Решение № 9301 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3531/2010 г.

Решение № 9301 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3531/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Иком Сървиз"АД, представлявано от Злати Златев и процесуален представител срещу Решение № 77 от 3.11.2009 г., постановено по адм. дело № 4626 по описа за 2009 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за прихващане или възстановяване № 903448 от 24.3.2009 г. на ТД на НАП - София град, потвърден с Решение № 672 от 22.5.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - София. Твърди наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което претендира отмяната му и отмяна на АПВ на ДДС за 2006 г. Развива доводи в касационната жалба и в представени по делото писмени бележки от 20.06.2010 г. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител я оспорва, счита, че е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил акт за прихващане или възстановяване № 903448 от 24.03.2009 г. на ТД на НАП - София град, потвърден с Решение № 672 от 22.05.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - София, в частта, с която на дружеството е било отказано възстановяване на ДДС в размер на 390391,80 лв. по подадено искане. За да отхвърли жалбата съда е приел, че акта е издаден от компетентен орган, но претенцията за връщане на сумата не е следвало да бъде към органите по приходите, а към Държавно предприятие "Строителство и възстановяване", тъй като съгласно чл. 64, ал. 3 от ЗДДС /отм., но действащ към периода на 2006 г./ получателят на суми, преведени по ДДС-сметка без основание или с отпаднало такова е длъжен да ги преведе обратно по ДДС-сметка на платеца в срок до 14 дни от края на календарния месец, през който са получени сумите. По делото била налична покана до ДП "Строителство и възстановяване" за възстановяване на сумата, но с писмо изх. № 1272 от 9.10.2007 г. предприятието било отказало. Тъй като това били отношения на касатора с трети лица, които не касаели издадения АПВ, то правилно било отказано възстановяване на сумата. Решението е правилно като краен резултат. Основното в случая е, че според разпоредбата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяване пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените суми, заедно със съответната лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато получаване на суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци и т. н. Т. е. следва в случая да е налице акт, с който да се установява, че данъчния кредит в посочения размер по доставка на ДП "СВ" - Гусв е незаконосъобразно отказана за възстановяване сума. Напротив има влязъл в сила РА, който установява дължимостта на посочената сума, като как този акт е влязъл в сила, е неотносимо към процесния спор. Цитирана е разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ЗДДС (отм.), която би могла да послужи на касатора, но която няма отношение към настоящия спор. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация се дължат разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение - съгласно чл. 161, ал. 1 изр. последно от ДОПК - до минималното за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение