Решение № 4597 от 13.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ди енд Ди 2010" АД, [ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. Р. Ножарова, против решение 5118/09 август 2021 г., постановено по адм. д. 1755/2020 г. по описа на Административен съд София град и по частна жалба на "Ди енд Ди 2010" АД, [ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. Р. Ножарова, против определение 8757/09 ноември 2021 г., постановено по адм. д. 1755/2020 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба и по частната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Ди енд Ди 2010" АД против разрешение за строеж Б-20/10 септември 2019 г., издадено от главния инженер на район "Люлин", Столична община. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. С определение 8757/09 ноември 2021 г. е допълнил решение 5118/09 август 2021 г. в частта му за разноските. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. С първоинстанционната жалба е претендирано да бъде установено несъответствие между обжалвания административен акт и материалноправните норми и процесуални правила. Твърдяно е от дружеството жалбоподател, че с оспорения акт е разрешено преминаването на кабели през собствените му имоти с идентификатори 68134.4360.707 и 68134.4360.709 и свързаните с тях сервитути, без да е взето неговото съгласие и без да е учредено право на прокарване, както и че процесното РС е издадено на лице, което няма качеството "възложител" на строежа, във връзка с чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Изложените мотиви от АССГ са подробни, верни и обосновани. В тях се съдържат отговорите на всички повдигнати въпроси, като от първоинстанционната, така и от касационната жалби. Този съд ги споделя и не намира за необходимо да ги преповтаря в настоящия съдебен акт. Безспорно е установено, че процесното трасе на енергийния обект е проектирано да преминава през имот с идентификатор 68134.4360.710, който е публична общинска собственост - второстепенна улица. Установено е и, че част от сервитута на обекта попада върху частта от имот с идентификатор 68134.4360.709, което е извън границите на УПИ ХV-709 и не е била предмет на Договора за дарение от 23.12.2020 г. Безспорно установено е и обстоятелството, че според действащия ПУП, частта от имот 68134.4360.709, която остава извън границите на УПИ ХV попада в прилежащия тротоар. Сервитутът на енергийния обект засяга ивица с размер 0.30 м. от поземления имот, извън границите на УПИ, попадаща в прилежащия към улицата тротоар и правилен е изводът на решаващия съд, че по никакъв начин не влияе върху сградата в УПИ ХV-709, какъвто е смисълът на изискването на минимално отстояние, регламентирана в т. 2 от Приложението към чл. 7 от Наредба 16/2004 г. Първоинстанционният съд е постановил решението си като е направил верни преценки, съобразно чл. 142 АПК, съобразявайки правилата, визирани както в първата, така и във втората алинеи. Правилно е и допълващото решението определение, с което "Ди енд Ди 2010" АД е осъдено да заплати на "Елис-К" ООД, [ЕИК], разноски в размер на 700 лева. Искането за присъждане на такива е било своевременно направено, представен е бил и списък и доказателства за реално сторени такива, "Елис-К" ООД е имал право да му бъдат присъдени разноски. Определение 8757/09 ноември 2021 г., също следва да бъде оставено в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението и определението като законосъобразни следва да бъдат оставени в сила, а касационната и частната жалби - без уважение. С оглед изхода на настоящото производство и своевременно направеното искане за разноски - на "Елис-К" ООД следва да се присъдят направените в тази инстанция такива в размер на 900 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав