Решение № 14500 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10487/2018 г.

Решение № 14500 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10487/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн., ДВ, бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Ш. /ОДБХ - Ш./ срещу решение № 105 от 25.07.2018 г. постановено по административно дело № 126/2018 г. по описа на Административен съд /АС/ - Ш. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че постановеният съдебен акт е неправилен поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излага съображения, че съдът е дал неправилна правна квалификация на производството по делото, посочвайки разпоредбата на чл. 253, ал. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/. Счита за погрешни изводите на съда, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, тъй като съдът е направил неправилна интерпретация на събрания по делото доказателствен материал и по-специално – кредитирането като обективно и компетентно на заключението на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ и писмо изх. № АТУ-163-00-093 на Регионален отдел Национален строителен контрол гр. Ш. Иска оспорваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което заповед № РД-12-295/02.04.2018 г. на директора на ОДБХ – Ш. да се потвърди. Претендира разноски за производството пред първата инстанция и пред настоящата инстанция по представен списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касация – "Брамас - 96" АД оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, които да обуславят неправилност на съдебното решение, налагаща неговата отмяна. Иска оспорваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е по пощата в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 105 от 25.07.2018 г. по административно дело № 126/2018 г. по описа на АС – Ш. е отменена Заповед № РД-12-295/02.04.2018 г. на директора на ОДБХ – Ш. за обезсилване на удостоверение за регистрация № 132/23.11.2017 г. издадено от ОДБХ – Ш., в частта му за дейност "обезвреждане на странични животински продукти от категория 1, 2 и 3" по т. 1 от удостоверението и заличаване на дейността на обект екарисаж, описана в т. 1 от същото удостоверение. Заповедта е издадена на основание чл. 267, ал. 1 от ЗВМД, поради нарушение на изискването на чл. 262, ал. 1, т. 2 ЗВМД. В мотивите на заповедта е посочено, че са допуснати груби нарушения при регистрацията на обекта - не е приложен акт за въвеждане в експлоатация на целия обект по реда на Закона за устройството на територията /ЗУТ/. От фактическа страна съдът е установил, че на 15.01.1985 г., с протокол на приемателна комисия за въвеждане в действие /приемане/ по чл. 67, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Правилника за капитално строителство /ПКС/, е приет обект "Екарисаж", гр. Ш. с всички подобекти посочени в констативния акт обр. 15. Със Заповед № 2394/20.11.1998 г. на областен управител В. от актовите книги за недвижими имоти - частна държавна собственост е отписан и предаден на правоимащия "Брамас-96" АД - гр. Ш., следния имот: по АДС № 6334/15.09.1992 г. - бивш "Д. екарисаж", находящ се в гр. Ш. - извън регулация, състоящ се от главен корпус - масивна сграда - 230 кв. м., парокотелно с мазутно отделение - 370 кв. м., гараж с ремонтна работилница - 600 кв. м., административна сграда – 400 кв. м., пречиствателна станция - 250 кв. м., помпена станция - масивна сграда и дворно място - застроено и незастроено - 22000 кв. м. и по АДС № 5014/25.02.1987 г. сграда - главен корпус /парокотелно отделение/ - 368 кв. м. и дворно място - застроено и незастроено – 18000 кв. м. С ветеринарно-санитарно разрешително № 162/18.10.1999 г. на дружеството е разрешено да произвежда, продава и съхранява месокостно брашно и животински мазнини. През 2004 г. е завършен и пуснат в експлоатация нов обект, за който на основание чл. 222, ал. 1, т. 8 и чл. 177, ал. 2 ЗУТ, е издадено Разрешение за ползване № СТ-12-181/15.05.2004 г. от началника на ДНСК, а именно: "Инсталация за производство на месокостно брашно - категория 1 и 2" - преустройство на пречиствателна станция в машинна зала, пристройка към нея за приемна зала, кула с цистерни за резервна вода и битовки", находящ се в ПИ № 000060 по КВС на землище кв. Дивдядово, гр. Ш. От 15.07.2004 г., съгласно ветеринарномедицинско разрешително за извършване на дейности, свързани със суровини и хранителни продукти от животински произход № 320/15.07.2004 г., дружеството извършва и термична преработка за обезвреждане на странични животински отпадъци категория 1, 2 и 3. С писмо изх. № 495/11.02.2008 г. дружеството е уведомило директора на РВМС - гр. Ш., чийто правоприемник е ОДБХ - Ш., че предвид установения недостиг на производствени мощности при обезвреждане на трупове на умрели животни и странични животински продукти от Категория 1 и 2, се е наложила прекатегоризация на производствените линии в дружеството. Съгласно Удостоверение за регистрация на обекти по чл. 259 от ЗВМД № 1/02.11.2010 