Решение № 10948 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13310/2012 г.

Решение № 10948 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13310/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП срещу Решение № 4128 от 17.07.2012 г., постановено по адм. дело № 5418 от 2011 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № К 0101009704/07.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 883/28.05.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта за начислените лихви за просрочие за периода след 15.05.2006 г. включително върху сумата от 14 437.33 лв., съставляваща допълнително установено задължение за внасяне на ДДС за данъчен период м. 03.2006 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е игнорирал фактът, че освен посоченото ДКИ, на същата дата е издадена и фактура № 12471, която има идентичен предмет и стойност с тези по преходната фактура, поради което изводите, че неправомерното ползване на приспаднатия данъчен кредит е продължило само до 15.05.2006 г. е неправилен. В тази насока излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения РА и в тази му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационна жалба е депозирана и от "Симеон-73" ООД, гр. София срещу Решение № 4128 от 17.07.2012 г., постановено по адм. дело № 5418 от 2011 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт /РА/ № К 0101009704/07.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 883/28.05.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение в атакуваното му част е неправилно поради необоснованост, съставляваща отменитело основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че ангажираните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки, досежно които са налице и всички останали законови предпоставки за възникване и признаване на правото му на приспадане на данъчен кредит по тях. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи в жалбата и моли съда да отмени съдебния акт в посочената част и вместо него постанови друго решение, по съществото на спора, с което да отмени РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответниците по съответната касационна жалба, в о. с. з., чрез процесуални пълномощници, оспорват същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" и неоснователност на жалбата на търговското дружество. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби, инициирали настоящото производство, са депозирани срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд -София град е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № К 0101009704/07.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- София, потвърден с Решение № 883/28.05.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано признаване на право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07, м. 11 и м. 12.2008 г. и са начислените лихви за просрочие върху сумата от 14 437.33 лв., съставляваща допълнително установено задължение за внасяне на ДДС за данъчен период м. 03.2006 г. За да обоснове осъществената преценка за законосъобразност на РА в частта, с която е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по 5 бр. фактури, издадени от "Би Ел Инженеринг Груп" ЕООД, съдът е приел, че не е установено реалното извършване на спорните доставки. Същите са с предмет "арматурно желязо № 8 и № 12", но не са ангажирани доказателства за транспортирането му до получателя, както и за разполагаемостта с такова количество при доставчика. Преценено е, че не е установено предаването на стоката на получателя, респективно - прехвърлянето на собствеността върху нея и възникването на данъчно събитие. Решаващият състав е осъществил подробен анализ на представените стокови разписки и кредитни известия, в резултат на който е констатирал несъответствия в посочените количества и предмета на доставките. В обобщение е приел, че доставките не са обективно осъществени, поради което и при липсата на доказателства за извършени последващи облагаеми доставки, с РА законосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по тях. Във връзка с начислените лихви за забава за периода 15.04.2006 г. до датата на издаване на РА върху отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 437.33 лв. по фактура № 10861/29.07.2005 г. от ДП "Строителство и възстановяване" съдът е обсъдил издаденото към същата ДКИ № 12470/04.04.2006 г. Приел е, че то е отразено в СД за ДДС за данъчен период м. 04.2006 г., поради което ревизираното лице дължи лихви за периода 15.04.2006 - 14.05.2006 г. В тази му част РА е преценен като законосъобразен, а за периода след 15.05.2006 г. същият е отменен. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу оспорения РА. Един от кумулативно изискуемите елементи от сложния фактически състав, чието проявление обуславя възникването и признаването на правото на приспадане на данъчен кредит, е реалното осъществяване на съответната доставка, подлежащо на главно и пълно доказване от ревизираното лице. В случая, спорът между страните е концентриран именно върху обективното извършване на доставките на арматурно желязо, за които са съставени приемо- предавателни протоколи и са издадени стокови разписки. Същите, в качеството си на частни свидетелстващи документи, не притежават материална доказателствена сила, поради което верността на тяхното съдържание и достоверността на датата им следва да бъде ценена въз основа на всички събрани по делото доказателства. При липсата на представени такива относно разполагаемостта на стоката при доставчика и транспортирането й до базата на получателя, правилен е изводът на съда, че ангажираните доказателства не са достатъчни, за да обусловят извод за реалност на доставките. Заключение за това не следва и от осъществените последващи доставки със стока от този род, тъй като не е установено, че те имат за предмет арматурното желязо, доставено именно от "Би Ел Инженеринг Груп" ЕООД. Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства са идентични с тези, събрани в първоинстанционното съдебното производство, и не променят крайния правен извод на съда за неустановеност на обективното извършване на доставките. Като е достигнал до него и е отхвърлил оспорването на РА в тази му част, съдът е постановил правилно решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА за начислената лихва за просрочие за периода 15.05.2006 г. - 07.03.2011 г. С РА е отказано право на данъчен кредит в размер на 14 437.33 лв. по фактура № 10861/29.07.2005 г., издадена от ДП "Строителство и възстановяване" и включена от ревизираното лице в Дневника за покупки за м. 03.2006 г. В тази си част РА е потвърден с Решението на Директора на Дирекция "ОУИ", не е обжалван по съдебен ред и е влязъл в сила. Съдът не е съобразил този факт, както и издадената на 04.04.2006 г. фактура № 12471. Нейната дата е идентична с датата на издаване на ДКИ № 12470/04.04.2006 г., а предметът и стойността й са еднакви с тези по фактурата от 2005 г. Наред с отразяването на ДКИ в дневника за покупки за данъчен период м. 04.2006 г., в СД за ДДС също е включена и фактура № 12471, поради което неправилен е изводът на съда, че лицето се е облагодетелствало неправомерно от приспаднатия данъчен кредит само за периода 15.04.2006 - 14.05.2006 г. То дължи лихва за забава върху размера на главницата на отказания данъчен кредит за м. март 2006 г., считано от 15.04.2006 г. до датата на издаване на РА, с оглед на което, приемайки обратното, съдът е постановил неправилно решение. В тази му част то следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на Дирекция "ОДОП" - София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 611 лв./ шестстотин и единадесет/ лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд