Решение № 4413 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14637/2015 г.

Решение № 4413 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14637/2015 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - С. З. против решение № 194 от 4.11.2015 г., постановено по адм. дело № 105/2015 г. по описа на Административен съд - С. З.. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и бъде постановено решение по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - Сдружение "Движение с екологична насоченост" не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - О. Я. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. З. е отменил по жалба на Сдружение "Движение с екологична насоченост" актовете, обективирани в писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - С. З. (РИОСВ), относно уведомление за инвестиционно предложение "Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на община Я." с възложител община Я. С тях е прието, че за инвестиционното предложение не е необходимо мотивирано решение за преценка необходимостта от ОВОС, нито решение по ОВОС, както и че не е необходимо провеждане на процедура по реда на Г. втора от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни приложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, като незаконосъобразни. Съдът е върнал преписката на Директора на РИОСВ - С. З. за ново разглеждане и произнасяне по уведомление вх. № 450/03.02.2015 г. за инвестиционно предложение "Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на община Я." с възложител община Я., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорените пред него актове, обективирани в цитираното писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015 г., са индивидуални административни актове, издадени от материално и териториално компетентен орган - Директора на РИОСВ - С. З., но в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при липса на обективирана мотивирана преценка за възприетите административни решения. Настоящият съдебен състав намира, че решението на Административен съд - С. З. е постановено в съответствие с материалния закон. На първо място, следва да бъдат споделени изводите на първата инстанция, че са налице процесуалните предпоставки, обуславящи допустимостта на съдебното производство съобразно чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, а именно - подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност актове и правен интерес от обжалването им. Правилно административният съд е квалифицирал волеизявленията, обективирани в оспореното писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015 г. на Директора на РИОСВ - С. З., като два отделни индивидуални административни акта по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК - 1. волеизявлението, че за реализацията на инвестиционното предложение не е необходимо мотивирано решение за преценка необходимостта от ОВОС или решение по ОВОС и 2. преценката, че не се следва провеждане на процедура по реда на Г. втора от Наредбата за ОС. С. излага подробни и аргументирани съображения в тази посока, които се поддържат и от настоящата инстанция. Законосъобразен е и изводът за наличие на правен интерес за Сдружение "Движение с екологична насоченост" от оспорване на така постановените от Директора на РИОСВ - С. З. административни актове, обективирани в посоченото писмо от 19.02.2015 г. Въз основа на направения анализ на приложимите норми на международното и вътрешното право АС - С. З. извежда мотивирано заключение за признатия в полза на Сдружение "ДЕН" "достатъчен интерес" за достъп до процедура за обжалване пред съд на решения, отнасящи се до въпроси на околната среда. На следващо място, настоящата инстанция споделя изводите на АС - С. З. за незаконосъобразност на постановените от Директора на РИОСВ - С. З. административни актове, с които се отрича нуждата от провеждането на процедура за преценка необходимостта от ОВОС, съответно решение по ОВОС, и на процедура за оценка на съответствието по реда на Г. втора от Наредбата за ОС. А. актове са постановени в противоречие с материалния закон и при липса на мотивирана преценка, обосноваваща възприетите от органа административни решения. Правилно съдът е приел, че волеизявлението, с което се изключва инвестиционното предложение от приложното поле на ЗООС и се отрича нуждата от мотивирано решение за преценка необходимостта от ОВОС, съответно решение по ОВОС, е немотивирано, необосновано и издадено, без да е извършена дължимата оценъчна дейност относно предполагаемия ефект върху околната среда на дейностите, включени в обхвата на инвестиционното предложение. В тази насока е съобразено обстоятелството, че в посоченото волеизявление не се съдържат мотиви и обяснения, сочещи на направена от компетентния орган преценка по чл. 5, ал. 1 от Наредбата за ОВОС. С. посочената разпоредба компетентният орган следва да определи дали инвестиционното предложение попада в хипотезите на Приложение № 1 или Приложение № 2 към чл. 93 ЗООС. В настоящия случай, като не е извършил такова определяне, основано на характера на дейностите, и е изключил априори нуждата от преценка на необходимостта от ОВОС и издаване на решение по ОВОС спрямо инвестиционното предложение, компетентният административен орган на практика е нарушил изискването на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за ОВОС. П. това, волеизявлението на Директора на РИОСВ - С. З., че инвестиционното предложение не попада в приложното поле на ЗООС и преценка на необходимостта от ОВОС не се следва, правилно и законосъобразно е било отменено от първоинстанционния съд като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Настоящата инстанция споделя мотивите на АС - С. З. и относно неспазване изискванията на чл. 4, ал. 2 и 3 от Наредбата за ОВОС по отношение уведомяване на потенциално засегнатото население. Доводът на жалбоподателя, че засегнатото население е било уведомено от възложителя община Я. чрез обява на интернет страницата на общината, не намира опора в закона. Съгласно изричната разпоредба на чл. 4, ал. 2 Наредбата за ОВОС засегнатото население следва да бъде уведомено чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин, като данните в уведомлението следва да отговарят на изискванията за съдържание по чл. 4, ал. 3. Уведомяването на кметовете на община Тунджа и на кметство с. Х. Димитрово не е достатъчно, за да се смята изпълнено изискването за уведомяване на населението от съответните места по предвидения в закона "подходящ начин. " Основана на фактите по делото е констатацията на съда, че не е налице информация дали и по какъв начин е било уведомено населението на близките населени места, както и колко подробна е била информацията. Правилно е заключението на АС - С. З. за незаконосъобразност и на второто волеизявление на Директора на РИОСВ - С. З., обективирано в писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015 г. - а именно за липса на необходимост от провеждане на процедура по оценка за съвместимост по реда на Г. втора от Наредбата за ОС. П. извода на съда за немотивираност на становището на административния орган, с което инвестиционното предложение се изключва от обхвата на ЗООС, необоснован се явява и този за приложимостта на чл. 31, ал. 7 ЗБР във връзка с чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС. Ц. разпоредби от ЗБР и Наредбата за ОС предвиждат изключение от общия случай на подлагане на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Условие за приложимостта на чл. 31, ал. 7 ЗБР и чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС е инвестиционното предложение да е извън обхвата на ЗООС, т. е. да не подлежи на оценка на въздействието върху околната среда. След като административният орган не е извършил надлежна мотивирана преценка относно включването на инвестиционното предложение в обхвата на ЗООС, незаконосъобразен поради недоказване на материалноправните предпоставки се явява и всеки извод за приложимостта на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС. П. гореизложеното първоинстанционният съд е мотивирал правилно заключение за незаконосъобразност на волеизявлението на Директора на РИОСВ - С. З., с което е прието, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на Г. втора от Наредбата за ОС. Н. в обратния смисъл възражения от касационния жалбоподател са неоснователни. Неоснователни са и развитите в касационната жалба доводи относно липсата на законово задължение за административния орган да мотивира и обосновава становището си. Предвид приетия от първата инстанция и поддържан от настоящия съд извод за юридическата природа на обективираните в писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015 г. волеизявления - а именно, че те представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, задължително спрямо тях е изискването на чл. 59 АПК за мотивиране на решението - "Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение". Задължителен елемент от съдържанието на законосъобразния административен акт е ясното и точно посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване. С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че не е налице изложеното от жалбоподателя основание за отмяна на обжалваното решение, а именно неправилност поради нарушение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от страните, поради което такива не следва да бъдат присъждани. По тези съображения Върховният административен съд, състав на пето отделение