Решение № 10538 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4452/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие гр. София, подадена чрез пълномощника юрк. П. Георгиева, срещу Решение 1036/16.02.2024 г., постановено по адм. дело 11725/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на И. Т. П. е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/5341#8 от 06.10.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие гр. София. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Противно на възприетото от административния съд, твърди, че земеделският производител е подал заявление за подпомагане за кампания 2016 г. Сочи, че лицето е проявило пасивност, като въпреки предоставените възможности, не е подало възражение или последващи обяснения относно субсидираните площи. Оспорва извода на съда, според който изключването от подпомагане и изискуемостта на отпуснатите средства не може да се осъществи с един и същи акт. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на друг, по съществото на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата срещу процесния АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът И. Т. П., чрез пълномощника адв. Х. Стойкова, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокат за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил АУПДВ 01-6500/5341#8 от 06.10.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие гр. София, с който, на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба 11 от 03.04.2008 г., чл. 20а ал. 6 и ал. 5, предложение първо във вр. с ал. 2 и ал. 1 и чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, чл. 166 и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, И. Т. П. е изключен от подпомагане и му е установено пубично държавно вземане в размер на 12 583,03 лв., представляващо 25% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. От фактическа страна, административният орган е установил, че бенефициентът е поел многогодишен ангажимент по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони . При извършени административни проверки е констатирано, че П. не е подал заявление за подпомагане за кампания 2016 г., с което е допуснато нарушение на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. С писмо с изх. 01-6500/5341 от 15.08.2019 г. П. е бил уведомен, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, за откриване на производство по издаване на АУПДВ. Видно от приложено доказателство (л. 33), писмото се е върнало като непотърсено. Поради невъзможност лицето да бъде намерено на адреса за кореспонденция, административният орган е прибегнал до уведомяване по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК, за което по делото са приложени уведомление (л. 35) и констативен протокол (л. 34). П. е подал възражение (л. 37) на 09.11.2020 г., като е посочил, че при подаване на заявление за 2016 г. в ОСЗ Годеч в системата се е появила фатална грешка поради това, че лицето не притежава правно основание за имотите, които ползва, като същите са се явили наддекларирани. В подробно изложение (л. 37 и л. 38) П. сочи, че се касае за грешка, дължаща се на административния орган в лицето на Министерство на земеделието и храните, която по естеството си се е явила непреодолима и за която не носи отговорност. В рамките на съдебното производство е допусната съдебна компютърно-техническа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, е формирал извод за незаконосъобразност на процесния административен акт. Прието е, че АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Според съда неподаването на заявление за подпомагане (подадено е заявление единствено за отглеждани животни, но относно обработваема площ е заявено 0,00 дка) не се дължи на виновното поведение на бенефициента, а е резултат от техническа грешка, в който смисъл е и заключението на вещото лице. Отчетено е, че в системата ИСАК има данни за възникнала грешка и неосъществена регистрация няколко пъти (27.04.2016 г., 03.05.2016 г., 18.05.2016 г. и 26.05.2016 г.). Решаващата инстанция е приела, че АУПДВ е издаден в нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си при издаване на акта да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на лицето. Изложени са и правни съображения, че органът незаконосъобразно е прекратил агроекологичния ангажимент на П. и със същия акт е разпоредил възстановяване на сумата. