Решение № 11208 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5193/2009 г.

Решение № 11208 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5193/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Иван Янчев Иванов в качеството му на управител на фирма "ВИА ОЙЛ" ЕООД със седалище гр. Варна за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 и 6 АПК на влязло в сила решение № 7176 от 16.06.2008 г. по адм. дело № 35 от 2008 г. по описа на Върховния административен съд - първо отделение, с което е оставено в сила решение № 383 от 18.10.2007 г., постановено по адм. дело № 233 от 2007 г. по описа на Административния съд - гр. Варна. В искането за отмяна се твърди, че е налице друго съдебно решение - № 14281 от 19.12.2008 г. по адм. дело 5684 от 2008 г. по описа на Върховния административен съд - първо А отделение, на което противоречи атакуваното в настоящото производство решение. В допълнителна молба от 31.03.2009 г. молителят е изложил доводи, че решението противоречи и на решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото на фирма "Булвес" АД срещу България. В искането за отмяна са изложени аргументи и относно твърдения за допуснати нарушения при тълкуването на приложимите материалноправни норми. Ответникът по молбата - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взема отношение. Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия, след като обсъди наведените отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по чл. 240, ал. 1, предл. второ от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество, е неоснователно. Не е налице основанието по чл. 239, т. 4 от АПК, защото липсва пълна идентичност от обективна страна между делата, по които са постановени съдебните решения. За да се приложи разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК, следва да са налице кумулативно визираните в текста предпоставки, а именно: между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, респективно определение, което противоречи на решението, респективно на определението, чиято отмяна се иска. В случая не е налице пълна идентичност между посочените дела, тъй като делата са образувани по жалби на различни юридически лица и срещу различни ревизионни актове. Така предмет на адм. дело № 233 от 2007 г. на Административния съд - Варна, оставено в сила с решението на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, е ревизионен акт № 0304426 от 21.12.2006 г., издаден от ТД на НАП - гр. Варна, като страни по него са издателят на ревизионния акт и "Виа ойл" ЕООД - Варна. Предмет на адм. дело № 1440 от 2007 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, оставено в сила с решение по адм. дело № 5684 от 2008 г. на Върховния административен съд - първо А отделение, е бил РА № 3060 от 25.09.2006 г., съставен от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, като страни по него са били издателят на ревизионния акт и фирма "Авеста-92" ЕООД - гр. Варна. Останалите доводи в искането за отмяна представляват на практика касационни доводи, чието обсъждане в настоящото производство не е допустимо, тъй като влязлото в сила решение на тричленен състав на Върховния административен съд не подлежи на касационен контрол. За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, е необходимо с решение на Европейския съд за защита на правата на човека да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Текстът изисква с решението на Европейския съд да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на конвенцията. Това решение трябва да е постановено по конкретно дело и установеното нарушение на конвенцията да е по отношение на страната, която иска отмяната на това основание. Решението на Европейския съд не важи спрямо всички, а само за страните по конкретното дело. В случая искателят се позовава на решение № 22.01.2009 г. на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, съгласно което е установено нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Решението е по делото "Булвес" АД срещу Република България и според него ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на предходните доставчици е неотносимо към възникването на правото на данъчен кредит за получателя на доставката. Това решение няма действие по отношение на молителя в настоящото производство "Виа Ойл" ЕООД - гр. Варна, и не може да бъде основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК на влязлото в сила решение, постановено от Върховния административен съд - първо отделение, по адм. дело № 35 от 2008 г. Твърдените от молителя основания за отмяна на влязло в сила решение липсват, поради което и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,