Решение № 725 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10224/2008 г.

Решение № 725 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10224/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Шипкалес" ЕАД - гр. Казанлък, чрез законния си представител инж. Никола Ат. Христов, против Решение № 235/4.06.08 г., постановено по адм. д. № 389/07 г. по описа на Пловдивски окръжен съд (ПОС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 636/5.08.2005 г. на ТДД-гр. Стара Загора, потвърден с решение № 1135/7.10.2005 г. на РДД-гр. Пловдив, в частта, в която е отказано право на данъчен кредит по доставки на ЕТ"Христо Гоцков" - гр. Казанлък, ведно с начислените лихви за забава. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че обстоятелствата относно материалната обезпеченост на доставчика ЕТ"Христо Гоцков не са елемент от договора между страните, като не съществува нормативно задължение за купувача на гориво да извършва проучване на доставчика преди да сключи сделка. Определяща е само предлаганата цена на стоката. Позовава се на два ДРА издадени на доставчика, с които не са извършени корекции в частта на доставките, както и на приетото заключение на ССЕ и останалите писмени доказателства по делото. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на направените разноски пред двете инстанции Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред ПОС е повторно и в изпълнение на отменително решение на ВАС, постановено по адм. д. № 10474/06 г., с което решение № 954/8.08.2006 г., по адм. д. № 1330/2005 г., на ПОС е отменено в уважената част по жалбата, както и в частта, в която е отхвърлена по отношение на доставчика ЕТ"Христо Гоцков"- гр. Казанлък и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане, предмет на обжалване пред ПОС е бил ДРА № 636/5.08.2005 г. на ТДД-гр. Стара Загора, потвърден с решение № 1135/7.10.2005 г. на РДД-гр. Пловдив в частта, в която е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Христо Гоцков" -гр. Казанлък за периода 1.01.2002 г. - 31.10.2003 г. в размер на 52 763, 04 лева, ведно със съответните лихви за забава. В изпълнение указанията на ВАС са представени и приети по делото допълнителни писмени доказателства, въз основа на които съдът е приел от фактическа страна, че от представената единична фактура № 301/ 30.07.2002 г. с предмет " по договор - наем транспорт м. 07.2002 г. " не се обосновава извод за наличие на наети транспортни средства и за останалите данъчни периоди както за 2002г, така и за 2003 г. С приетата при първото разглеждане на делото ССЕ вещото лице е установило, че процениите фактури са отразени за съответните периоди в Дневник за продажби и СД. В частта относно извода за начисляване на данъка като задължение към бюджета, съдът е приел, че заключението не следва да бъде кредитирано, тъй като проверените хронологични регистри са незаверени и са предоставени на в. л. от счетоводителя на фирмата, без проверка в счетоводството. При така установено, съдът е приел, че жалбоподателят не е оборил фактическите констатации в ДРА, относно липса на реалност на процесните доставки, както и начисляване на данъка в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета. Недоказан при условията на чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.) е факта на местосъхранението на стоката, предвид големите количества, вписани като доставени, както и наличната материална база за съхранение и търговия с процесните горива при доставчика. Поради неизпълнение изискванията на чл. 64. ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) и липса на предпоставката на чл. 6 от ЗДДС (отм.), съдът е отхвърлил изцяло жалбата. Решението е правилно. Въз основа на установена в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. На първо място е неоснователен довода, свързан с косвено оспорване обстоятелството на неоткриване на доставчика на данъчния адрес. В тази насока касаторът се позовава на представените и приети от съда АВДР №№ 209/2003 г., 22/23.01.2004 г. и 50/20.02.2004 г. на ТДД-гр. Стара Загора, Акт № 269/16.04.2004 г. за АУАН на едноличния търговец от които се установява, че лицето се е намирало на декларирания адрес. В конкретния случай е извършена насрещна проверка на доставчика и е извършено посещение на декларирания от него данъчен адрес, обективирано в протоколи от 13.06.2005 г. и 28.06.2005 г., изготвени в съответствие с изискванията на чл. 101 от ДПК (отм.). При проверката не е намерен представител на дружеството доставчик. Спазена е процедурата по връчване на съобщението за представяне на документи и писмени обяснения чрез прилагане към данъчното досие по реда на чл. 50 от ДПК (отм.), поради което факта, че представител на търговеца е намерен на адреса в предходен период от време и във връзка с друго данъчно производство е ирелевантен. Неоснователен е довода в жалбата свързан с неправилно приложение на закона. Както правилно е приел ПОС в хода на ревизионното производство са установени предпоставките на чл. 65 ал. 4 т. 4 от ЗДДС (отм.). Този факт се установява и от приетото заключение на ССЕ, тъй като проверката на счетоводството на доставчика не е извършена на декларирания данъчен адрес. Въз основа на данъчното досие като част от фактическите констатации в ДРА, които съгласно чл. 108 ал. 8 от ДПК (отм.) се считат за верни до доказване на противното е факта, че доставчика не притежава нито база за съхранение, нито транспортни средства. Второто обстоятелство, както правилно е приел съдът, не е оборено от приетата по делото фактура № 301/ 30.07.2002 г. с предмет" по договор - наем транспорт м. 07.2002 г. ", тъй като не установява използвани транспортни средства за останалите данъчни периоди на процесните 2002 г. и 2003 г. Получателя по доставката е обвързан от прекия си доставчик преди комулативните изисквания на разпоредбата на чл. 64 ал. 1 от ЗДДС (отм.), поради което е неоснователен довода, че водещо в отношенията с доставчика е цената на стоката, а не неговата материална и техническа възможност да изпълни доставката. За да възникне за ревизирания данъчен субект правото на приспадане на данъчен кредит на първо място следва да е налице облагаема доставка, съгласно чл. 63 от ЗДДС. Доставчикът не е намерен на декларирания адрес, а касаторът не е доказал по безспорен начин извършването на доставката на процесната стока, тъй като не е представил доказателства (информация) за наличие на заприходяването на стоките на склад от доставчика, за съхранението им, за изписването им от склад, за транспортирането им и кадрова обезпеченост, както и неначисляване на данъка като задължение към бюджета по см. на чл. 55 ал. 6 от ЗДДС (отм.). При липса на реална доставка, не може да бъде споделен довода в касационната жалба за приложение на разпоредбата на чл. 65 ал. 8 от ЗДДС, тъй като за да бъде признато правото на данъчен кредит е необходимо освен данъка да е внесен по ДДДС смета на доставчика", той да е възникнал в резултат на доставка. Цитираните в касационната жалба решения на ВАС са свързани с отменените разпоредби на чл. 109 ал. 11 и 12 от ДПК (отм.), поради което са неотносими за процесните данъчни периоди. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за касационното производство, следва да бъде оставена без уважение, поради неявяване на процесуален представител в производството пред настоящата инстанция. Предвид на изложеното обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, I отделение