификат за съответствие по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Контролиращото лице КосмосертАД изрично е посочил причините за това в нарочното си писмо. Така подпомаганото лице не е изпълнило изискванията на чл. 33, ал.1, т.2 и т.3 от наредбата, тъй като същите не удостоверяват произведена биологична продукция, каквото е изискването на посочените разпоредби. Заключението на съда, че тези документи не удостоверяват произведени биологични продукти е направено при верен анализ на визираните нормативни изисквания. Липсата на сертификат за произведена биологична продукция за декларираните площи води до извод за наличие на предпоставките за прекратяване на поетия ангажимент на посоченото в акта правно основание на чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата. Според цитираната разпоредба ДФЗ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал.4, когато подпомаганите лица: не са спазили изискванията на чл.33, ал.1, т.2,3 и 5. Аналогична е редакцията на посочената разпоредба и към 2015г. - годината на поемане на ангажимента от касатора (обн. ДВ, бр.16 от 2015г., в сила от 27.02.2015г.), която изрично предвижда, че ДФЗ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал.4, когато: не са спазили изискванията на чл.33, ал.1, т.2. Възраженията на касатора относно размера на подлежащата на възстановяване субсидия и приетият по-неблагоприятен такъв с изменената разпоредба на чл.15, ал. 4, б "г" нямат връзка с оспорения акт за прекратяване на ангажимента, тъй като размерът на финансовата помощ, която следва да бъде възстановена не е установена с него, а тя ще бъда предмет на отделно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Касационният състав счита за неоснователно възражението, че обжалваният административен акт е немотивиран. Мотивите са юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата и на заинтересованите лица да узнаят причините за издаването на акта и съответно ефективно да упражнят правото си на защита, а от друга страна позволяват на съда да извърши проверката за неговата законосъобразност. В процесния административен акт са посочени достатъчно ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства наложили издаването му. Най-главното от тях е, че подпомаганото лице не притежава сертификат удостоверяващ, че всички одобрени площи да са преминали периода на преход и е произведена биологична продукция. Този изрично изложен мотив представлява обосновката на акта, фактическите констатации, изведени след анализ на събраните доказателства в хода на проверката, както и формираните правни изводи за приложение на определената правна норма. Административният орган е спазил изискването при издаването на акта да посочи хипотезата, която счита, че е осъществена, а в случая тя е тази по чл.33, ал. 1,т. 2 на цитираната наредба. По този начин не е била застрашена както ефективността на защитата на адресата на акта, така и възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК така, както изисква чл. 168, ал. 1 от АПК. Обосновано съдът е констатирал, че посочените от ответника разпоредби на чл.15, ал.3, т.3 във вр. с чл.33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба 4/2015г. съответстват на описаните в акта фактически основания, което сочи на правилно приложение на материалния закон от страна на административния орган и материална законосъобразност на оспорения пред съда акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. При този резултат на делото на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение