Решение № 6088 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4549/2015. г.

Решение № 6088 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4549/2015. г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), след направеното уточнение относно подателя й с писмо от 21.03.2015 г., подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 12 от 24.02.2015 г. на Административен съд - Габрово, постановено по адм. д. № 174/2014 г., с което уведомителното му писмо е отменено, а преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се сочат и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За обосноваване на наведените доводи са направени твърдения относно това, че административният съд неправилно е приел, че уведомителното писмо не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, като в него са били посочени фактическите констатации, послужили като основание за издаването на индивидуалния административен акт. На следващо място касаторът твърди, че е спазено изискването на чл. 28, § 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията, а извършването на други проверки не е задължително, поради което административният орган не е издал заповед за извършване на проверка на място на заявените за подпомагане Блокове на земеделското стопанство (БЗС). На последно място се твърди, че решението в частта, в която съдът не е уважил възражението му по чл. 78, ал. 5 ГПК е неправилно, защото оспорването не е с материален интерес. По изложените съображения моли съда, да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 750 лв. В допълнително становище от 19.05.2015 г. прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в случай на поискано за присъждане адвокатско възнаграждение от ответната страна по касация. Ответната страна по касация - Сиваста Георгиева Костова, чрез адвокат-пълномощника си, е изпратила писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. В него са направени твърдения противни на тези в касационната жалба, като се поддържа, че уведомителното писмо не съдържа фактически констатации, а позоваването на друг акт, в който са се съдържали мотивите на обжалвания, също било неоснователно, защото такъв акт не бил издаван. Възразява се срещу извършените кръстосани административни проверки, поради това, че не било ясно кога са извършени и жалбоподателката не била уведомена за тях, с което е нарушено и правото й на защита. По изложените съображения и в изпратените писмени бележки моли, касационната жалба да не се уважава, като претендира присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция, според договора за правна защита и съдействие в размер 400 лв. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Счита изводите на съда относно несъответствието на уведомителното писмо с изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК за правилни, защото от уведомителното писмо не можело да се разбере защо е отказано подпомагане, въз основа на коя от хипотезите на чл. 43, ал. 3 ЗПЗП. Прокурорът намира, че съдът правилно се е позовал на чл. 28, § 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От данните по делото се установява, че Сиваста Георгиева Костова е обжалвала уведомително писмо с изх. № 02-070-6500/588 от 12.08.2014 г., с което е уведомена за оторизирана и изплатена субсидия по подадено от нея заявление за подпомагане с УИН: 07/170613/3552 за кампания 2013 г. В уведомителното писмо е посочено, че тя е кандидатствала за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и е поискала сума в размер 6490, 69 лв. (стр. 7). Оторизирана й е сума в размер 0 лв. Следва таблица със седем колони и описателна част на съдържанието на всяка една колона от таблицата. Същият подход е възприет и относно таблицата на стр. 4. Въз основа на проверката е установено, че Сиваста Костова е декларирала за подпомагане площ в размер 20, 95 ха, установената площ след извършване на проверка и годна за подпомагане е в размер 9,76 ха, като разликата между декларираната и установената е 11,19 ха. При тази разлика установеният процент за наддеклариране е 100.00, според чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията, поради което й е наложена санкция в размер 3 466,87 лв. на основание чл. 58, § 3 от същия регламент. От приложените по делото доказателства, съдът е приел за установено, че Сиваста Костова е регистриран земеделски производител, която е заявила за подпомагане по СЕПП 12 броя БЗС. При извършената административна проверка на заявените БЗС е установена грешка за 6 БЗС, чиято площ излиза извън площите, подходящи за подпомагане над 0.05 дка - лист 35 от делото, за което тя е уведомена на 15.05.2013 г. Съдът е приел за установено, че Сивеста Костова е подала възражение срещу заповед № РД 09-840 от 2.12.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, наричана само "Наредба № 105 от 2006 г.". Във възражението са посочени 5 бр. БЗС, като първото от тях е включено в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", а за останалите - възражението й не е било уважено. За този резултат от възражението Сивеста Костова е уведомена с писмо от министъра на земеделието и храните - лист 83 от делото. Освен това по делото е приложена и заповед № РД 09-14 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която той на основание чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105 от 2006 г. е одобрил окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. Няма данни по делото, а не се и твърдяло, че тази заповед е била обжалвана от Костова. При така установените факти, съдът е направил правни изводи, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган и е валидно. При издаването му според съда е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК, защото то не съдържа фактически и правни основания за издаването му. По пътя на изключването