Решение № 9699 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3666/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. П. К. от гр. Бургас, чрез процесуален представител адв. С. Петрунова, против Решение 8891/08.11.2024 г., постановено по адм. дело 300/2024 г. по описа на Административен съд- Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против предписание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 79, ал. 2, т. 4 от Закона за защитените територии, с изх. БРЗТ33-837(36)/12.01.2024 г., издадено от директора на РИОСВ Бургас и с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо, изх.БРЗТЗЗ-837 (84)/05.03.2024 г. на директора на РИОСВ- Бургас, и в тази част е прекратено производството. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно и да се допусне изслушване на съдебно- геоложка експертиза, след което делото да се реши по същество, а алтернативно- съдът да постанови ново, с което да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане за събиране на съответните доказателства. Касаторът моли да се допусне и оспорване на констативен протокол от 19.09.2023 г. по реда на чл.193, ал.1 ГПК. Ответникът директорът на РИОСВ Бургас, при редовно призоваване, не излъчва представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно и подадена срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С първоинстанционното решение, Административен съд- Бургас е отхвърлил жалбата на Н. П. К. срещу предписание с изх. БРЗТЗЗ-837(36)/12.01.2024 г. на директора на РИОСВ Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 79, ал. 2, т. 4 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) и чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е предписано да премахне от границите на природната забележителност Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина обособения къмпинг, с разположените и изградени обекти каравани, навеси към тях, тоалетни, душове, ВиК и ел. връзки, дървени подиуми и др., както и да премахне ажурната ограда в поземлен имот с идентификатор 67800.1.246 по КККР на гр.Созопол, както и да не изгражда и монтира временни и други обекти, в т.ч. и обслужващи такива, да не разполагат каравани, кемпери, да не навлиза и паркира с моторни превозни средства в същия поземлен имот с идентификатор 67800.1.246 по КККР на гр. Созопол, както и в други собствени или ползвани имоти в границите на природна забележителност Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина . Поставени са срокове за изпълнение по първото предписание- 20 дни от получаване на писмото, а по второто- 22.08.2024 г. За да не уважи жалбата срещу това предписание, първоинстанционният съд е приел, че оспорената принудителна мярка е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна безспорно е установено, че на 19.09.2023 г. е извършена планова проверка от РИОСВ Бургас, при която е констатирано, че в поземлен имот с идентификатор 67800.1.246 по КККР на гр. Созопол, местност Герени , в границите на природна забележителност Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина , е разположен къмпинг с разположени каравани, навеси, тоалетни, душове, Ви К и ел.връзки, дървени подиуми. Освен това в имота е налична и ажурна ограда от бетонови колове и оградна мрежа. Установено е и по делото не се спори, че имотът е собственост на Н. К.. Прието е, че установеното на място състояние е в противоречие с определения режим на защитената територия и е съставен Протокол 024296 П1-15-61/19.09.2023 г. от експерти към РИОСВ Бургас, който включва и други поземлени имоти. По делото е приета като доказателство и Заповед 2109/20.12.1984 г. на председателя на Комитета по опазване на природната среда при МС, с която е обявена природната забележителност "Пясъчни дюни между къмпингите "Златна рибка" и "Градина", на 30 км. от пътя Бургас - Созопол, землище на гр. Созопол, с площ 38 хектара. Впоследствие, със Заповед РД-547/09.07.2012 г. и със Заповед РД-536/30.09.2016 г. на министъра на околната среда и водите е актуализирана площта на защитена територия - природна забележителност "Пясъчни дюни между къмпингите "Златна рибка" и "Градина" в землището на гр. Созопол. Видно от същата, в посочената площ попада и имот с идентификатор 67800.1.246 по КККР на гр. Созопол. Касационният съдебен състав споделя правните изводи в проверяваното решение и съображенията в тяхна подкрепа, изложени в него, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В тях е обследвано надлежно както спазването на дължимата процедура при установяване на процесното нарушение на екологичното законодателство, така и материалната законосъобразност на наложената от компетентния орган принудителна административна мярка, целяща предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснатото нарушение и увреждането и замърсяването на околната среда в защитената територия. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от съда съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Във връзка с касаторовите възражения следва да се отбележи следното: В хода на съдебното производство безспорно е установено, че в конкретния случай имотът на касационния жалбоподател с идентификатор 67800.1.246 попада в границите на природна забележителност, съгласно Заповед 2109 от 20.12.1984 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет, издадена на основание чл. 18 и 22 от Закона за защита на природата и Заповед РД-536 от 30.09.2016 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл. 42, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 43 от Закона за защитените територии. Именно в границите на този имот са установени разположените каравани и изградени навеси към тях, чието премахване е наредено с предписанието, тъй като поставянето на каравани, навеси и други е дейност, която води до нарушаване на естественото състояние и естетическата стойност на пясъчните дюни и разпространените редки и защитени видове в тях и е в нарушение на режима на защитената територия. Доводите на касатора, че материалноправната предпоставка за издаване на акта е отпаднала, е неоснователно. Действително, заповедта за обявяване на определени находища за природни забележителности е от 1984 г., но същата не е загубила своето фактическо и правно действие, тъй като е променена и актуализирана с последващи заповеди, с подробна индивидуализация на имотите, в това число и този на собственика К., последната от които е от 30.09.2016 г. Настоящата инстанция отбелязва, че в първоинстанционното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на правилата, които да представляват касационно отменително основание. Допусната е и изслушана съдебно- геодезическа експертиза, според заключението на която процесният имот попада на територията на природната забележителност. Неверни са твърденията на процесуалния представител на касатора, че вещото лице, със специалност Геодезия, фотограметрия и картография е заявило, че не е посетило имота и че заключението е изготвено е на база онлайн действия . В неоспорения протокол от открито съдебно заседание такова изявление на експерта не е записано, а експертизата няма как да се изготви без помощта на дигитални технологии и компютърна информация, съдържаща базата данни за местността и имотите в нея.. Както правилно е приел и съдът, обстоятелството дали са налице в имота сиви дюни е правноирелевантно. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че следва да бъде установено дали има пясъчни дюни, т.е. да се счете, че е отпаднала необходимостта този поземлен имот да е в границите на природната забележителност, както и че следва да се допусне експертиза в този смисъл. Неизследването на този въпрос не дава отражение върху законосъобразността на административния акт, тъй като същественото в случая е дали имотът попада в границите на защитена територия или не. Важно е да се подчертае, че целият имот е част от защитена територия природна забележителност. Съдът не би могъл да се произнесе по реда на косвения инцидентен контрол на осн. чл.17, ал.1 ГПК, тъй като това се прави от гражданския съд. В АПК не е предвидена възможност, аналогична на тази по чл. 17, ал. 2 ГПК, за извършване на инцидентен контрол за валидността на административните актове, като е предвидена безсрочна възможност за съдебен контрол за действителност на административните актове (арг. чл. 149, ал. 5 АПК). Първоинстанционният съд не е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила предвид отхвърленото искане на жалбоподателя да се открие процедура по чл.193 ГПК, тъй като същото е преклудирано. Разпоредбата на чл.193, ал.1 ГПК прецизира, че срокът за оспорване на документи е най- късно в съдебното заседание, в което те са представени. В конкретния случай протоколът, чието оспорване се търси, е представен ведно с административната преписка при депозиране на жалбата, но в първото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподател не е поискал откриване на производство по оспорване истинността на документ. Фактът, че следващият процесуален представител се явява за първи път в поредното съдебно заседание не новира срока по това гражданско процесуално право. Следва да бъде отбелязано, че защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Нормата на чл. 11 от ЗЗТ е изрична и е в смисъл, че собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й, а съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЗТ, ползването на обекти в защитените територии се извършва в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на ЗЗТ. С констатираната от административния орган дейност се поврежда и изменя естествения облик на местността и тази дейност е в нарушение на чл. 14, ал. 2 и чл. 24 от ЗЗТ, като е безспорно включването на природната забележителност в режима на защитената територия, определена с цитираната заповед от 1984 г. При наличието на материалноправните предпоставки по чл. 79, ал. 2, т. 4 от ЗЗТ и след като е констатирал наличието на релевантния юридически факт, директорът на РИОСВ Бургас, в условията на обвързана компетентност, е бил длъжен да наложи процесната ПАМ, която, както и правната й квалификация, напълно кореспондират със законовата цел за премахване на последиците от установеното нарушение. По отношение на обжалваното решение в частта му, имаща характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на Н. К. против писмо, изх.БРЗТЗЗ-837 (84)/05.03.2024 г. на директора на РИОСВ- Бургас и производството в тази част е прекратено, настоящата касационна инстанция счита, че като необжалвано в законоустановения срок, същото е влязло в сила и не се дължи произнасяне. Поради липса на твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, постановеното решение на Административен съд- Бургас следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание, чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,