Решение № 9299 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3784/2018 г.

Решение № 9299 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3784/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест, подаден от Е. Иванова – прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково срещу Решение № 54/13.02.2018 г., постановено по адм. дело № 1116/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта му, в която е отхвърлен протестът на Окръжна прокуратура – Хасково, с която се оспорва чл. 5, ал. 2 и чл. 11 от Наредба за общинската собственост на Община Симеоновград (Наредбата). В протеста от Окръжна прокуратура – Хасково са развити доводи за неправилност на решението в атакуваната му част като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че разпоредбата на чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост (ЗОС) има императивен характер като определя унифицирано за всички общини съдържание на годишната програма за изпълнение на целите на мандатната стратегия по чл. 8, ал. 8 от ЗОС на органа на местно самоуправление, като в чл. 5, ал. 2 от Наредбата е възпроизведено съдържанието на текста на чл. 8, ал. 9 от ЗОС, в частта по т. 1-4, като е пропуснато съдържанието на т. 5, т. 6 и т. 7 от чл. 8, ал. 9 от ЗОС. Също така изразява становище, че това частично възпроизвеждане на изискванията към годишната програма по управление и разпореждане с общински имоти в Наредбата в по-тесен от законово изискуемия обхват, създава възможност за заобикаляне изискванията на закона, поради което се явява незаконосъобразно. Изложени са и съображения за противоречие на разпоредбата на чл. 11 от Наредбата с нормата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, в частта "с изключение на обектите подлежащи на концесиониране". Твърди че, подзаконовото решение бламира разпоредбата на § 12, т. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите (ЗВ). Предлага да бъде отменено решението в протестираната му част, като вместо него бъде постановен друго, с което да бъде уважен протеста и бъдат отменени разпоредбите на чл. 5, ал. 2 и чл. 11 от Наредбата. Ответникът Общински съвет – Симеоновград не взима становище по касационния протест. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест и счита съдебното решение за правилно. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участвала в първоинстанционното производство, за която съдебният акт в протестираната част е неблагоприятен, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен. Със съдебното решение в протестираната му пред ВАС част от Административен съд – Хасково е отхвърлен протеста на Окръжна прокуратура – Хасково, в частта, в която се оспорват нормите на чл. 5, ал. 2 и чл. 11 от Наредбата за общинска собственост на Община Симеоновград. За да постанови този резултат административният съд, във връзка с оспорването на чл. 5, ал. 2, след сравняване на редакциите на чл. 8, ал. 9 от ЗОС и протестираната разпоредба на чл. 5, ал. 2 от Наредбата, е констатирал, че последната е идентична по своето съдържание с част от законовата разпоредба. Счел е, че и двете разпоредби предписват какво следва да съдържа приеманата от общинския съвет Годишна програма за управление и разпореждане с имотите – общинска собственост, като текстът на чл. 5, ал. 2 от Наредбата съвпада с текста на чл. 8, ал. 9, т. 1 до т. 4 от ЗОС и не се отклонява от неговите предписания. Посочил е, че действително Общинският съвет не е съобразил изменението на законовата норма с ДВ, бр. 15 от 2011 г. и не е извършил промяна в Наредбата, чрез допълването на предвиденото в т. 5, т. 6 и т. 7 от чл. 8, ал. 9 от ЗОС, като тази непълнота не прави разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата незаконосъобразна в този й вид и няма да се отстрани с отменянето на цялата протестирана разпоредба. Изложил е мотиви, че по силата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), при противоречие на наредбата с нормативен акт от по–висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, т. е. в случая изискванията на чл. 8, ал. 9, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗОС са задължителни по силата на закона, независимо от това включени ли са или не в общинската наредба. По тези съображения е приел, че протестираната разпоредба е непълна, но не е незаконосъобразна и не следва да се отменя. По оспорването на чл. 11 от Наредбата, съдът установил, че от посочената разпоредба били изключени обектите, подлежащи на концесиониране, като актуалната редакция на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, за разлика от предходната, не изключвала от кръга на обектите, които могат да бъдат отдавани под наем по реда на същия закон, подлежащи на концесиониране. В този смисъл в протеста се твърди, че е налице разлика между подзаконовата и законовата норма. Първоинстанционният съд приел и в тази му част протеста за неоснователен, като е изложил подробни мотиви, че разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, в нейното първо изречение, препраща относно реда за отдаване под наем на имоти или части от тях – публична общинска собственост, към ал. 2 на същия член, по силата на която отдаването под наем "се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред". Приел е, че под "определен друг ред" може да се приеме и предвидената в чл. 6, ал. 2, т. 3 от Закона за концесиите (ЗК) "концесия за ползване" – концесия за ползване на публична държавна или публична общинска собственост, чийто обект (съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗК) е и обект, имот или част от имот – публична държавна или публична общинска собственост. Също така е прието, че като специален, предвиденият в ЗК ред изключва приложението на чл. 14, ал. 7 от ЗОС за обектите, подлежащи на концесиониране, макар изключението да не е изрично посочено в ал. 7 на чл. 14 от ЗОС, като за приложението на общия ред по ЗОС за предоставяне под наем на имоти или части от тях – публична общинска собственост, следва имотът да не подлежи на концесиониране. Направил е извод, че в този смисъл оспорената разпоредба на чл. 11 от НОС, като изключва от общия ред за предоставяне под наем на части от имоти – публична общинска собственост, подлежащите на концесиониране обекти, не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. В заключение е посочил, че действащата редакция на нормата на чл. 11 от Наредбата, макар и да се различава от законовата разпоредба, не изпада в противоречие с нормативен акт от по-висока степен и (макар да е непрецизно формулирана) не следва да бъде отменяна като незаконосъобразна. Съдебното решение в протестираната му част е правилно. В останалата част съдебният акт не е обжалван, влязъл е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. Неоснователни са доводите за неправилност на решението в оспорената му част, тъй като същото е постановено в съответствие с процесуалните правила и приложимия материален закон. Настоящият състав на ВАС, трето отделение смята направените от Административен съд – Хасково в тази част правни изводи за обосновани и в съответствие със закона. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични в своето съдържание са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Обосновани са изводите на съда, в частта, в която е прието за неоснователен протеста на Окръжна прокуратура – Хасково срещу разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата за общинска собственост на Община Симеоновград, за непълнота, в която липсва съдържанието на чл. 8, ал. 9, т. 5 - т. 7 от ЗОС. Направените в тази връзка изводи от решаващия съд, че и двете разпоредби – както чл. 8, ал. 9 от ЗОС, така и протестираната норма на чл. 5, ал. 2 от Наредбата предписват какво следва да съдържа приеманата Годишната програма за управление и разпореждане с имотите – общинска собственост, като текстът на чл. 5, ал. 2 от Наредбата съвпада с текста на чл. 8, ал. 9, т. 1 до т. 4. Действително, както правилно е посочил съда, общинският съвет не е съобразил изменението на законовата норма на ЗОС с ДВ, бр. 15 от 2011 г. и не е извършил промяна в Наредбата, чрез допълването на предвиденото в т. 5, т. 6 и т. 7 от чл. 8, ал. 9 от ЗОС, но непълнотата на оспорената разпоредба не я прави незаконосъобразна. Законосъобразно съдът е приел, че доколкото приложение намира чл. 15, ал. 3 от ЗНА при несъответствие на наредбата със закона се прилага по-високия по степен акт. Неоснователен е доводът за противоречие на решението с разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, поради несъответствие на тази разпоредба с оспорената разпоредба на чл. 11 от Наредбата в частта "с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране". Съдът правилно е тълкувал и приложил закона, като е приел, че разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС съдържа препращане към условията и реда по ал. 2, където са предвидени две изключения. С второто изключение – "или е определен друг ред" е отчетена възможността за възлагане на концесия /напр., чл. 47, чл. 47а от ЗВ/. Настоящият касационен състав на ВАС смята, че не са налице касационни основания за отмяна на решението в протестираната му му част. С оглед на тези съображения съдебното решение в протестираната му част е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение