Решение № 4275 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12239/2010 г.

Решение № 4275 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12239/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Валентина Николаева Божкова, държавен съдебен изпълнител в Съдебно изпълнителна служба при Софийски районен съд, срещу заповед № ЛС-И-789/22.07.2010 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 от Закона за съдебната власт й е наложено дисциплинарно наказание "забележка". В нея са развити доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му.

Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

Със заповед № ЛС-04-1415/28.10.2009 г. на министъра на правосъдието е наредена тематична планова проверка по образуване, движение и приключване на изпълнителните дела в Съдебно изпълнителна служба при СРС. Резултатите от проверката са отразени в доклад на инспектор Лиляна Шопова до главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието. Според обобщената информация в доклада по отношение жалбоподателката Валентина Божкова при проверката е установено, че за проверявания период съдебният изпълнител е допуснал пропуски по изпълнителни дела № 3620/2001 г., № 3004/2003 г., № 2803/2003 г., № 2027/2002 г. № 30034/2007 г. и № 2910/2003 г., изразяващи в неспазване на сроковете по чл. 436, ал. 3 и чл. 262, ал. 2 от ГПК. Проверяващият инспектор е констатирал, че при постъпване на жалби по делата съдебният изпълнител се е произнасял с резолюция незабавно. Приложил е разпоредбите на чл. 260, чл. 261 и чл. 262 от ГПК при установяване на нередовности на жалбите да изпраща съобщение на жалбоподателите за това и е давал срок за отстраняването им. Преписи от жалбите са изпращани на другата страна за даване на възражение в тридневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК. При подаване на възраженията след изтичането на законовия тридневен срок обаче съдебният изпълнител не е приложил разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК, а ги е приемал за редовни и ги е изпращал на съда. Също така жалбите, възраженията, мотивите по обжалваните действия и копията на изпълнителните дела са изпращани на съда след срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК. За отстраняване на тези и други пропуски в работата на СИС при СРС с доклада са дадени конкретни препоръки, като в т. 19 от тях е предложено за допуснатите нарушения по образуване и движение на изпълнителните дела, както и по администриране на жалбите да се предприемат действия по образуване на дисциплинарно производство срещу съдебния изпълнител Валентина Божкова за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 2 от ЗСВ.

С докладна записка № 92-11-20/11.02.2010 г. главният инспектор на Инспектората при МП е заявил, че поддържа изводите в представената обобщена информация от проверката и е предложил на министъра на правосъдието да образува дисциплинарно производство срещу Валентина Божкова.

С писмо № 92-11-123/18.05.2010 г. министърът на правосъдието е изложил фактическите обстоятелства, установени при тематичната проверката в СИС на работата на жалбоподателката и й е дал възможност в седемдневен срок от получаването му да представи писмени обяснения.

Жалбоподателката е депозирала обяснения № 1056/03.06.2010 г. по вменените й нарушения при движението по цитираните по-горе съдебно изпълнителни дела.

С оспорената заповед № ЛС-И-789/22.07.2010 г. министърът на правосъдието е приел, че:

I. Държавният съдебен изпълнител Валентина Божкова не е спазила сроковете, предвидени в чл. 436, ал. 3 и чл. 262, ал. 2 от ГПК по следните изпълнителни дела:

1. По изп. дело № 3620/2001 г. е подадена жалба от длъжника на 18.04.2008 г., която е оставена без движение до внасяне на държавна такса. След внасяне на дължимата такса на 2.05.2008 г., съдебният изпълнител с резолюция от 7.05.2008 г. е постановил изпращането й на взискателя за възражение по чл. 436, ал. 3 от ГПК. Жалбата е връчена на взискателя на 28.05.2008 г., а възражението е подадено в СИС на 6.06.2008 г. - 6 дни след изтичане на тридневния срок по чл. 436, ал. 3 ГПК. Жалбата, възраженията, мотивите на съдебния изпълнител и копие от изп. дело са изпратени на СРС на 16.06.2008 г. - 16 дни след изтичане на срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

2. По изп. дело № 3004/2003 г. е подадена жалба от длъжника на 20.10.2008 г., която е връчена на взискателя на 5.11.2008 г., а възражението е подадено в СИС на 13.11.2008 г., т. е. 5 дни след изтичане на тридневния срок по чл. 436, ал. 3 от ГПК. Жалбата, възраженията и мотивите на съдебния изпълнител са изпратени на СГС на 1.12.2008 г. - 22 дни след изтичане на срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

3. По изпълнително дело № 2803/2003 г. е подадена жалба на 05.11.2008 г., жалбата е връчена на взискателя на 26.11.2008 г., който е подал възражение на 4.12.2008 г. Делото е изпратено на СГС на 17.12.2008 г. - 18 дни след изтичане на срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

4. По изп. дело № 2027/2002 г. е подадена жалба от длъжника на 14.11.2008 г. Жалбата е връчена на взискателя на 3.12.2008 г., а възражението е подадено в СИС на 11.12.2008 г. - 5 дни след изтичане на тридневния срок по чл. 436, ал. 3 от ГПК. Жалбата, възражението и мотивите на съдебния изпълнител са изпратени на СГС на 17.12.2008 г. - 11 дни след изтичане на срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

5. По изп. дело № 30034/2007 г. е подадена жалба от длъжника на 16.09.2008 г., която е оставена без движение до внасяне на държавна такса. След отстраняване на нередовността на 15.10.2008 г., жалбата е връчена на взискателя на 20.11.2008 г., който не е представил възражение. Материалите по делото са изпратени на СГС на 17.12.2008 г. - 24 дни след изтичане на срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

6. По изп. дело № 2910/2003 г. е подадена жалба от длъжника на 14.08.2008 г., която е оставена без движение до внасяне на държавна такса. След внасяне на таксата, жалбата е връчена на взискателя на 24.09.2008 г., а възражението по нея е подадена на 2.10.2008 г., а пощенското клеймо е с дата 29.09.2008 г., която следва да се зачете, т. е. 2 дни след изтичане на срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК. Делото е изпратено на СГС на 23.10.2008 г. - 27 дни след изтичане на срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

II. Предвид изложената фактическа обстановка министърът на правосъдието е установил, че неспазването на горепосочената разпоредба на ГПК от държавния съдебен изпълнител при РС - Валентина Божкова, по смисъла на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ във връзка с чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗСВ представлява виновно неизпълнение на служебните задължения и е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

Дисциплинарно наказващият орган, като е взел предвид тежестта на нарушението, както и формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено и дадените от държавния съдебен изпълнител писмени обяснения, е наложил на Валентина Божкова дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 от ЗСВ.

Недоволна от заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание, жалбоподателката поддържа, че е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че неправилно е прието наличието на нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 436, ал. 3 и чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК по визираните в акта изпълнителни дела, тъй като срокът по чл. 436, ал. 3 от ГПК е изчисляван без да се съобразят правилата по чл. 60 и чл. 62 от ГПК при изпращане на книжата по пощата и изтичането на срока в почивен ден. Сочи, че задължението на съдебния изпълнител да изготви мотиви и изпрати делото на съответния съд в чл. 436, ал. 3 от ГПК не е обвързано със срок, а данните по проверяваните дела показват, че съдебният изпълнител се е произнасял в разумни срокове. При тези съображения счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.

Обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган по чл. 315 от ЗСВ, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Неправилно дисциплинарно наказващият орган е приел, че съдебният изпълнител е допуснал нарушения по чл. 436, ал. 3 и чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК при администрирането на изпълните дела, посочени в оспорената заповед.

В чл. 435 от ГПК са уредени подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител. Редът по обжалването им е разписан в чл. 436 и сл. Съгласно чл. 436, ал. 1 и 2 от ГПК, жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Препис от жалбата се връчва на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело. Разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК предвижда, че страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага мотиви по обжалваните действия. По отношение на жалбите се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260, чл. 261 и чл. 262 - ал. 4 на чл. 436. Посочените текстовете определят изискванията за съдържание на въззивната жалба (чл. 260), приложенията към нея (чл. 261) и проверката от първоинстанционния съд (чл. 262). Съгласно чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК, жалбата се връща, когато е подадена след изтичане на срока за обжалването й.

Събраният доказателствен материал по делото преценен в светлината на релевантната за спора нормативна уредба показва, че жалбоподателката е упражнила добросъвестно и в съответствие със законовите разпоредби правомощията си по администриране на подадените жалби срещу действията й в качеството на съдия изпълнител по обсъжданите изпълнителни дела. Предвиденият в чл. 436, ал. 3 ГПК тридневен срок е за ответника по жалбата, който разполага с правото да прецени дали ще подаде възражение срещу нея. Срокът е инструктивен и подаването на възражение след изтичането му не препятства прилагането му по изпълнителното дело и представянето му на съда. Нещо повече, липсва законово основание съдебният изпълнител да откаже приобщаването на постъпилото възражение, а е длъжен да комплектова делото и го изпрати на съда, който е компетентен да се произнесе по жалбата. Позоваването в оспорения акт на чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК е неправилно, тъй като по силата на препращащата разпоредба на чл. 436, ал. 4 от ГПК текстът се отнася за жалбата и урежда последиците при подаването й след срока. Прилагането му по аналогия спрямо възражението не следва от правното естество и предназначението на същото в процеса. Целта на законодателя е чрез възражението да се даде възможност на ответната страна да оспори допустимостта или основателността на жалбата поради това, че жалбата се разглежда по правило в закрито заседание и страната няма друга възможност да изложи позицията си. Ето защо, с действията си по прилагане на възраженията към изпълнителните дела, постъпили извън срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител не е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; по т. 2 - действие или бездействие, което неоправдано забавя производството и по т. 5 - неизпълнение на други служебни задължения, от ЗСВ (в приложимата редакция). За пълнота на изложението следва да се посочи, че е основателно оплакването на жалбоподателката за неправилно изчисляване спазването на срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК в заповедта, доколкото не е зачетена датата на пощенското клеймо при получаване на възраженията, а тази на входирането им в регистратурата на СИС.

Неправилно е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателката за нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗСВ (в приложимата редакция) поради това, че е изпратила изпълнителните дела на компетентния съд след изтичане на срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК. Видно от съдържанието на разпоредбата е, че в нея не е предвиден срок, в рамките на който съдебният изпълнител е длъжен да изготви мотиви и изпрати жалбата, възраженията и копие от изпълнителното дело на съда. Направените възражения в тази насока от жалбоподателката за неправилно тълкуване на нормата от дисциплинарно наказващия орган са основателни. При липсата на нарочно предвиден срок за произнасяне на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 436, ал. 3 от ГПК, преценката дали жалбоподателката е допуснала необосновано забавяне на производството по визираните изпълнителни дела трябва да се извърши съобразно общото изискване за провеждане на процеса и постановяване на съдебните актове в разумен срок - арг. чл. 13 от ГПК. Според данните в приложения по преписката доклад, проверяващият инспектор е констатирал, че съдия изпълнителят се е произнасял своевременно с разпореждания по постъпилите жалби по чл. 435, ал. 1 от ГПК. Независимо, че по преписката не са приложени изготвените мотиви с оглед установяване датата на произнасянето им, данните показват, че в рамките на месечен срок след изтичане на срока за възражения по чл. 436, ал. 3 от ГПК жалбоподателката е изготвяла мотиви и изпращала материалите по делото за произнасяне на съответния съд. Тези обстоятелства сочат на извод за прилагане на общото правило за провеждане на процеса в разумни срокове, по начин, който гарантира и защитава интересите на страните и съответно не подкрепят възприетото в оспорената заповед виновно неспазване на процесуалните срокове от жалбоподателката в разглежданите случаи.

Предвид изложеното, не са налице фактически основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗСВ (в приложимата редакция) във връзка с действията й на съдия изпълнител по изброените в обжалваната заповед изпълнителни дела. Не се установява системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, в частност по чл. 436, ал. 3 от ГПК, както и действия, респ. бездействия, с които жалбоподателката необосновано да е забавила производството. Разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения, е бланкетна и за всеки конкретен случай е необходимо да се посочат фактите, подведени към текста, а в случая в заповедта липсват мотиви какви други нарушения е допуснала жалбоподателката, извън възприетите като такива при прилагането на чл. 436, ал. 3 и чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК. Неправилно дисциплинарно наказващият орган е приел, че жалбоподателката с действията си като съдия изпълнител по визираните дела е осъществила фактическите състави на дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗСВ (в приложимата редакция) и й е наложил на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 от ЗСВ дисциплинарно наказание "забележка", поради което обжалваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,