и според отразените данни в първата таблица на уведомителното писмо, съдът е направил извод, че посочената причина за отказа за финансово подпомагане е чл. 43, ал. 4 ЗПЗП. Съдът е приел, че не се касае за застъпване на заявени площи за подпомагане от повече от един земеделски производител, не се е касаело, а не се и твърдяло, че е била извършена проверка на място относно заявените площи. След описание съдържанието на колоните, относно колона 5 съдът е приел, че не било ясно дали се касае за отказ от подпомагане, защото площите, заявени за подпомагане не са били поддържани в добро земеделско състояние или се намират извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Като равно основание след колона 5 е посочен текстът на чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 ЗПЗП, без излагане на фактически основания, от които да се направи извод, дали се касае за т. 3 или за т. 6. Този според съда съществен порок на уведомителното писмо не давал право на жалбоподателката да упражни правото си на защита, поради което съдът е отменил уведомителното писмо при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Решението е неправилно, защото при постановяването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага неговата отмяна и връщане на съда за ново разглеждане. При внимателния прочит на обяснението на съдържанието на колона 5 от уведомителното писмо се установява, че на основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 2006 г. отказът, както правилно е възприел и съдът, е въз основа на две основания - съответно точките 4 и 6 на чл. 43, ал. 3 ЗПЗП. Веднага след първия абзац на словесния текст е посочена извършената актуализация на цифровите географски данни за специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", като е посочено, че за това актуализиране жалбоподателката е уведомена с писмото, цитирано по-горе, относно направеното от нея възражение срещу одобрения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. От съдържанието на това обяснително изречение, съпоставено с останалите писмени доказателства по делото безспорно се установява, че отказът е на основание чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП. Съдът като не е изследвал всички съставни части на уведомителното писмо и не ги е съпоставил със събраните доказателства е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. На следващо място прави впечатление и разпореждане № 511 от 14.11.2014 г. на съда, с което са дадени указания за разпределението на доказателствената тежест единствено само на ответната страна - изпълнителния директор на ДФЗ. От това може да се направи извод, че твърденията в жабата на Сивеста Костова не се нуждаят от доказване. Въпреки дадените указания на ответната страна, която за доказване на обстоятелствата в уведомителното писмо е посочила като доказателствено средство заключение на експерт, с поставени въпроси към него, съдът не е допуснал исканото доказателствено средство. При фактическото установяване относно 6 от заявените БЗС, за които е установена грешка - лист 35 от делото и отговора на министъра на земеделието и храните за 4 БЗС, които са извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г., съдът дори не е допуснал исканата експертиза на ответната страна, върху която единствено е била възложена доказателствената тежест при разглеждането на спора. От направеният от съда извод, че на Сивеста Костова е извършена административна проверка, при която не е установено застъпване на заявените за подпомагане БЗС, не е извършена и проверка на място, следва извода, че при извършената административна проверка по реда на чл. 33 във връзка с чл. 37 ЗПЗП е установено, че заявените БЗС попадат извън специализирания слой. На жалбоподателката не са й дадени указания да докаже, че заявените БЗС попадат в специализирания слой, от което би следвал обратния извод, че те са допустими за подпомагане. Вместо това съдът е посочил в мотивите си, че ДФЗ е следвало да извърши и други проверки по смисъла на чл. 28, § 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията. § 2 от посочения чл. на регламента сочи на оперативна самостоятелност на административния орган, което се извежда от тълкуването на израза "може". При избор от административния орган да не извърши друга по вид проверка, при установена нередност, този избор не може да се счита за негово незаконосъобразно действие. На последно място във връзка с определяне на възнаграждението на адвокат-пълномощника на жалбоподателката, съдът е приел, че относно наложената санкция спорът има материален характер, което е неправилно. На съда не е предоставена компетентност да се произнася по съществото на спора. Това е в правомощията на административния орган. След като съдът не може с акта си да замести волята на административния орган и се произнесе вместо него, то спорът има административен характер, който не е с материален интерес, поради което и основанието на съда при определяне на възнаграждението е неправилно. Следва да се посочи освен това, че санкцията следва установеното в уведомителното писмо и е последица от установения процент наддекларирани площи. Допуснатите от съда нарушения са съществени, което налага отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да даде указания и за доказателствената тежест на жалбоподателката. Ще следва да допусне поисканото от ответната страна доказателствено средство и след изясняването на всички факти да постанови съдебния си акт, като съобрази, че спорът е административен по своя характер, без материален интерес. С оглед на изхода на спора ще следва да се реши и въпросът за разноските, поискани от страните в съдебно административното производство, поради което настоящата инстанция не следва да се произнася за тях. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение