Решение № 9899 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3231/2018 г.

Решение № 9899 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3231/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. К. Б. от гр. К. чрез адв. В. Панов срещу решение № 20 от 19.01.2018 г., постановено по адм. дело № 290 от 2017 г. по описа на Административен съд - К.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, П. Б. се явява лично и с адв. Панов, който поддържа касационната жалба, ангажира доказателства, а по същество твърди неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения, развити устно в хода по същество. Ответникът по касационната жалба, кметът на община - К., редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АС - К. в производство по чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с чл. 35, ал. 3 от ЗОС е отхвърлил жалбата на П. Б. К. срещу Писмо изх. № 94-00-1531-/1/ от 18.09.2017 г. на кмета на община К., обективиращо отказ за продажба по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС на земя - частна общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 40909.123.222 по КК на град К., съставляващ УПИ V /пети/, кв. 50 по ПУП на кв. "Веселчане", град К. с площ от 1128 кв. м. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че изричният отказ е постановен от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Неоснователни според АС-К. са оплакванията на жалбоподателя за постановяване на отказа при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в ненаименоване на акта, липсата на изричен диспозитив в него, непосочване на конкретната правна норма, въз основа на която е издаден и непосочване пред кой орган и в какъв срок същият подлежи на обжалване. Административният съд е заключил, че макар ненаименовано и без изричен диспозитив, писмото съставлява изричен отказ за продажба на имот- частна общинска собственост в специалната хипотеза на чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Н. цифром на правната норма, явяваща се правно основание за издаване на писмото, не съставлява съществено нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, тъй като разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗОС е посочена в молбата на П. К. Б. вх. № 94-00-1531/13.09.2017 г., по повод която е образувано административното производство, завършило с издаване на обжалваното писмо, която молба е посочена като антетка на самото писмо. АС-К. е заключил, че административният акт е постановен и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Подробно анализирайки материалноправните предпоставки по чл. 35, ал. 3 от ЗОС, § 50а от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ (отм.) и § 17 от ПР на ЗУТ и базирайки се основно на съдържащото се в административната преписка разрешение за строеж № 206/29.05.1989 г. за сглобяем павилион на основание чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ и сключените впоследствие от притежателите на автосервиза договори за наем на общински терен, административният съд е приел, че по делото не се установява притежаваният от молителя "автосервиз" да е престанал да бъде временна постройка и да е придобил траен градоустройствен статут по см. на § 50а от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ (отм.) и § 17 от ПР на ЗУТ или друга действаща разпоредба на ЗУТ. По горните съображения съдът е стигнал до извода, че автосервизът е или преместваем сглобяем обект, или временна постройка, подлежаща на събаряне по см. на чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ, но не и "законно построена сграда" по см. на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, поради което правилно кметът на община - К. е отказал продажбата на терена- частна общинска собственост. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до противоречието му с материалния закон. Административният съд е приел, че притежаваната от жалбоподателя сграда - автосервиз не отговаря на изискванията на чл. 35, ал. 3 от ЗОС за законно построена такава върху имот - частна общинска собственост, базирайки се само на част от приетите по делото доказателства. Основателни са оплакванията на касатора за това, че мотивирайки съдебния си акт, административният съд не е обсъдил всички представени по делото писмени доказателства - в частност техническите характеристики и конструктивното становище за автосервиза / л. 27 и л. 28 по делото/ Основателно е и оплакването на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на относими към спора и своевременно поискани от жалбоподателя доказателства . Въпреки наличието на събраните по делото писмени доказателства за отпочната процедура от праводателя на жалбоподателя Т. И. М. по чл. 135, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ / заповед № 1501/10.08.2009 г. на кмета на община -К. и положително становище на гл. архитект и зам. кмета на общината-л. 29-31/ и въпреки своевременно поисканата от жалбоподателя съдебно-техническа експертиза за изясняване на част от относимите въпроси - какво представлява автосервиза като технически характеристики, в кой УПИ е построен, има ли отреден самостоятелен УПИ за сервиза, какъв вид строежи са предвидени по УПИ, в който се намира процесния обект и т. н., административният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал исканата експертиза и не е изяснил от фактическа страна основен за спора въпрос - дали сградата е преместваем обект или съставлява строеж по см. на ЗУТ, временен стоеж ли е или е придобила траен градоустройствен статут по действащия ПУП. За изясняване на градоустройствения статут на автосервиза по действащия ПУП-ПРЗ на гр. К., кв. "Веселчане" съдът е можел и е следвало да назначи и служебно експертиза с подобна задача по смисъла на чл. 171, ал. 2 от АПК, което същият в нарушение на служебното начало в административния процес не е сторил. АС- К. не е допуснал и друго, своевременно поискано и относимо към правния спор доказателство - издаването на съдебно удостоверение с посоченото в жалбата съдържание. С издаването на исканото удостоверение би се изяснило налице ли е и необходимо ли е учредяването на право на строеж право на строеж за автосервиза у носителя на разрешението за строеж от 1989 г., съответно необходимо ли е учредяването на такова вещно право за последващите приобретатели на автосервиза. Едва след изясняване на горните обстоятелства чрез съответните допустими доказателствени средства следва да се пристъпи към преценка налице ли са материалноправните предпоставки на чл. 35, ал. 3 от ЗОС или не, съответно - законосъобразен ли е постановеният изричен отказ на кмета на община - К. или не. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,