Решение № 8764 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12931/2018 г.

Решение № 8764 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12931/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът А. Атанасов моли да бъде отменено като неправилно решение № 1569/7.08.2018 г. по адм. д. № 3434/2017 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-02000217001616-091-001/8.09.2017 г. на ТД на НАП-Бургас. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в молба – становище по същество. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е представил отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-02000217001616-091-001/08.09.2017 г. на ТД на НАП-Бургас, с който е възложена отговорност на А. Атанасов за задължения на "Кларо 1" ЕООД по ЗКПО за 2014 г. за корпоративен данък 55 540, 51 лв с 9337, 49 лв лихви, по ЗДДС за периода м. 1. 2014 г. – м. 5. 2015 г. данък върху добавената стойност 73 814, 42 лв с 42 242, 21 лв лихви, данък върху доходите от трудови правоотношения за периода м. 6.2013 г. – м. 5.2015 г. 21 469,22 лв с 8831, 57 лв лихви, данък върху дивидентите за периода м. 6 – 12.2015 г. 28 000 лв с 4707, 37 лв лихви, задължения за осигурителни вноски за периода м. 6.2013 г. – м. 5.2015 г.: за ДОО 47 008, ЗЗ лв с 23 535, 38 лв лихви, за ДЗПО и УПФ 12 539, 92 лв с 6525, 16 лв лихви и за ЗО – 21 100, 60 лв с 10 781, 88 лв лихви на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК. Задълженията са определени в РА № Р-02000215006005-091-001/11.01.2016 г. на ТД на НАП-Бургас, съставен на "Кларо 1" ЕООД, тъй като Атанасов е бил управител на дружеството и едноличен собственик на капитала. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие на това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление на задължено юридическо лице недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до намалението на имуществото. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно вменяване на отговорност на Атанасов за неизплатените задължения на "Кларо 1" ЕООД, възникнали в посочените по-горе периоди, когато Атанасов е управител на дружеството и едноличен собственик на капитала. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Неоснователен е доводът на касатора, че констатациите в РА, съставен на дружеството, не могат да му бъдат противопоставени, тъй като не е участвал в производството по издаване на РА, установяващ задълженията на дружеството. Ревизионният акт, който е потвърден при обжалването или не е бил обжалван се ползва със стабилитет относно размера на данъчното задължението, основанието и периода, за който е установено. Установените в мотивите на стабилния РА факти в друг процес имат доказателствена стойност наред с останалите доказателства по делото, както за ревизираното дружество, така и за неговите органи и техните членове. В РА, съставен на дружеството са определени задължения за корпоративен данък за 2014 г. по данните в годишната данъчна декларация на дружеството от 31.03.2015 г. за облагаема печалба в размер 555 405, 14 лв, за която дължимият данък е 55 540, 51 лв. С решение от 25.06.2015 г. едноличният собственик на капитала на дружеството Атанасов е взел решение за разпределение на дивидент в размер 560 000 лв, без да са платени декларираните дължими данъци и осигурителни вноски три месеца по-рано. При запорирани активи на дружеството за обезпечение на банков кредит, обосновано съдът е приел, че с изплащането на дивидент на собственика в посочения размер дружеството е поставено в невъзможност да плати данъчните и осигурителните си задължения, което е в причинна връзка с несъбраните задължения по влезлия в сила РА. Неоснователен е доводът, че не е доказано да е изплатен дивидент в този размер, след като решението по протокола от 25.06.2015 г. на едноличния собственик на капитала за разпределяне на дивидент е подписано от Атанасов във това му качество. В протокола е посочено изплащане на дивидента да се извърши чрез прихващане на задължението на Атанасов към дружеството, като лице съхраняващо касата на дружеството. Обосновано съдът и органите по приходите са приели, че с решението за разпределение на дивидент в размер, надхвърлящ годишната данъчна печалба на дружеството са изпълнени предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за възлагане отговорността за неплатените задължения на дружеството. Правилен е изводът на съда за наличие на предпоставките и по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, след като за изплатеният чрез прихващане дивидент не е подадена декларация и не е удържан дължимият данък върху дивидента, нито е начислен от дружеството. Декларациите на дружеството се подават от управителя, поради което с неподаване на декларации за изплатения дивидент и изплатения доход по трудови правоотношения Атанасов е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред данъчната администрация. Правилен е изводът на съда, че са представените достатъчно доказателства за извършените действия от публичния изпълнител по установяване имуществото на дружеството, след които няма постъпили суми за погасяване на задълженията и публичният изпълнител е определил задължението като несъбираемо. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е вменена отговорност на Атанасов за задължения за данъци и осигурителни вноски в посочените по-горе размери като правилно следва да бъде оставено в сила. Жалбата е основателна против решението в частта за вменената отговорност по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК за лихвите, които видно от цитираните по-горе норми не са изрично посочени в чл. 19 от ДОПК. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която на Атанасов е вменена отговорност по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК за задължения на "Кларо 1" ЕООД: за лихви в размер 9337, 49 лв върху задължение по ЗКПО за 2014 г., за лихви в размер 42 242, 21 лв върху задължение по ЗДДС за периода м. 1.2014 г. – м. 5.2015 г., за лихви в размер с 8831, 57 лв върху задължение за данък върху доходите от трудови правоотношения за периода м. 6.2013 г. – м. 5.2015 г., за лихви в размер 4707, 37 лв върху задължение за данък върху дивидентите за периода м.6 – 12.2015 г., за лихви върху задължения за осигурителни вноски за периода м. 6. 2013 г. – м. 5.2015 г.: за ДОО лихви в размер 23 535, 38 лв, за ДЗПО и УПФ лихви в размер 6525, 16 лв и за ЗО лихви в размер 10 781, 88 лв и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски за касационната инстанция в размер 1, 82 лв, тъй като не са представени доказателства за изплатен адвокатски хонорар, а в първата инстанция не е поискано присъждане на разноски. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер 4910, 03 лв – общо 9820, 06 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 9818, 24 лв юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,