Решение № 17137 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10340/2013 г.

Решение № 17137 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10340/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Общински съвет гр. Варна, срещу решение № 1602/18.06.2013 г., постановено по адм. д. № 4606/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Диана Савова Ташева и Константин Савов Хаджиев, двамата от гр. Варна, срещу Решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г., за одобряване на ПУП-ПУР на кв. "Изгрев" в оспорената му част касаеща поземлен имот № 740, за отмяна на улицата между осови точки 374-1024-1025-1026-1027 и между осови точки 1024 - 998. Ответниците, Диана Савова Ташева и Константин Савов Хаджиев не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Диана Савова Ташева и Константин Савов Хаджиев Решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет гр. Варна, с което на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ е одобрен ПУП-план за улична регулация /ПУР/ на кв. "Изгрев", в частта му касаеща поземлен имот № 740, за отмяна на улицата между осови точки 374-1024-1025-1026-1027 и между осови точки 1024 - 998. За да постанови решението си първоинстанционният съд приел, че решението в оспорената му и отменена част е прието в нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, като се позовал и на заключението на вещото лице, че част от улицата би могла да отпадне като ненужна, както и че е налице и други по-благоприятни варианти, по-икономично изгодни за осигуряване на транспортен достъп до имотите. Решението е правилно. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, безспорно е установено, че проектираната улица с процесното решение от о. т. 374-1024-1025-1026-1027 и между осови точки 1024 - 998 е VI-ти клас и не е единствения транспортен вариант за имота на жалбоподателите, за имот № 741 и за другите имоти, между които минава /т. 6 от заключението/, както и че може да се приеме за ненужна и да отпадне, а като връзка със съществуващото дере да остане старата улица по кадастъра, оформена като пешеходна или комбинирана с велоалея /т. 7, 25 и 26/. Освен това от заключението се установява също така, че по отношение на имот 741 е проектирана и друга улица от о. т. 997 - до о. т. 1001-1004 и т. н., което е видно и от приложената скица към заключението, околовръстна, която представлява друг достъп до него, както и лице при бъдещо урегулиране на имота. Тези факти и обстоятелства също водят до извода, че процесната улица предмет на оспорване, не би могла да обоснове необходимостта й, както и че са налице и други варианти, които са по-благоприятни за проектиране на уличната регулация по отношение на имота на жалбоподателите и другите имоти, по икономично изгодни, в какъвто смисъл е и т. 10 от заключението на вещото лице. При така изяснените релевантни за спора факти и обстоятелства, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че заповедта в отменената й част противоречи на чл. 108, т. 5 ЗУТ и правилно е отменена. Административният орган следв, а при новото произнасяне, да извърши нова преценка от необходимостта на улица в отменените части или прецени друг, по-благоприятен вариант, при положение, че счете, че е необходима улица в същия участък. В тази връка следва да се посочи, че отмяната на процесното решение за улицата в посочените им части, не е свързано само с наличната денивелация, а и с други, посочени по-горе факти и обстоятелства, по-значими за законосъобразността на отмененото решение на общинския съвет. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на обжалваното решение, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, същото е обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон, поради което, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1, АПК