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. От приложената административна преписка по безспорен начин се установява, че П. е подал заявление за подпомагане за кампания 2016 г. В тази връзка, превратно в касационната жалба се твърди, че съдът е приел, че заявление не е подавано. Макар и в действителност формулирано по този начин, съдът е визирал обстоятелството, че не са заявени площи за подпомагане, а единствено животни, което е резултат от проблеми със заложени в системата ИСАК филтри. Следва да се посочи, че в самия АУПДВ е посочено, че лицето не е подало заявление за подпомагане за 2016 г. по мярка 211. Изцяло в подкрепа тезата на П. е и заключението на вещото лице, което правилно е съобразено от административния съд. Не кореспондират с доказателствата по делото и твърденията на касатора, че П. не е уведомил Разплащателната агенция за възникналите технически трудности. Веднага след уведомяването му за образуваното производство по издаване на АУПДВ, П., чрез възражение (л. 37 и сл.), е уведомил административния орган, че през 2016 г. е направил нееднократен опит да подаде заявление за подпомагане, но в системата е излязло съобщение за фатална грешка . Заявил е още, че е провел срещи в БАБХ, ОДЗ - София област, както и с министъра на земеделието и храните, по време на която му е било обяснено, че към този момент е стартирало диференциране на животновъдните обекти постоянни и пасищни. Тъй като животните му към момента на проверката от БАБХ са били на пасищен обект, не са отразени в автоматичната справка за отглеждани животни и ПМЛ на МЗХГ. В МЗХГ е била отчетена тяхната грешка по отношение на площите му, тъй като е бил поставен филтър в справката, който е ограничил възможността му реално да въведе притежаваните от него животни. Установява се също, че с писмо с изх. 01-6500/5341#6/01.02.2021 г. (л. 50 и сл.) Зам.- изпълнителният директор на ДФ Земеделие е уведомил министъра на земеделието и храните за полученото във Фонда възражение на П. по повод образуваното производство по издаване на АУПДВ. Изискана е информация във връзка с твърденията на кандидата за наличието на грешна информация в ИСАК, която го е възпрепятствала при подаване на заявлението за кампания 2016 в ОСЗ Годеч. Административният орган е посочил и че в административното производство от П. са представени влезли в сила съдебни решения, с които са прогласени за нищожни издадените заповеди за прекратяване на договорите за наем на ползваните от лицето земи, от което следва, че към онзи момент кандидатът е имал годно правно основание за ползваните от него имоти, надлежно регистрирани в ОСЗ. С оглед изложеното, правилен се явява изводът на съда, че процесният АУПДВ е издаден в нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка, при липса на обсъждане възраженията на лицето и пълно игнориране на представените в хода на административното производство доказателства. Липсва обсъждане и на обстоятелствата, изложени от Зам.-изпълнителния директор в писмо изх. 01-6500/5341#6/01.02.2021 г. до Министъра на земеделието, като не са посочени причините, поради които въпреки представените доказателства и извода, че към датата, на която е направен опит за подаване на заявление за кампания 2016, кандидатът е имал годно правно основание за ползваните от него имоти, надлежно регистрирани в ОСЗ, с акта е прието, че е налице нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. Тези пороци на акта са съществени, тъй като ограничават правото на защита на адресата, който следва да бъде запознат не само с правното основание за издаването му, но и с мотивите на органа, обосновали прилагането му, както и тези, довели до некредитиране на възраженията и доказателствата, представени в административното производство. Така допуснатите нарушения на чл. 35 и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК препятстват и преценката на съда за съответствието на акта с материалния закон, което обуславя незаконосъобразността му. Неправилно обаче в решението си административният съд е приел, че АУПДВ е матералнонезаконосъобразен поради липса на предхождащ го акт, с който е прекратен агроекологичният ангажимент на П.. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. Констатирането на относимите фактически основания води до приложение на двете диспозиции с един административен акт изключва от подпомагане земеделския стопанин и същият бива задължен на възстанови съответната част от получената финансова помощ. По този начин в процесния акт са обективирани две волеизявления на административния орган при идентична фактическа обстановка и с това не са нарушени процесуалните права на адресата и конкретно правото му на защита. С оглед изложеното, като е отменил спорния АУПДВ, административният съд е постановил правилно решение, чието оставяне в сила е дължимо от настоящата инстанция. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 590 лв. съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК (л. 29) и договор за правна защита и съдействие (л. 30). Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото минималният размер на адвокатското възнаграждение при материален интерес, равняващ се на 12 583,03 лв., възлиза на 1 532,47 лв. съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като претендираната сума надвишава незначително нормативно предвидения минимум. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,