Решение № 330 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1521/2009 г.

Решение № 330 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1521/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на С. Г. В. за отмяна на влязло в сила решение № 31 от 6.02.09 г., постановено по гр. дело № 3817/07 г. на Върховния касационен съд, III г. о. и оставеното с него в сила решение № 469 от 29.03.07 г. по гр. дело № 356/06 г. на Пернишкия окръжен съд. С въззивното решение окръжният съд е отменил решение № 770 от 26.10.05 г. по гр. дело № 5651/04 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е обявена за относително недействителна по отношение на Г. В. Т. от гр. П. сделката за покупко-продажба на 1/2 ид. част от апартамент № 3, находящ се в гр. П., ул. "О" бл. 88, вх. А, сключена между С, действаща за себе си и като пълномощник на съпруга си Г. В. Т. като продавачи и Л. А. В. като купувач и е отхвърлил иска, като е приел, че сделката е извършена при спазване на нормата на чл. 22, ал. 3 от СК и при наличие на валидно упълномощаване от страна на съпруга в полза на съпругата му за нейното осъществяване. Молителката С. Г. В., конституирана като правоприемник по наследство на баща си Г се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, като твърди, че след постановяване на атакуваното решение се е снабдила с нови писмени доказателства, които своевременно не е могла да представи при решаване на делото. Представя протокол № 11 от 4.09.1963 г., списък на собствениците на отчуждени имоти, справка-извлечение за стойността на отчуждените имоти, акт от 25.VII.1963 г. и оценка на жилището, находящо се в ЖК "К" бл. 9 гр. П.. Другите описани в молбата за отмяна писмени доказателства са приложени в кориците на делото. Ответниците по молбата Л. А. В., М. К. В. и Р. М. К. чрез пълномощника си адв. К молят да бъде оставена без уважение. Претендират за разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тези три законови предпоставки трябва да са налице кумулативно. Необходимо е новите обстоятелства или новите доказателства да са съществували преди постановяване на решението, но да не са могли да бъдат известни на страната или да не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК са само юридически и доказателствени факти, които са релевантни за спорното право. Не е ново доказателство това, което е могло да бъде известно на страната, ако тя бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето им по делото, както е в случая. Представените с молбата писмени доказателства, отнасящи се до отчуждаването на имоти за ЖК "К" през 1963 г. и съответно обезщетяването на собствениците, в т. ч. Георги Т. с жилища в бл. 9 на комплекса нямат характер на новооткрито доказателство, не се отнасят за новооткрити обстоятелства, нито са от съществено значение за изхода на спора, за да обосноват отмяна на влязлото в сила решение. Ищецът Г. Т. е бил страна в отчуждителното производство и е могъл да се снабди с тях своевременно и да ги представи като доказателства по делото. На второ място, установяването на наличие или липса на валидно дадено пълномощно за извършване на атакуваната сделка от С. Т., действаща лично за себе си и като пълномощник на съпруга си Г. Т. не е обусловено от обстоятелството дали ищецът е собственик на повече от 1/2 ид. част от процесния апартамент, тъй като даденото пълномощно и съответно сделката са за 1/2 ид. част от имота. Отделен е въпросът, че ищецът не е предявил иск за трансформация на лично имущество. Ето защо настоящият състав приема, че молбата за отмяна на влезлите в сила решения е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по молбата направените разноски в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, IV г. о.