Решение № 305 от 17.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1675/2011 г.

Решение № 305 от 17.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1675/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателя Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения Г. Б. П. за възобновяване на внохд № 4916/09 г. на Софийски градски съд и нохд № 15832/07 г. на РС-София, отменяване на постановените по тях решение № 161 от 04.02.2011 г. и присъда от 30.09.2009 г. и оправдаване по повдигнатото му обвинение. Алтернативно-след възобновяване на делото, същото да се върне за ново разглеждане от стадия, на който са допуснати нарушения на процесуалните правила. Искането се основава на съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за основателно. Налице е противоречие в мотивите на решението и постановения диспозитив. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда от 30.09.2007 г. по нохд № 15832/2007 г. Софийският районен съд, 101 състав е признал подсъдимия Г. Б. П. за ВИНОВЕН в това, че на 04.11.2006 г. около 07.30 ч в [населено място], ул. "Бачо Киро" срещу сградата на "НЕК" ЕАД от микробус собственост на "Ф. Сенатор" ООД отнел чужди движими вещи-парична сума от 8 742 лв., собственост на дружеството, от владението на Х. Й. К. без негово съгласие с намерение противозаконно за ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" и " б" и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. С горното решение Софийският градски съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Искането е процесуално допустимо, подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК от осъдено лице. При извършената проверка на правилността постановения съдебен акт, касационната инстанция установи, че при постановяване на решението е допуснато съществено процесуално нарушение, което от една страна съставлява пречка за обсъждане на поддържаните доводи, а от друга съставлява основание за неговото отменяване по реда на възобновяването. Решението е постановено при допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Налице е противоречие между диспозитивната част на съдебния акт и изложените мотиви. Съдът е потвърдил присъдата на районния съд, с която подс. Г. Б. П. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК. Съгласно осъдителната част на присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършване на кражба от микробус собственост на фирма "СЕНАТОР" ООД, тъй като в хода на съдебното следствие е установено, че фирмата не е ЕООД, а ООД. Затова и с изричен диспозитив, районният съд е ОПРАВДАЛ подсъдимия в това, кражбата да е извършена от микробус собственост на фирма "СЕНАТОР" ЕООД. В решението си въззивният съд обаче приема, че инкриминираната сума, предмет на кражбата е собственост на фирма"СЕНАТОР" ЕООД Същевременно е потвърдил осъдителната част на присъдата, съгласно която обект на кражбата и пострадал от нея е фирма "СЕНАТОР" ООД. Съдебният акт съставлява единство между мотиви и диспозитив, поради което противоречието между тях винаги съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените и е основание за отменяването му по реда на възобновяването. Това така защото волята на съда относно взетото решение е неясна, което води до ограничаване на процесуалните права на осъдения относно фактите и обстоятелствата инкриминирани срещу него, както и на другите страни по делото. Не е ясно кой е обекта на посегателство и кой е легитимен евентуално да предяви иск за щети - "СЕНАТОР" ООД или "СЕНАТОР" ЕООД. С оглед на допуснатото процесуално нарушение, не следва да се разглеждат доводите съдържащи се в искането на осъдения. Тяхната основателност подлежи на обсъждане при повторното разглеждане на делото. В този смисъл са налице условията на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, поради което делото следва да се възобнови, решението отмени и делото върне на въззивния съд за ново разглеждане. Воден от изложените мотиви и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение