Решение № 12228 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16205/2011 г.

Решение № 12228 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16205/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "ТТГ Консултинг ООД и Ко"КД моли да бъде отменено решение № 2353/18.10.2011 г. по адм. д. № 1237/2011 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 031004241/23.11.2010 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 031004241/23.11.2010 г. на ТД на НАП-Варна с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1/29.01.2010 г., издадена от "ПВ-Консултинг" ООД на основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 9 и чл. 25 ЗДДС и са установени задължения за довнасяне 39 116,60 лв. по ЗДДС за м. 1.2010 г., поради липса на осъществена доставка на фактурираната услуга. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован и правилен извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС на жалбоподателя. По делото не са представени никакви доказателства, потвърждаващи протокола от 29.01.2010 г. за приемане на извършена услуга по договора от 13.05.2009 г. В договора е възложено от касатора на "ПВ-Консултинг" ООД да извършва действия от името на възложителя и за негова сметка за подпомагане изпълнението на задълженията на възложителя, описани в преамбюла по договора за мениджмънт, по който жалбоподателят е изпълнител. Жалбоподателят поддържа, че дейността на изпълнителя не е документирана, били предоставяни устни съвети. По т. 1 - 6 от преамбюла жалбоподателят се е задължил да координира строителни работи, да осигури технически и икономически контрол на изпълнителите на строителството, да участва в процедурата за приемане на обектите, включително кабелни връзки, да осигури технически и икономически експертизи, необходими за разрешаване експлоатацията на ветро-енергийния парк, всички приемателни протоколи от местния български строителен надзор, да осигури безопасност на движението и почистване на строителната площадка, да осигури и гарантира сигурността и охраната на строителната площадка, да постави необходимите заграждения, табели и осветление. При тези конкретни задължения на жалбоподателя обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на възложеното подпомагане по договора от 13.05.2009 г. от "ПВ Консултинг" ООД. В договора не са конкретизирани услугите, които изпълнителят следва да извърши. В протокола за приемане на услугата също липсва описание на приетите услуги. Не са представени никакви доказателства за изпълнение на задълженията за извършване на действия от името и за сметка на жалбоподателя и съдът законосъобразно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 25 ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит по спорната фактура, съставена без основание - при липса на данъчно събитие. Позоваването на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС е неоснователно поради различният предмет на спора по цитираните дела, сравнен с процесния. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на услуга в случая. За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело С-324/11. Правилно съдът е приел, че не е установено осъществяване на фактурираната услуга по спорната фактура и наличие на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделениеq