Решение № 495 от 4.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1576/2013 г.

Решение № 495 от 4.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1576/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Същото е инициирано с искане от името на осъдения М. Ц. М. от Е. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение от 16.06.2013 г. по ВНОХД № 183/2013 г. на Софийския окръжен съд, което се атакува с доводи за наличие на всички основания за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК с алтернативни искания за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане било от първоинстанционния, било от въззивния съд, алтернативно - намаляване на размера на наложеното му наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. В производството пред касационната инстанция осъденият М. не взема участие, като чрез защитника си адв. Г. Д. от САК моли искането му да бъде уважено по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение провери правилността на атакуваното въззивно решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК, като съобрази следното: С присъда № 26 от 10.08.2010 г., постановена по НОХД № 73/2010 г. Етрополският районен съд е признал подсъдимия М. Ц. М. от Е. за виновен в това, че на 27.11.2009 г. в Е., по хулигански подбуди е причинил средна телесна повреда на Х. Ц. Г. от същия град и лека телесна повреда на Ц. Х. Ц., също от Е. - две престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК са му били наложени наказания съответно от 1 г. и 6 месеца и от 6 месеца лишаване от свобода, по съвкупност общо наказание от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, търпимо в затвор при първоначален строг режим. Разпоредено е с вещественото доказателство по делото, което да се унищожи след влизане на присъдата в законна сила като вещ без стойност. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 70 лева. Присъдата е била обжалвана лично от подсъдимия с бланкова въззивна жалба с оплаквания за неправилността й, постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и оневиняване по "предявеното му обвинение", допълнено от защитата му с алтернативно искане за преквалификация на деянията в по-леко наказуеми престъпления със съответно намаляване на размера на наложените му наказания, включително с приложението на чл. 55 от НК при налични, според жалбоподателя, многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. С решение от 13.12.2010 г., постановено по ВНОХД № 826/2010 г. Софийският окръжен съд е отменил изцяло обжалваната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд за отстраняване на съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на пострадалите. При новото разглеждане на делото като НОХД № 1651/2010 г. Етрополският районен съд с присъда № 24 от 20.10.2011 г. отново е признал подс. М. за виновен в извършването на две престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложил съответно наказания от 1 г. и от 4 месеца лишаване от свобода и по съвкупност на основание чл. 23, ал. 1 от НК - общо най-тежко наказание от 1 г. лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК това общо наказание е групирано с наказанието пробация с ангажираните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и 6 от НК за срок от 1 г. и 6 месеца, като му е наложено общо най-тежко наказание от 1 г. лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим, от което на основание чл. 25, ал. 3 от НК е приспаднат срокът на изтърпяване на наказанието "пробация" със зачитане на два дни пробация за 1 ден лишаване от свобода, без обаче това "приспадане" да е уточнено като точно определен размер. На подсъдимия са възложени да заплати 150 лв. направени разноски по водене на делото. Разпоредено е вещественото доказателство по делото да бъде унищожено като вещ без стройност, след влизане на присъдата в законна сила. Тази присъда е била обжалвана от защитника на подсъдимия М. адв. Г. Д. от САК с бланкова жалба заради съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложените на подзащитния му поотделно и по съвкупност наказания с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда и по двете предявени му обвинения, със съответните последици от това. В съдебните прения пред въззивната инстанция алтернативно от защитника е направено и искане и за изменяването й с намаляване на общото наказание на 8 месеца лишаване от свобода, позовавайки се на развитите в допълнението към въззивната им жалба при първото въззивно производство доводи Присъдата е била протестирана и от районна прокуратура - Е. с оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимия поотделно и по съвкупност наказания с искане за завишаване на размерите им. С решение от 26.06.2013 г. по ВНОХД № 183/2013 г. Софийският окръжен съд е потвърдил изцяло обжалваната присъда и тя е влязла в законна сила. В искането от името на осъдения от 15.07.2013 г. се навеждат отново доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и проверката на доказателствените материали и при извеждане на правно релевантните факти, довело до неправилното приложение на закона и явната несправедливост на наложените му поотделно и по съвкупност наказания с искане за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че искането е подадено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, от лице, имащо право на такова искане по чл. 420, ал. 2 от НПК, срещу въззивно решение, неподлежащо на редовен касационен контрол и поради това за допустимо. Разгледани по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО, но не по изложените в него съображения: Както при първото, така и при второто разглеждане на делото от първоинстанционния съд е било допуснато съществено процесуално нарушение, изрично посочено в чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК - то е било разгледано и решено от незаконен състав. Внесеното в съда на 18.05.2010 г. обвинение срещу подс. М. е за две престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, осъществени "по хулигански подбуди", като за причинената на пострадалия Х. Ц. Г. средна телесна повреда, съгласно пр. 2-ро след изменението със ЗИДНК, § 11 (ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г.) се е предвиждало наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години, а за причинената на другия пострадал Ц. Х. Ц. лека телесна повреда - в пр. 3-то - до 3 години лишаване от свобода. Това е налагало делото да се разгледа от съдебен състав от съдия и двама съдебни заседатели - чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК, като е без значение предишно предвиждащото се за първото престъпление наказание от 1 до 5 години лишаване от свобода, правилно обсъдено и в неговите граници приложено като по-благоприятен за осъдения материален закон, съгласно чл. 2, ал. 2 от НК. Това е така, защото водещата за определяне на състава на съда е процесуалната норма, прилагана към актуалното при внасяне на делото в първоинстанционния съд предвидено със съответната наказателноправна норма наказание. И друг път ВКС е имал повод да посочи, че приложението на чл. 2 от НК не е въпрос на правна квалификация на престъплението, за което се повдига и внася обвинение в съда, а е въпрос на преценка за приложимия материален закон и тя се прави не към момента на започване разглеждането на делото от първата инстанция, а тогава, когато съдът се оттегли на съвещание, за да се произнесе по съществото на делото, т. е. когато следва да разреши въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК. Преценката за това в какъв състав следва първоинстанционният съд да разгледа делото трябва да се прави винаги при съблюдаване на разпоредбите на актуалния материален закон, респективно санкционната част на действащата материалноправна норма. Това е така, тъй като в чл. 28, ал. 1 от НПК е употребен глаголът "предвижда", което означава, че се има предвид това наказание, което материалният закон предвижда като санкция в момента на разглеждане на делото, който е единственият действащ в този момент материален закон. Тази разпоредба на НПК не е обвързана с преценка от съдията-докладчик, при извършване на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, какво наказание ще бъде наложено на дееца и като такава не може да бъде във връзка с чл. 2 от НК, който е материален закон. Това нарушение не е било констатирано и при двете разглеждания на делото от въззивния съд, който пропуск обаче следва да бъде отстранен от касационната инстанция съобразно правомощията й в производството по реда на глава 33 от НПК с отмяна и на двата инстанционни съдебни акта и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд от съдия и двама съдебни заседатели. С оглед на така констатираното съществено процесуално нарушение няма основание касационната инстанция да взема отношение по другите, повдигнати в искането въпроси. Доколкото няма данни осъденият М. да е започнал изтърпяване на наложеното му общо наказание лишаване от свобода за съвкупността от престъпления, то няма основание ВКС да се произнася по мярката му за неотклонение, а ако търпи наказанието пробация, имащо отношение към остатъка от наказанието лишаване от свобода при бъдещо негово приспадане, ако се стигне отново до осъждане на М., с наложените пробационни мерки се упражнява достатъчен контрол върху него с оглед първоначалната му мярка за неотклонение "подписка", постановена при повдигане и предявяване на настоящите му обвинения. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение