Решение № 6859 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2274/2017 г.

Решение № 6859 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2274/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. срещу Решение № 35/11.01.2017 г. на Пловдивския административен съд, постановено по а. х. д. № 277 по описа на съда за 2015 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261402532/29.08.2014 г. и РА за поправка на РА № П-16002614043780-003-01/27.10.2014 г., издадени на М. Г. М. с ЕТ ТТГОГОВ - МАНОЛ МАНОЛОВ" гр. Д., потвърден с Решение № 1216/2014 г. на директора на дирекция ОДОП гр. П. при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС в размер на 28 619,86 лв., с прилежащите лихви - 16 527,10 лв., определен е дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ общо в размер на 2 922,70 лв., ведно с начислени лихви общо 1 693,30 лв и допълнително са установени и задължения за здравноосигурителни вноски за периода 2007 г. - 2010 г. в размер на 1 077,74 лв. с лихви в размер на 651,90 лв. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК Ответникът - М. Г. М., вкл. и в качеството му на ЕТ "Гогов - М. М.", чрез адв. В. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. На база проверка в информационната система на НАП, базирана на данните, които регистрираните по ЗДДС лица подават по електронен път или на магнитен носител, сравнена с отчетените от ревизираното лице покупки са установени декларирани фактури за продажба на стоки, които не са намерили отражение в счетоводната отчетност на ревизираното лице от следните търговци: "Д. Х." АД, "Касика" ЕООД, "Росини"ЕООД, "Булмашинженеринг"ЕООД, ПК "М. С.", "Х. Х."АД и "Пемир"ООД с предмет - тютюневи изделия и хранителни стоки, които са подробно описани в РД. При извършените им насрещни проверки доставчиците с изключение на един са потвърдили доставките към РЛ. Във връзка със задълженията по ЗДДС е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, като с цел установяване на облагаемия оборот по чл. 96 от ЗДДС приходните органи са приели за дата на данъчното събитие 31.12. на съответните календарни години, тъй като към тези дати стоките не са били налични при ЕТ. Във връзка със задълженията по ЗДДФЛ с оглед наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК данъчната основа за облагане по чл. 48 е определена по реда на чл. 122 от ДОПК, като с РА са установени задължения за ДОД. Относно ЗОВ приходните органи са приели, че доходите с неустановен произход са придобити от РЛ в резултат на трудова дейност, поради което за него е възникнало задължение за ЗОВ като самоосигуряващо се лице. При провеждане на ревизия по особения ред съдът посочва, че приходните органи са били длъжни за изследват наличните фактури при страните, да проверят тяхната истинност, реалността на доставките по тях и след това да формират извод за наличие на укрити приходи. По делото е назначена и изслушана съдебно - счетоводна експертиза, извършила проверка в счетоводствата на доставчиците и ревизираното лице, а също така са разпитани свидетели. Въз основа на заключението на експертизата първоинстанционният съд е приел, че няма доказателства за фактическото предаване на стоките от доставчика на получателя и за тяхното транспортиране /няма протоколи, разписки, транспортни документи/. Установено е също така, че в по-голямата си част, ревизираното лице не е разполагало със съответен паричен ресурс за закупуване на процесиите стоки, с изключение на последните два месеца; за 2007, 2008 и 2009 г. е установено, че касата на фирмата е приключила с недостиг, като само за 2010 г. е установена наличност в размер на 1 574,16 лв. Констатирано е също така, че с изключение на "Касика" ЕООД, "Д. Х."ЕООД, на които липсва архив на счетоводните документи, както и на "Пемир"ЕООД, който изобщо не е представил документи и не е открит от вещото лице, плащания по фактурите на останалите доставчици са извършени и са осчетоводени съответните сметки. В обобщение е прието, че РА е материално незаконосъобразен относно установените задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ и вноски за ДОО, ЗО и др. поради липсата на категорични данни за укрити приходи от продажби при РЛ на стоки. Така постановеното решение е допустимо, валидно и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. Решението е постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила, при правилно разпределение на тежестта на доказване на релевантните факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани обосновани и логически кореспондиращи си фактически и правни изводи. Първостепенният съд правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, съобразно което ревизираният субект е направил доказателствени искания за съдебно-счетоводна и разпит на свидетели, с което е оборил обвързващата сила на фактическите констатации на РА. При твърдения за наличие на доходи от реални доставки на стоки по спорните фактури, правилно АС П. е обсъждал събраните доказателства в контекста на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - наличие на данни за фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. В тази връзка намерените при част от доставчиците счетоводни отразявания и издадени фактури не са достатъчни да обосноват извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, които стоки лицето е реализирало, респ. получило облагаеми приходи. Тези изводи не могат да почиват на предположения, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, които се развиват по аналогичен начин - при липса на съставена търговска и счетоводна документация. При липсата на каквито и да било други документи, доказващи предаването и приемането на същите, не може дори и в производство по реда на чл. 122 ДОПК да се приеме, че стоките са получени от ревизираното лице и впоследствие реализирани /в този смисъл е решение № 562 от 16.01.2014 г. по адм. д. № 4198/2013 г., I отделение на Върховен административен съд/. В тази връзка следва да се посочи, че аналогично на случаите на признаване правото на приспадане на данъчен кредит относимо би било изследване редовността на счетоводствата на доставчиците, изследване на транспорт и други данни за реално движение на стокови и парични потоци, а не единствено изискване от тях на копия на спорните фактури. Не е достатъчно да се изследва в цялост счетоводната отчетност на ревизираното лице, а е необходимо да се изследва редовността на счетоводните записвания на доставчиците, за да имат същите доказателствената сила по чл. 182 от ГПК и чл. 51 от ДОПК. По този начин би могла да се преодолее твърдяната от касатора липса на други документи при получателите. При страната по доставката, която е включила в отчетните си регистри процесните фактури, би следвало да се съдържат данни за реалността на доставките - редовност на плащанията, отчетени приходи, направени разходи за транспорт и др. подобни. Именно поради това първоинстанционният съд се е позовал на ССчЕ, която при проверките на място в счетоводствата на дружествата-доставчици, не е открило нито дружество "Росини" ЕООД" на адреса за кореспонденция, нито представител, а фактурите не са подписани нито от получател, нито от съставител. Аналогична е констатацията и по отношение на "Пемир"ЕООД, с тази разлика, че по делото няма приложени никакви документи, с издател това дружество. По отношение на "Касика"ЕООД и "Д. Х."ЕООД, са установени само налични писмени обяснения от управителите, в които и за двете дружества се посочва, че не съхраняват архив на счетоводните документи, че са им развалени компютрите и нямат никакви счетоводни документи, като е приложена само една фактура с издател "Касика"ЕООД, подписана от издател и получател, и на част от фактурите с издател "Д. Х."ЕООД има подписи на получател, а на друга част- няма никакви подписи. Що се отнася да останалите дружества - ПК "М. С.", "Х. Х."АД и "Булмашинженеринг"ЕООД, в счетоводството им е установено водене на различни счетоводни регистри и документи, но по отношение на последно цитираното дружество, фактурите нямат подпис нито на съставител, нито на получател; на хлебозавода - имат само подпис на съставител, а за третото дружество е установено, че част от фактурите са подписани, както от съставител, така и от получател, а друга част нямат никакви подписи. Ето защо изводите на административния съд, че намерените счетоводни отразявания и издадени фактури не са достатъчни за обосноваване на извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, които стоки лицето е реализирало, респ. получило облагаеми приходи, са обосновани. При правилно приложение на закона решаващият съд е формирал правен извод, че наличието на фактури (голяма част от които не са двустранно съставени) не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставката на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. Не може да се обоснове ползващият приходните органи извод, че по фактури, по които няма каквито и да било други данни, установяващи настъпване на данъчно събитие - прехвърляне на собственост върху стоки, а именно - отделяне на стоките от рода, предаване и приемане на стоките, плащане от страна на получателя по начин, даващ възможност да се установи платеца, транспортиране на същите и последваща реализация, е налице реалност на доставките. В по-голямата си част фактурите не удостоверяват воля и съгласие за сключване на сделка от страна на получателя, поради това че не са подписани от него /а дори се установява, че част от фактурите не са подписани нито от съставителя, нито от получателя/. В обжалваното решение е направен обоснован анализ на фактите, обстоятелствата и доказателствата, съвкупната преценка на които правилно са навели съда на извод за незаконосъобразност на РА относно определените с него задължения по ЗДДС. Следователно, след като не е установено наличието на извършени сделки от доставчиците в полза на РЛ и не може да се приеме наличието на укрити доходи от продажби на съответните стоки за посочените данъчни периоди, то незаконосъобразно с РА е извършено начисляване на ДДС за процесните периоди в съответния размер и са начислени лихви за забава. Правилно е отменен и процесния РА относно определените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ предвид обстоятелството, че органите по приходите са обосновали извода си за внесени в по-голям размер суми по лични спестовни и депозитни сметки, отколкото изтеглени и декларирани доходи, включвайки в паричния поток приходите от неосчетоводените фактури, определени като укрит приход, което е било неправилно с оглед липсата на доказателства за реално осъществени доставки по тези фактури. Решението е правилно и в частта, в която съдът е отменил РА относно задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ и за ЗОВ, доколкото липсват категорични доказателства, че са налице доходи с неустановен произход и съответно, не са налице реализирани доходи от трудова дейност, за които от страна на РЛ да са били дължими ЗОВ. Следва да се има предвид нормата на чл. 124а от ДОПК, доколкото същата няма обратно действие и не засяга правоотношения, възникнали преди влизането й в сила /т. е. преди 15.02.2011 г./. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. В тежест на бюджета на ответника по касационната жалба са направените и поискани разноски в производството по обжалване - 1 500 лв. за адвокатски хонорар, за плащането на който са налице данни по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,