г., издадено от ОДБХ - Ш., "Брамас-96" АД е регистрирано като предприятие за обезвреждане на странични животински продукти категория 1, 2 и 3 с капацитет 122 000 кг. за 24 часа. Със Заявление вх. № РД 27-5207/21.11.2017 г. по описа на ОДБХ-Ш., "Брамас 96" АД – Ш. е поискало да бъде обезсилено Удостоверение за регистрация № 1/02.11.2010 г., издадено от ОДБХ - Ш. и със Заповед № РД 12-1024/22.11.2017 г. директорът на ОДБХ - Ш. обезсилил посоченото удостоверение. Със Заявление вх. № РД 27-5206/21.11.2017 г., поради настъпили промени в управителното тяло на дружеството, "Брамас-96" АД поискало да му бъде издадено ново удостоверение за регистрация на предприятие за обезвреждане на странични животински продукти (СЖП) и на продукти, получени от тях, като към удостоверението да бъде включен и прилежащият към предприятието склад за съхранение на преработен животински протеин. Директорът на ОДБХ - Ш. издал Удостоверение за регистрация на обекти по чл. 259 от ЗВМД № 132/23.11.2017 г., с което удостоверил, че обект екарисаж, собственост на "Брамас-96" АД, представляван от М. А., намиращ се в гр. Ш., кв. Дивдядово, местност "Разсадника", предназначен: в т. 1 - за обезвреждане на странични животински продукти (СЖП) от категория 1, 2 и 3 и в т. 2 - за съхранение на продукти, получени от СЖП категория 1 и 2, с капацитет 122000 кг за 24 часа, отговаря на Регламент /ЕО/ № 1069/2009 за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека. Съгласно заповед № РД 11-1923/16.02.2018 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ била извършена проверка на ефективността на извършвания официален контрол от ОБДХ - Ш., която приключила с доклад, в който били отразени направените констатации, вкл. че от страна на "Брамас - 96" АД не е представен акт за въвеждане в експлоатация на целия обект по реда на ЗУТ. Въз основа на доклада е издадена процесната заповед. По делото е приета СТЕ, която съдът, въпреки оспорването направено от ответника – директора на ОДБХ – Ш., е кредитирал, като обективно и компетентно. Посочил е, че съгласно заключението на извършената СТЕ дейността по обезвреждането на СЖП категории 1, 2 и 3 по т. 1 от обезсиленото удостоверение се извършва в помещения, които са част от въведения в експлоатация през 1985 г. и 2004 г. обект "Екарисаж" с неговите два цеха. Установил е, че няма помещения, в които се извършва процесната дейност "обезвреждане на странични животински продукти от категория 1, 2 и 3", които да не са въведени в експлоатация. СТЕ е посочила на кои обекти на място отговарят обектите, описани в Акт за държавна собственост № 5014/1987 г. и в Акт за държавна собственост № 6334/1992 г. и заповед № 2394/1998 г., както и че обезвреждането на СЖП категория 3 се извършва в помещения, които са въведени в експлоатация с разрешението от 2004 г., което практически представлява разрешение за ползване за категория 1 и 2, но съгласно писмо от РО НСК гр. Ш., обект "Инсталация за производство на месокостно брашно-категория 1 и 2 - преустройство на пречиствателна станция в машинна зала, пристройка към нея за приемна зала, кула с цистерни за резервна вода и битовки", може да се ползва като "Инсталация за производство на месокостно брашно-категория 3", без да се изискват нови процедури по одобряване на проекти, разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация. От правна страна съдът е изложил съображения, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 267, ал. 1, т. 3 ЗВМД, при спазване на изискването за форма съобразно чл. 59, ал. 1 АПК и при съблюдаване изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, без допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила. Развил е подробни съображения, че е допуснато нарушение на материалния закон. Посочил е, че с оглед фактическото основание за издаване на заповедта – нарушение на чл. 262, ал. 1, т. 2 ЗВМД, а именно че не е приложен акт за въвеждане в експлоатация на целия обект, дружеството не е извършило грубо нарушение на нормативните изисквания, което да обуславя издаването на заповед за заличаване на регистрацията на обект по чл. 259 ЗВМД и за обезсилване на удостоверение № 132/23.11.2017 г. в частта му за дейност "обезвреждане на странични животински продукти от категория 1, 2 и 3" по т. 1 на удостоверението. Посочил е, че от приложените по делото доказателства е видно, че дружеството осъществява дейността по обезвреждане на СЖП кат. 1, 2 и 3 в помещения, които са част от въведения в експлоатация през 1985 г., с приложения по делото Протокол на приемателна комисия за въвеждане в действие /приемане/ по чл. 67, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ПКС, обект както и с Разрешение за ползване на строеж № СТ-12-181/15.05.201. 04 г. на Началника на ДНСК. Подробно са обсъдени възраженията на процесуалния представител на ответника, които са приети за неоснователни. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, са правилни. Правилни са изводите, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че изграденият обект на държавния екарисаж, който към настоящия момент е собственост на "Брамас - 96" АД, е въведен в експлоатация през 1985 г., а за изграденият през 2004 г. обект, е издадено разрешение за ползване на строеж. Правилни са изводите на съда, че след като обекта е изграден и въведен в експлоатация, преди приемането на ЗУТ и същият е приет в пълно съответствие с действащите по време на въвеждането му в експлоатация нормативни изисквания, няма необходимост, а и липсва законово изискване, да бъде приет отново по реда на ЗУТ. Правилно е посочил, че няма и предвидена процедура в ЗУТ, обектите, които са въведени в експлоатация по съответния ред преди приемането на ЗУТ, да бъдат въвеждани в експлоатация отново и по реда на ЗУТ. Съдът не е основал този си извод на писмо изх. № АТУ-163-00-093 на Регионален отдел Национален и строителен контрол гр. Ш., както се твърди в касационната жалба. Писмото е посочено в подкрепа на извода на съда, че липсва нормативно изискване вече въведени в експлоатация обекти, да се въвеждат отново по реда на ЗУТ. Твърдението на касатора, че няма идентичност на обектите, въведени в експлоатация през 1985 г. и 2004 г. и тези, в които се осъществява процесната дейност на дружеството по удостоверението от 2017 г. се опровергава от събраните по делото доказателства, поради което е неоснователено. Правилен е изводът на съда, че след като при подаване на заявлението за регистрация на процесната дейност, дружеството прилага актовете, с които обектите, в които ще се извършва процесната дейност, са въведени в експлоатация по съответния ред и съобразно действащите по време на изграждането им и въвеждането им в експлоатация нормативни актове и изисквания, то не е налице нарушение на изискването на чл. 262, ал. 1, т. 2 ЗВМД. В този смисъл и Решение № 8502/06.06.2019 г. по адм. д. № 11589/2018 г. по описа на ВАС. Н. са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно е кредитирал СТЕ. Оспорването на експертизата от страна на административния орган в заседанието, в което е приета, без да бъда ангажирано друго доказателствено средство, не представлява нейното надлежно опровергаване, нито пък е само по себе си основателна причина заключението да не бъде кредитирано от съда. Останалите наведени доводи срещу съдържанието на заключението на СТЕ са свързани със специални познания и при липса на допълнително или повторно заключение, се явяват недоказани. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, разглеждайки искането за отвод на вещо лице назначено по делото, след изготвяне и представяне на експертно заключение. В. от протокола от проведеното на 27.06.2018 г. съдебно заседание, съдът след като е изяснил къде работи вещото лице и съобразявайки изложените от ответника в производството доводи за поискания отвод е приел, че не се сочат обстоятелства, който могат да породят някакви съмнения в обективността на вещото лице. Правилно съдът е приел, че липсват данни да каквито и да е взаимоотношения между дружеството, в което работи вещото лице и оспорващото дружество. Искането за отвод е разгледано преди изслушване и приемане на експертизата. Неоснователен е доводът, че в обжалваното решение съдът е приел за несъстоятелни възраженията на ответника (настоящ касатор), че в главен корпус се преработват СЖП, категория 1 и 2 въпреки, че линията фактически е въведена в експлоатация съгласно протокола от 1985 г. за преработка на СЖП от категория 3, а в действителност, именно за обезвреждане на рисковите категории 1 и 2 е изграден новият строеж, въведен в експлоатация през 2004 г. Твърдяната прекатегоризацията, за която ответникът е бил изрично уведомен при извършването й, не е сред фактическите установявания в процесната заповед и не е посочена като причина за обезсилване на издаденото удостоверение. Помещенията, в които дружеството извършва дейността си са въведени в експлоатация, за което са издадени съответните актове. Изложените съображения в тази връзка от първоинстанционния съд са правилни и не следва да се преповтарят. Неоснователен е доводът, че съдът е дал неправилна правна квалификация на производството по делото, посочвайки разпоредбата на чл. 253, ал. 4 ЗВМД. Съдът е посочил, че се касае за производство по обжалване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 145 и сл. АПК и е разгледал спора по този ред. Изписването на неотносима към настоящето производство норма от ЗВМД след чл. 145 и сл. от АПК не може да обоснове извод за неправилност на решението и неговата отмяна, доколкото в мотивите на съдебния акт е обсъдено посоченото в заповедта фактическо и правно основание за издаването й и е извършена преценка за нейната законосъобразност съобразно тях. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски ще следва да се уважи и такива да се присъдят в доказан по делото размер - заплатен адвокатски хонорар в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева, който не е прекомерен и не следва да се редуцира размера му, предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение