Решение № 5985 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14258/2017 г.

Решение № 5985 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14258/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. В., срещу решение № 1785/18.10.2017 г. на Административен съд Варна по административно дело № 2164/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 241-ОП/24.07.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Сочи пропуск на съда да възприеме допуснато при издаването на акта съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието – липса на мотиви относно срока на мярката, както и противоречие на заповедта с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Иска отмяна на решението и на заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касация директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд Варна заповед по отношение на [фирма] са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – прилежаща зона за хранене на семеен хотел – ресторант [наименование] в [населено място], [община], [улица] за срок 7 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при наблюдавана покупка на 2 бр. супа. Издаденият междинен отчет от устройството бил с нулеви стойности. Според администрацията източник на задължението е разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а неизпълнението му е установено при проверка на 20.07.2017 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с тежестта на нарушението, големината и местоположението на търговския обект; позоваване на принципа за съразмерност, превенцията и промяна в организацията на осъществяване на дейността в обекта. За да отхвърли оспорването на заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Зачел е материалната доказателствена сила на съставения за нарушението АУАН и на протокола за проверката. Според него жалбоподателя е нарушил реда за документиране на извършена продажба на стоки с издаване на фискален бон. Определил е прилежащата към хотела зона за хранене като самостоятелен търговски обект, които може да бъде предмет на ПАМ. Отрекъл е да са допуснати опущения от административния орган при определянето на срока на мерките. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В случая твърдението за извършени продажби на стоки не е концентрирано до определен момент. В мотивите на акта се сочи само дата на проверката, но не и на продажбата и на плащането, а в съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата това е моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Утвърдено е извършването на плащането, но не и времето му. Датата и часът са реквизити на фискалната касова бележка /вж. чл. 26, ал. 1, т. 9 от Наредбата/. Пропускът да се посочи като част от фактическите основания за издаване на акта времето на плащането за покупката засяга законосъобразността му. Така този правно релевантен факт остава извън предмета на доказване – вж. чл. 8, ал. 2 и чл. 153 ГПК. Затова и препятства насрещното доказване на жалбоподателя с представянето на фискален бон за регистриране на продажба на стока. Недостатъците при посочването на фактическите основания за издаване на акта мотивират отмяната му. Отхвърлянето на оспорването от съда е в противоречие с материалния закон. Дължима е отмяна на неправилното решение и на утежняващия административен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение