Решение № 852 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9768/2008 г.

Решение № 852 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9768/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район (БДДР), с център град Плевен против Решение № 256 от 9.05.2008 г. на Административен съд - град Плевен, постановено по адм. дело № 685/2007 година. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - "ВЕЦ" ООД град Плевен е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни - кметът на община Искър, кметът на община Кнежа, "МВЕЦ - Хаджидимово" ЕООД град Пловдив и директорът на Регионална дирекция по околната среда и водите град Плевен не са взели становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на АС Плевен. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С оспореното решение АС Плевен е отменил разрешително за водовземане № 11140018/17.09.2007 година на директора на БД "Дунавски район" - Плевен, издадено на "МВЕЦ - Хаджидимово" ЕООД - Пловдив за производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Зора 1", на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Установено е по делото, че производството пред административния орган е започнало по заявление от 03.05.2007 година с приложени към него документи от "МВЕЦ Хаджидимово" ЕООД - Пловдив, както и с допълнително заявление и документи към него, поскани от БДДР, които са депозирани на 31.05.2007 година. На 16.07.2007 година директорът на БДДР - Плевен е изготвил и изпратил съобщение до кметовете на община Искър и община Кнежа за публично обявяване на подаденото заявление, като същото е обявено публично на определените за това места в община Кнежа - на 19.07.2007 година и в община Искър - на 18.07.2007 година. На 30.07.2007 година "ВЕЦ" ООД - Плевен е подал възражение срещу издаване на разрешително до директора на БДДР - Плевен, с доводи, че той е подал по-рано заявление вх. № ПВ1-00016/ 20.02.2007 година за същия участък при кота дъно река 52, 60 метра, заедно с приложени всички изискващи се документи, по което няма произнасяне. Назначена комисия със Заповед № 49/24.08.2007 година на директора на БДДР е разгледала постъпилото възражение и със свое решение № 1/03.09.2007 година е приела, че по заявлението на "ВЕЦ" ООД Плевен е налице влязъл в сила мълчалив отказ към датата на подаване на възражението, поради което то е неоснователно. На 17.09.2007 година директорът на БДДР - Плевен е издал оспореното разрешително за водовземане в полза на "МВЕЦ Хаджидимово" ЕООД - Пловдив за производство на електроенергия. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентния административен орган, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Посочил е, че в обстоятелствената част на акта органът не е изложил подробни фактически основания защо е избрал едното от двете предложения, тъй като характера на исканията не позволява едновременното им удовлетворяване. Според съда, административният орган не е съобразил придобитите права от трети лица и обществените интереси, както и всички останали необходими предпоставки по чл. 62 от ЗВ. Предвид на тези съображения изводът на АС е бил за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъобразяване с целта на закона при издаване на разрешителното, които са основания за неговата отмяна. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага доводи, че съдът не е обсъдил доводите и възраженията на страните по съществото на спора, както и събрания доказателствен материал по делото, приемайки, че решението на органа е незаконосъобразно. Касационната инстанция намира постановеното решение за недопустимо, по следните съображения: Редът и условията за издаване на разрешително за водоползване са уредени в Глава четвърта от ЗВ, в приложимата редакция на разпоредбите към датата на издаване на оспорения акт. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗВ за откриване на процедурата за издаване на разрешително за водоползване и/или ползване кандидатите подават заявление, което съдържа данните, които се изискват по чл. 56, т. 1 - 6. Към заявлението се прилагат визираните в ал. 2 на чл. 60 документи. Процедурата е уредена в разпоредбите на чл. 60 - 68 от ЗВ. Производството включва проверка дали съдържанието на заявлението и на приложените документи отговаря на изискванията по чл. 60, след което органът по чл. 61, ал. 1 ЗВ преценява искането според критериите по чл. 62, ал. 1, т. 1 - 7. Вторият етап е регламентиран в чл. 67 - 71 от ЗВ. Съгласно чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗВ заинтересуваните лица могат да възразят срещу издаването на разрешителното. В 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 64, ал. 1, органът по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗВ издава разрешително за водоползване - чл. 65, ал. 1 от ЗВ. В чл. 68 са посочени случаите, в които органът може да постанови отказ за издаване на разрешително. Прегледът на нормативната уредба сочи, че предвидените в закона условия и ред за издаване на разрешително за водоползване са насочени към гарантиране и спазване на принципите на публичност и обективност. Актът следва да е издаден при спазване на детайлно регламентирана процедура и съобразно законово установени критерии. Следва да бъдат споделени изводите на АС, че по отношение на заявлението на "ВЕЦ" ООД Плевен е налице влязъл в сила мълчалив отказ да бъде издадено исканото разрешение. Същият е подал заявление до административния орган на 20.02.2007 година. По силата на чл. 61, ал. 2 от ЗВ, органът по ал. 1 в едномесечен срок проверява дали съдържанието на документите по чл. 60 отговарят на изискванията на този закон. В изпълнение на това свое законово задължение административният орган е уведомил заявителя с писмо от 4.04.2007 година, че в 14-дневен срок следва да отстрани констатирани нередовности в заявлението, в който срок последният е подал коригираща информация на 11.04.2007 година. С последващо писмо от 14.05.2007 година отново е подадена коригираща информация от "ВЕЦ" ООД Плевен, с писмо от 24.07.2007 година е подадено уточнение на техническите параметри и с писмо от 28.08.2007 година заявителят е уведомил административния орган, че е изпълнил всички негови изисквания. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 4 от ЗВ при неотстраняване на недостатъците в срока по ал. 3 документите не се разглеждат и не се открива процедура, за което заявителят се уведомява писмено. Писмено уведомление за отказ да бъде открита процедура по искането си този заявител не е получил. Не е постановен изричен отказ за издаване на разрешително по чл. 68 от ЗВ. На 3.09.2007 година назначена комисия е приела решение, че по отношение на "ВЕЦ" ЕООД Плевен е налице влязъл в сила мълчалив отказ по неговото искане, поради което за него не е налице правен интерес от издаване на разрешително. Това становище е правилно, и поради това "ВЕЦ" ООД - Плевен е следвало да оспори пред АС мълчаливия отказ на административния орган да се произнесе по искането му за издаване на разрешително, а не да оспорва издаденото разрешително на "МВЕЦ-Хаджидимово" ЕООД, Пловдив. С изменението на ЗВ, обн. в ДВ бр. 65/2006 година са отменени разпоредбите на чл. 65 и 66 от ЗВ, които регламентираха процедура по издаване на разрешително при конкуренция на права на няколко заявители, поради което при сегашната законова уредба правоотношенията между всеки заявител и административния орган са самостоятелни. Поради това "ВЕЦ" ООД Плевен може да оспорва само отказа на административния орган да се произнесе по неговото искане, но не и да оспорва издаденото разрешение на друг заявител - в случая на "МВЕЦ - Хаджидимово" ЕООД, Пловдив. Тези изводи следват както от отменената норма на чл. 65 от ЗВ, така и от приложимата разпоредба на чл. 70 от ЗВ, която сочи като заинтересувани лица тези, които са участвали в процедурата по издаване на разрешителното. Жалбоподателят пред АС не е участвал в процедурата по издаване на разрешителното на "МВЕЦ-Хаджидимово" ЕООД, с оглед на което той няма качеството на заинтересувано лице, както и право на жалба срещу този административен акт. Като се произнесъл по недопустима жалба, АС е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Неправилни са мотивите в оспореното решение за незаконосъобразност на издаденото разрешително, с оглед наличие на придобити права на трети лица върху същия обект, а именно, издадено разрешително за същия воден обект в полза на МВЕЦ "Велпел" ООД. Последният има качеството на заинтересувано лице и право на жалба срещу издадения административен акт, с оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ЗВ, но той не е упражнил правата си в настоящето производство, и съдът служебно не може да се произнася по наличието на тези права, още по-малко да отменя издаденото разрешително на друг субект на това основание. Предвид на изложеното при наличието на основанието по чл. 209, т. 2 от АПК във вр. с чл. 221, ал. 3 от АПК, оспореното решение следва да бъде обезсилено, първоначалната жалба на "ВЕЦ" ООД Плевен срещу разрешително № 11140018/17.09.2007 година на директора на БД "Дунавски район" град Плевен оставена без разглеждане и производството по делото - прекратено. Разноски от касатора пред настоящата инстанция не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,