Решение № 6008 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13167/2013 г.

Решение № 6008 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13167/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по подадена касационна жалба от Стойчо Кръстев Кръстев в качеството му на управител на "К и К Комерс - С" ЕООД със седалище София против решение № 32 от 10.06.2013 г., постановено по адм. дело № 72 от 2013 г. по описа на Административния съд - Разград, с което е била отхвърлена исковата му молба срещу Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за присъждане на сумата 7352,66 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с отменено наказателно постановление № 29 от 22.01.2010 г. на директора на РВМС (сега Областна дирекция по безопасност на храните) с влязло в сила решение по адм. нак. дело № 233 от 2011 г. по описа на Разградския районен съд. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и уважаване на исковата претенция ведно с разноски. Ответната страна - Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), с писмено становище прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от фирма "К и К Комерс - С" ЕООД със седалище София, с която е било поискано да бъде осъдена Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като последица от отменено посоченото по-горе наказателно постановление, издадено от директора на Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр. Разград, с влязло в сила решение по НАХД № 233 от 2011 г. по описа на Разградския районен съд. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил исковата претенция изцяло. Съображенията за това са били, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като не е установено да е налице една от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: не е била доказана пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото наказателно постановление и претърпените имуществени вреди от ищеца, представляващи изплатени разноски по водени дела, включително и заплатената глоба във връзка с отмененото наказателно постановление. Постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се приповтарят. Допълнително следва да бъде посочено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В настоящия случай не е налице елементът причинна връзка между вредоносния резултат и търсената обезвреда - претърпени имуществени и неимуществени вреди. Спорният въпрос всъщност е дали в понятието "административна дейност" по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включва и наказателно-административната дейност и оттам - дали при отмяна от страна на съда на наказателно постановление се дължи обезщетение по реда на ЗОДОВ. В ЗОДОВ изрично не е легално определено, че в административната дейност се включва и наказателно-административната. Последната също е вид административна дейност, защото като краен резултат е проява на държавна властническа воля, изразена в съответен акт. Исковете по чл. 1, ал. 1 съобразно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ се разглеждат по реда на АПК. Това се конкретизира с разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК. В разпоредбата пък на чл. 204, ал. 1 от този кодекс е визирано, че иск по чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ може да се води след отмяната на административния акт по съответния ред. Такова производство може да се води и заедно с оспорването на административния акт по съответния ред - чл. 204, ал. 1 АПК. В ЗАНН обаче не е предвидено, че може едновременно да се води производство по обжалване на наказателно постановление и иск по ЗОДОВ. От друга страна - в чл. 21 от АПК, който кодекс се прилага при отмяната на административния акт, изобщо не е предвидено, че наказателното постановление е административен акт. Очевидно законодателят е свързал производството по ЗОДОВ по чл. 1, ал. 1 с производството по отмяна на административни актове по АПК. Последният обаче не се прилага при отмяната на наказателни постановления, издадени по реда на ЗАНН. Административнопроцесуалният кодекс се прилага само при касационното производство по ЗАНН, но не и в първоинстанционното производство. Затова производство по ЗОДОВ е допустимо само при отмяна на административен акт по реда на АПК, но не на наказателно постановление по реда на ЗАНН. От друга страна искането, предявено от касационния жалбоподател, противоречи на ТР № 2 от 3.06.2009 г. на ОС на Върховния административен съд, защото в производството по административнонаказателни дела не се дължат разноски. Щом това е така, по друг път не би било възможно това да се иска, защото всъщност не са причинени същински имуществени вреди по смисъла на ЗОДОВ. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК